СИДНИ ШЕЛДЪН - БИОГРАФИЯ И ТВОРЧЕСТВО

Sidney Sheldon – Сидни Шелдън е роден в Чикаго, щат Илинойс в еврейско семейство. Кариерата му на писател започва през 1937 година в Холивуд, където пише сценарии за филми. През 1941 година, след служба във Военно-въздушните сили, Шелдън отново се заема с творческа работа, пишейки мюзикъли за бродуейски постановки и в същото време продължава да пише сценарии за филми за филмовите студия MGM и Парамаунт Пикчърс. В началото на 1948 година получава Академична награда „Оскар“ за „оригинален сценарий“ за филма „The Bachelor and the Bobby-Soxer“, а през 1959 е удостоен с награда „Тони“ за сценария на мюзикъла „Червенокосата“. От 1963 година Шелдън започва да пише сценарии за ТВ сериали, благодарение на което достига невероятна популярност. За „Шоуто на Пати Дюк“ (The Patty Duke Show) (1963—1966) и „Мечти за Джени“ (1967—1970) получава няколко награди „Еми“. През 1969 година написва своя първи роман – „Голо лице“, за който получава награда „Едгар Алън По“. Следващите му романи без изключение попадат в списъците на бестселърите. Общият тираж романите му надхвърлят 275 млн. екземпляри. За заслуги към кинематографията Сидни Шелдън получава своя звезда на Алеята на славата в Холивуд. Включен е в „Книгата за рекорди на Гинес“ за „най-превеждан“ автор в света. Умира на 89 години от пневмония в Калифорния, САЩ. Вдовицата на Шелдън – Александра Костоф е от български произход.

1. The Other Side of Midnight (1974) Отвъд полунощ

Това е роман за две жени, изгорели в любовта си към един мъж… Париж и Вашингтон, Холивуд и Гърция – такъв е декорът на тази драма, едновременно величествена и нелепа. Гордостта и неутолимата страст ще направят живота на двете съперници Ноел и Катерин мъчителна броеница от ад и рай, от възторг и падение… Магьосникът Шелдън ще ви накара да забравите всичко, докато не прелистите и последната страница!

 

2. Memories of Midnight (1990) Спомени от полунощ

Това е бестселър, който обиколи света! Драматичният сюжет на този необикновен роман ни отвежда из екзотичните средиземноморски брегове, Европа и Америка. В центъра на разказа е мултимилионерът Демирис – любител на изкуството и жените, мафиот и изтънчен убиец. Човек, който има всичко. И нищо… Защото душата му е проядена от жажда за мъст. Мъст към една жена…

3.The Naked Face (1970) Голо лице

Джъд Стивънс е психоаналитик, изживяващ най-трудните дни от живота си. Някой желае смъртта му на всяка цена. Но полицията не вярва. Самият доктор Стивънс се пита дали това е така?! Или просто го обзема параноя. Кое е истинското лице на врага му? И каква е причината? Двама приближени на доктора вече са мъртви. Д-р Стивънс трябва да махне маската на невинността и да открие своите страхове…

4.A Stranger in the Mirror (1976) Непознат в огледалото

„Непознат в огледалото“ е правдив разказ за скритите емоции, амбиции и машинации в света на звездите, където всеки успех се плаща. Дори с цената на душата… Не случайно книгите на Сидни Шелдън са вписани в Книгата на Гинес за най-продавани книги по света.

5. Bloodline (1978) Кръвна връзка

„Рофи и Синове“ е фамилна компания, мощна финансова империя с клонове в целия свят. Президентът й, един от най-богатите мъже в света, умира при загадъчни обстоятелства. Контролният пакет акции остава в ръцете на дъщеря му Елизабет. В опитите си да запази компанията младата жена трябва да се бори с готови на всичко хора, които се стремят към пари и власт, както и с убиеца, който иска живота й…

6.Rage of Angels (1980) Гневът на ангелите

Едно чудесно начало, почти като в приказките, ще бъде помрачено. Но Дженифър Паркър, амбициозна, млада адвокатка, е решила да покори света. Славата и парите не закъсняват. Но съдбата е капризна. Изпитанията за Дженифър изглеждат безкрайни в един свят, като че ли създаден за мъже, и движен от много, много пари…

7.The Naked Face (1970) Голо лице

Джъд Стивънс е психоаналитик, изживяващ най-трудните дни от живота си. Някой желае смъртта му на всяка цена. Но полицията не вярва. Самият доктор Стивънс се пита дали това е така?! Или просто го обзема параноя. Кое е истинското лице на врага му? И каква е причината? Двама приближени на доктора вече са мъртви. Д-р Стивънс трябва да махне маската на невинността и да открие своите страхове…

 

8. A Stranger in the Mirror (1976) Непознат в огледалото

„Непознат в огледалото“ е правдив разказ за скритите емоции, амбиции и машинации в света на звездите, където всеки успех се плаща. Дори с цената на душата… Не случайно книгите на Сидни Шелдън са вписани в Книгата на Гинес за най-продавани книги по света.

9. Bloodline (1978) Кръвна връзка

„Рофи и Синове“ е фамилна компания, мощна финансова империя с клонове в целия свят. Президентът й, един от най-богатите мъже в света, умира при загадъчни обстоятелства. Контролният пакет акции остава в ръцете на дъщеря му Елизабет. В опитите си да запази компанията младата жена трябва да се бори с готови на всичко хора, които се стремят към пари и власт, както и с убиеца, който иска живота й…

10. Rage of Angels (1980) Гневът на ангелите

Едно чудесно начало, почти като в приказките, ще бъде помрачено. Но Дженифър Паркър, амбициозна, млада адвокатка, е решила да покори света. Славата и парите не закъсняват. Но съдбата е капризна. Изпитанията за Дженифър изглеждат безкрайни в един свят, като че ли създаден за мъже, и движен от много, много пари…

11. The Naked Face (1970) Голо лице

Джъд Стивънс е психоаналитик, изживяващ най-трудните дни от живота си. Някой желае смъртта му на всяка цена. Но полицията не вярва. Самият доктор Стивънс се пита дали това е така?! Или просто го обзема параноя. Кое е истинското лице на врага му? И каква е причината? Двама приближени на доктора вече са мъртви. Д-р Стивънс трябва да махне маската на невинността и да открие своите страхове…

12.A Stranger in the Mirror (1976) Непознат в огледалото

„Непознат в огледалото“ е правдив разказ за скритите емоции, амбиции и машинации в света на звездите, където всеки успех се плаща. Дори с цената на душата… Не случайно книгите на Сидни Шелдън са вписани в Книгата на Гинес за най-продавани книги по света.

13. Bloodline (1978) Кръвна връзка

„Рофи и Синове“ е фамилна компания, мощна финансова империя с клонове в целия свят. Президентът й, един от най-богатите мъже в света, умира при загадъчни обстоятелства. Контролният пакет акции остава в ръцете на дъщеря му Елизабет. В опитите си да запази компанията младата жена трябва да се бори с готови на всичко хора, които се стремят към пари и власт, както и с убиеца, който иска живота й…

14. Rage of Angels (1980) Гневът на ангелите

Едно чудесно начало, почти като в приказките, ще бъде помрачено. Но Дженифър Паркър, амбициозна, млада адвокатка, е решила да покори света. Славата и парите не закъсняват. Но съдбата е капризна. Изпитанията за Дженифър изглеждат безкрайни в един свят, като че ли създаден за мъже, и движен от много, много пари…

15. Master of the Game (1982) Диамантената династия

Хубавата Кейт Блакуел е олицетворение на успеха и безскрупулността. Тя превръща наследството на баща си в същинска диамантена династия, чрез която негласно владее света… Също като баща си, който от дрипав преселник става един от най-богатите хора в Южна Африка, Кейт оцелява след безчет перипетии и на деветдесетия си рожден ден успява да събере многобройното си семейство – хората, които е манипулирала, които е мразела и обичала, но които са най-ценното й достояние…

16. If Tomorrow Comes (1985) Ако утрото настъпи

Трейси Уитни е очарователна, интелигентна и красива млада жена… „Не е прилично човек да е толкова щастлив“ – мисли си Трейси, обладана от красиви розови предчувствия за бъдещето си. Но обратите на съдбата са понякога нелепо жестоки. Ненадейно тя се озовава в затвора с абсурдно обвинение… „Ако утрото настъпи“ е един от най-вълнуващите романи на Сидни Шелдън. Популярността му не угасва с годините. Издаден е в милиони тиражи по целия свят.

17. Windmills of the Gods (1987) Вятърните мелници на боговете

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове – включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й… Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя стига до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж; и от Рим до потайностите на Букурещ!

18. The Sands of Time (1988) Пясъците на времето

Четири жени, преследвани безмилостно, бягат от тишината и закрилата на манастир в Испания: Лучия – оцеляла от кървавите разпри на сицилианските кланове, Грасиела – красавица, обладана от спомени за някогашен грях, Меган – сираче, което търси закрила в ръцете на непокорен бунтовник и Тереза – дълбоко вярваща, преследвана от образите на миналото… Носени на крилата на надеждата, загърбили невинността, те се впускат в чужд и зашеметяващ свят – всяка със своята съдба…

19. The Doomsday Conspiracy (1991) Операция „Страшният съд“

Робърт Белами има тежката задача да открие свидетелката на тайнствена катастрофа. От Вашингтон до Лондон, Цюрих, Рим и Париж, издирването се превръща в безкраен и неразгадаем кошмар. Изоставят го приятелите, изоставя го и жената на сърцето му. Защо? Защо светът не трябва да узнае невероятната тайна, ревниво пазена от неизвестна смъртоносна сила?!

20. The Stars Shine Down (1992) Звездите над нас

Този прекрасен роман разказва за трудния, но възходящ път на Лара Камерън, млада жена успяла в мъжки бизнес. Дали любовта ще се оказже по-силна от амбицията? Не случайно книгите на Сидни Шелдън са вписани в Книгата на Гинес за най-продавани книги по света.

21.Nothing Lasts Forever (1994) Лекарки

Действието на романа се развива в голяма болница в Сан Франциско, в която напрегнатото ежедневие изправя героините – три лекарки, пред необичайни проблеми и нелеки изпитания…

22. Morning, Noon and Night (1995) От утрото до здрача

Хари Станфорд – един от най-богатите хора в света – се удавя мистериозно по време на пътешествие със собствената си яхта край скалистите брегове на Корсика. Заплита се верига от събития, които отекват по света. След погребението, в Бостън се събират наследниците. Тогава се появява поразително красива млада жена, която претендира, че е дъщеря на Хари Станфорд и търси правото си върху част от състоянието на магната. Истинска дъщеря ли е тя, или измамница? Фамилията Станфорд е сред най-уважаваните в Америка, но зад фасадата на репутацията и обаянието се крие лабиринт от изнудвания, наркотици и убийства…

23. The Best Laid Plans (1997) Тънки сметки

С неочакваните си обрати, характерни за големите му бестселъри, Сидни Шелдън разказва историята на двама души с изключителни характери – мъж и жена, обречени да се сблъскат… Красивата Лесли Стюарт научава, че за някои мъже властта е като любовен елексир. А блестящият Оливър Ръсел, губернатор на малък щат в американския юг, открива причината за яростта на отхвърлената жена. „Тънки сметки“ въвежда читателя в две от най-властните и безмилостни институции в Америка – света на политиката, с неговите скандали и корупция, и този на вестникарската индустрия, където често словото се използва запогубване на хора…

24. Tell Me Your Dreams (1998) Насън и наяве

Три красиви млади жени – Ашли, Тони и Алет – са заподозрени в извършване на брутални убийства… Полицията извършва арест, който води до един от най-странните процеси на века и до защита, основаваща се на невероятни, но автентични медицински доказателства.. Авторът ни отвежда в Лондон, Рим, Квебек и Сан Франциско, за да стигне до поразителна кулминация! Сидни Шелдън с право е наречен „майстор на неочакваното“ и многобройните читатели на романа са единодушни, че той е още по-находчив…

25. The Sky Is Falling (2000) Греховете на светците

Ако Америка имаше крал, короната щеше да носи някой от рода Уинтроп. Обаятелните членове на семейството са любимци на света заради всеотдайната си служба, широката си благотворителна дейност и интересния си живот. Ала за една година и петимата загиват при нещастни случаи. И според всички са истински светци. Пригответе се за шеметно пътуване по умелите поврати на сюжета, запазена марка на Сидни Шелдън.

26. Are You Afraid of the Dark? (2004) Кой се страхува от мрака

Ню Йорк – Париж – Денвър. Зачестяват случаите на убити или изчезнали хора по целия свят… В Берлин млада жена изчезва от улицата. В Париж мъж скача от Айфеловата кула. В Денвър малък самолет се разбива в планината. В Манхатън, на брега на Ийст Ривър е изхвърлен труп. На пръв поглед инцидентите по нищо не си приличат, но скоро полицията открива, че четирите жертви са свързани с Кингсли Интернешънъл Груп (КИГ), голям международен мозъчен тръст… Кели Харис и Даян Стивънс – младите вдовици на две от жертвите – се запознават в Ню Йорк, където са поканени да се срещнат с Танър Кингсли, шеф на КИГ. Той ги уверява, че прави всичко възможно, за да открие кой стои зад загадъчната смърт на съпрузите им, но както изглежда, е закъснял. Някой е решен да убие двете жени, които на няколко пъти се измъкват на косъм от смъртта. Кой се опитва да ги убие и защо?…

27. Mistress of the Game (2009) (with Tilly Bagshawe)

 

28. The Other Side of Me (2005) Другият мой живот (автобиографичен)

Световноизвестният майстор разказвач споделя своя най-голям разказ – собствената си съдба – в откровена и разкриваща много тайни книга, която съперничи с неговите романи! Сидни Шелдън наистина е легенда в шоубизнеса! Един от най-плодовитите писатели на света, драматург, носител на Оскар и създател на едни от най-големите телевизионни хитове, той е водил изключително интересен живот. В тези искрени мемоари Шелдън разказва за личностите, възходите и провалите, които правят кариерата и живота му толкова увлекателни. От детството му в Чикаго през епохата на Голямата депресия, до службата му във военновъздушните сили през Втората световна война, светлините на прожекторите и шумните партита в Ню Йорк и Лос Анджелис – той е живял така, както повечето хора не могат да си представят! …Чак до наши дни!

РОБЪРТ МАККАМЪН

http://en.wikipedia.org/wiki/Robert_McCammon
http://www.robertmccammon.com/

Робърт Маккамън е един от най-популярните американски писатели на ужаси. До момента е написал 16 книги, от които у нас са издадени само 3:

"Стингър" (Хермес, 1994)
"Мое" (Хермес, 1995)
"Мистериозно завръщане" (Силви-Арт, 1999)

От тях безспорен фаворит ми е "Стингър", която напомня (като идея, не като сюжет) на "То" и до днес си остава един от любимите ми хорър романи.







Swan Song (1987)
www.amazon.com

"In a future world born of nuclear rage, an ancient evil as old as time roams a devastated, nightmare wilderness. He is the Man with the Scarlet Eye, the Man of Many Faces, gathering under his power the forces of human greed and madness. He is searching for a child who has the gift of life, a child named Swan, the child who must be destroyed...
In a wasteland born of nuclear rage, in a world of mutant animals and marauding armies, the last people on earth are now the first. Three bands of survivors journey toward destiny---drawn into the final struggle between annihilation and life!"

"Swan Song" е епична постапокалиптична хорър фантастика, която описва последиците от евентуална ядрена зима и прилича на една значително по-мрачна версия на "Сблъсък" на Стивън Кинг. Романът е носител на наградата Bram Stoker Award (1987) и е номиниран за наградата World Fantasy Award for Best Novel (1988).

РОМАНЪТ "КЕНТАВЪРЪТ" - ДЖОН ЪПДАЙК

С романът „Кентавърът” големият американски писател Джон Ъпдайк се налага сред над големите американски автори на американския критически реализъм.

Сюжетът на романа е откъснат от реалната действителност на живота – жива, изстрадана и силна. В него се чувства вплита-нето на античните митове със съвременната действителност в Пенсилвания през периода на 1947 г.

На базата на една древногръцка легенда и в съчетание със спомените за своето детство, писателят Ъпдайк преразказва историята през погледа на днешния човек.

Въз основа на всичко това Олинджър се превъплъщава в Олимп, а боговете Зевс, Хефест, Хера, жената на кентавъра Харикло и дъщеря му Окироя също са превъплатени в реални хора. Мъдрият Хирон е представен чрез образа на учителя Колдуел, а неговият син, както казва Ъпдайк – „това бях аз”.

Първото издание на романа „Кентавърът” е през 1967 г. В него се чувства една особена и своеобразна форма на бунтовност на писателя срещу така наречената „упадъчност” или непозната за нас нравствена свобода.

Романът се чете с изключителен интерес и се чувства една блестяща белетристика, която издига Ъпдайк на едно от най-високите нива в съвременната американска литература, а това се дължи на неговият своеобразен и изключителен индивидуален стил и майсторско слово, изпълнено сарказъм, но и със скъсване с формалните традиции.

ПРЕДСТАВЯМ ВИ И ОТКЪСИ ОТ РОМАНА

Небето е творение, неразбираемо за човека; Земята е творение, разбираемо за него. Сам той е създание, застанало на границата между Небето и Земята.

Карл Барт

Но трябвало да бъде отдаден още един живот за изкуплението на древния грях — открадването на огъня. Случило се тъй, че по него време Хирон, най-благородният от всички кентаври (които са получовеци и полуконе), бродел по света, разяждан от рана, нанесена му при необикновен злощастен случай. На сватбено пиршество сред лапидите в Тесалия един от непокорните кентаври се опитал да отвлече невястата. Последвала люта битка и в настъпилата бъркотия, макар и невинен, Хирон бил ранен от намазана с отрова стрела. Безкрайно измъчван от раната, за която нямало лек, безсмъртният кентавър закопнял за смъртта и се примолил да бъде приет като изкупителна жертва за греха на Прометей. Боговете чули неговата молитва и му отнели болката и безсмъртието. Умрял като уморен простосмъртен, а Зевс го поставил сред звездите като светящ Стрелец…

Из Преразказани древни гръцки народни приказки от Джоузефин Престън Пийбоди, 1897 г.

^***

 

Колдуел се обърна и с обръщането в глезена му се впи стрела. Класът избухна в смях. Болката плъпна нагоре по нежната сърцевина на прасеца, завъртя се из лабиринта на коляното и вече набъбнала и още по-мълниеносна, се покатери към червата. Очите му останаха насила приковани горе, в черната дъска, на която бе написал с тебешир числото 5 000 000 000 — предполагаемата възраст на вселената в години. Прераснал от първоначалния остър лай на изненадата в преднамерено освиркване, смехът на класа сякаш връхлетя отгоре му, срина чувството на уединеност, тъй силно желана от него, уединеност, в която можеше да остане насаме с болката си, за да претегли силата й, да изчисли времетраенето й, да разгледа анатомията й. Болката провря пипало в главата му, разпери мокрите си криле покрай стените на гръдния кош и в тази внезапна и аленочервена слепота той сам се помисли за грамадна птица, събудена от сън. Черната дъска, млечноматова плоча със следи от сношното избърсване, се изпъна в съзнанието му като мембрана. Сякаш болката постави на мястото на сърцето и белите му дробове своите собствени космати отрязъци; и докато зрееше, стегнала го за гърлото, той почувствува, че издига мозъка си като нафора в дискос, нависоко, по-далеч от ръцете на гладните. Няколко момчета с ярки ризи във всички цветове на дъгата се бяха изправили до чиновете, смигаха и подвикваха на учителя си и качваха кални обувки върху подвижните седалки. Хаосът стана непоносим. Колдуел се добра с накуцване до вратата и като я тръшна подире си, прекъсна неудържимия празничен шум.

При всяка стъпка в коридора перушиненият край на стрелата дращеше пода. С металическото скърцане дразнещо се сля и твърдият съсък. Стомахът му се залюля от желание да повърне. Мрачните и дълги стени на боядисания в охра коридор се разклатиха; вратите на класните стаи, с вградените в тях номерирани четвъртити прозорци, нашарени като с ледени цветя, му се сториха предметни стъкълца, натопени в активирана течност, която е наситена с детски гласове, тананикащи на френски език, пеещи химни, спорещи по въпросите на социологията. Aves-vous une maison jolie? Oui, j’ai une maison trés jolie за кехлибарените развълнувани жита, за теменужни върхове над плодородните поля нашата история, ученици и ученички (това беше гласът на Фол), федералното правителство натрупа престиж, мощ и авторитет, но не бива да забравяме, ученици и ученички, че по произход ние сме съюз на суверенни републики, Съединените над теб се лее божа благодат и коронясва с братство… хубавата песен упорито се въртеше в главата на Колдуел… до грейналата морска шир. Все старите глупости. За първи път ги бе чул в Пасаик. Колко странно се е променил оттогава! Горната му половина се носеше в звездния простор на идеалите, дето ечаха младите гласове; останалата част от съществото му дълбоко затъваше в блато, където трябваше най-сетне да се удави. При всяко бръсване на перата по пода острието се забиваше навътре в раната. Помъчи се да не докосва пода с този крак, ала неравният тропот на останалите три копита тъй гръмко закънтя, че се стресна: току-виж, отворила се една от вратите и на пътя му застанал някой от другите учители. В този критичен миг му се стори, че неговите колеги са пастири на терора, които го заплашват отново да го тикнат в стаята при учениците. Отмалелите му черва се присвиха: върху лъскавите полирани дъски, точно пред шкафа със спортните трофеи, зяпнал го със стотици сребърни очи, той изхвърли от себе си, без да забавя крачки, един тъмен и димящ разлат конус. Грамадните му, изпъстрени със сиво бутове се сгърчиха от отвращение, но главата и трупът му, подобно статуя върху носа на пробит потъващ кораб, напираха напред.

Притегли го дрезгавото воднисто премрежваме на светлината над страничните врати. Тук, в другия край на коридора, външната виделина проникваше през прозорците, запречени отвън срещу крадци, влизаше в училището и безсилна да се разпростре в лепкавата, гланцирана атмосфера, си оставаше над входните отверстия, пленена като капка вода в масло. Нощната пеперуда, пърхаща у Колдуел, поведе неговото високо, красиво и примирено тяло към този синкав мехур от светлина. В корема му нещо се сви; насекомо го докосна по небцето и прашно пипало. Но пак там, на небцето, той жадно усети и чистия въздух. Въздухът просветна. Той блъсна двойната врата, чиито мръсни стъкла бяха подсилени с желязна мрежа. Сред гневната експлозия на болката — стрелата изтрополя край стоманения парапет — той се хвърли през няколко стъпала към бетонната площадка. Изкачвайки се по тези стъпала, някой ученик набързо бе надраскал с молив върху потъмнялата излъскана стена ЛАЙНО. Колдуел сграбчи месинговата дръжка и стиснал непоколебимо устни под смалени уплашени очи, изхвръкна навън.

^.........

Нощната пеперуда, пърхаща у Колдуел, поведе неговото високо, красиво и примирено тяло към този синкав мехур от светлина. В корема му нещо се сви; насекомо го докосна по небцето и прашно пипало. Но пак там, на небцето, той жадно усети и чистия въздух. Въздухът просветна. Той блъсна двойната врата, чиито мръсни стъкла бяха подсилени с желязна мрежа. Сред гневната експлозия на болката — стрелата изтрополя край стоманения парапет — той се хвърли през няколко стъпала към бетонната площадка. Изкачвайки се по тези стъпала, някой ученик набързо бе надраскал с молив върху потъмнялата излъскана стена ЛАЙНО. Колдуел сграбчи месинговата дръжка и стиснал непоколебимо устни под смалени уплашени очи, изхвръкна навън.

В ноздрите му зашаваха две ледени пера. Беше януари. Ясната синевина на далечното небе изглеждаше осезаема и все пак тайнствена. Обширната, равна, окосена поляна край училището, очертана в ъглите с група борове, макар и посред зима, беше зелена; багрите бяха обаче замръзнали, парализирани, остатъчни, изкуствени. Зад двора на училището, меко подрънкващ, трамваят плаваше нагоре по главната улица към Ийли. Всъщност празен — защото бе единайсет часът и пазаруващите до един слизаха в обратна посока, към Олтън, — той леко се полюшваше върху релсите, а сламените седалки пръскаха през прозорците дъжд от златни искри. Вън, сравнена с величието на пространството, болката, изглежда, се засрами. Сниши се, отдръпна се в глезена, стана твърда, потискаща и окаяна. В странните очертания на Колдуел изплува достойнство; раменете му — малко тесни за такова голямо същество — се изправиха и той тръгна, макар и не тъй наперено, но с такова напрегнато стоическо великолепие, че накуцването се претопи в стъпките му. Пое по павираната алея между замръзналата трева и граничещия с нея паркинг. Намръщената решетка проблясваше под търбуха му на бялото зимно слънце; драскотините по хрома изпускаха лъчи като елмази. Студът почна да ускорява дишането. Зад гърба му, в оранжевочервения корпус на гимназията, зазвуча приглушен звънец — той разпускаше класа, от който бе избягал. В сподавена предобедна глъчка учениците си тръгваха.

^..........

До централната и по-голяма част от гаража се влизаше по асфалтирана рампа, която бе тъй грапава, набраздена, насечена, омърсена и подпухнала, че приличаше на застинала вулканична река. В грамадната зелена врата, която пропускаше моторните возила, се отваряше друга малка врата за хората, на която под дръжката, с блажна синя боя, трепереща ръка бе написала ЗАТВАРЯЙ. Колдуел натисна бравата и влезе. Раненият крак изруга обръщането, необходимо за затваряне на вратата.

Искри осветяваха дълбокия и топъл мрак. Подът на пещерата чернееше, полиран от накапалото масло. В оттатъшния край на дългия тезгях две безформени мъжки фигури със защитни очила галеха някакво голямо, провиснало ветрило от пламък, който се разбиваше в сухи капки. Друг един, облещил нагоре кръгли очни орбити — бели върху черното му лице, — се търколи по гръб и изчезна под каросерията на съседния автомобил. Посвикнали с мрачината, очите на Колдуел забелязаха наоколо прекатурени автомобилни части, крехки и фантасмагорични: брони като трупове на костенурки, настръхнали мотори, сякаш изтръгнати сърца. В разноцветно зацапания въздух витаеха съсъци и гневни удари. Недалеч от мястото, където бе застанал Колдуел, вехта издута печка хвърляше през шевовете си ярка розовина. Той се поколеба да излезе от кръга на топлината й, макар че в глезена му онова нещо се топеше, а стомахът трябваше да поглъща някакви неукротими потръпвания.

На прага на работилницата застана самият Хъмъл. И като тръгнаха един срещу друг, Колдуел изпита измамното чувство, че върви срещу огледалото, защото Хъмъл също накуцваше. След падане в детинство единият му крак бе останал по-къс от другия. Стори му се сгърбен, побледнял, прахосан; през последните години ненадминатият механик се беше смалил. Няколко пресечки по-надолу по главната улица фирмите „Ессо“ и „Мобилгаз“ бяха построили сервизни станции и сега, след свършването на войната, когато всеки можеше с припечелените през това време пари да си купи нова кола, търсенето на ремонтни услуги рязко бе спаднало.

— А, Джордж! Стана ли вече време за обед? — Макар и слаб, гласът на Хъмъл бе майсторски нагласен да пронизва шума на работилницата.

Когато Колдуел понечи да отвърне, няколко необикновено остри последователни металически удара гръмнаха във въздуха и сплескаха думите; изтънял и напрегнат, гласът му като че увисна, заглушен и в собствените му уши.

— Не, за бога, точно сега съм в час.

— Тогава какво? — Чувствителното посивяло лице на Хъмъл, още по-светнало от сребристата небръсната брада, плахо се изопна, сякаш неочакваното би имало власт да му навреди. Причина за това бе жена му, Колдуел знаеше.

— Я виж — каза Колдуел — какво ми направи едно от тия проклети хлапета. — Той вдигна ранения крак на един изкривен калник и дръпна панталона.

Механикът се наведе над стрелата и предпазливо докосна перата й. В ставите на пръстите му дълбоко бе проникнала мръсотия, смазочното масло омекотяваше техния допир.

— Стоманено острие — рече той. — Добре, че се е забило без разкъсвания.

После направи знак и по неравния черен под към него с дрънчене сам-самичко се приближи триножниче на колела. Хъмъл взе от него една резачка за тел от ония, които на едната си челюст имат палец за допълнителна опора. И както връвта на пълен с хелий балон се изплъзва от разсеяните пръсти на детето, тъй страхът понесе нагоре съзнанието на Колдуел. В това свое главозамаяно откъсване той се помъчи да разгледа резачката като диаграма: полезната работа се равнява на теглото върху силата минус триенето, дължината на рамото AF (опорната точка представляваше гайка) върху дължината FB, при което B е точката, в която блестящата челюст като полумесец захапва тела, всичко умножено по вторичната полезна работа на допълнителната комбинация опорна точка-лост, на свой ред умножено по полезната работа на спокойната и мръсна работническа ръка на Хъмъл, стегната в действието на свиващите се мишци и коравите фаланги, пет на брой, МА Х МА Х 5МА равно на нещо ТИТАНИЧНО. Хъмъл наведе гръб, за да може Колдуел да се подпре на раменете му. Несигурен в това, което му се предлага, неподготвен да го предположи, Колдуел остана прав и зарея поглед нагоре. От постоянния дим и следите на паяците равно подредените дъски на тавана бяха станали кадифени. С коляното си Колдуел усети гърба на Хъмъл, който се поместваше и присвиваше да заеме удобна позиция; през чорапа до кожата му достигна докосването на метал. Калникът неустойчиво затрепера. Раменете на Хъмъл се напрегнаха от усилие, а Колдуел стисна зъби да спре вика — стори му се, че клещите захапват не металическото острие, а оголен в тялото му нерв. Челюстите-полумесеци се стегнаха; с рязък телескопичен скок болката на Колдуел се стрелна нагоре; проблесна; после плещите на Хъмъл се отпуснаха.

^{.............}

 

На една от тях имаше котка с вдигната лапа, на друга — гигант, който напразно се мъчи да скъса някакъв патентован радиаторен ремък. Имаше надпис: ПРЕДИ ВСИЧКО БЕЗОПАСНОСТ, а на друг, залепен на едно от стъклата, пишеше: ПАЗИ СИ ! ВТОРИ ЧИФТ НЯМА ДА ПОЛУЧИШ.

Сякаш залян от материален химн за материалната природа, тезгяхът беше осеян с каучукови пръстени, медни тръби, коксови пръчки, износени железни палци, кутии с масла, дървени чукани, парцали, капки и потънали в прах отпадъци от всички елементи. Това изпълнено с инструменти безредие се прорязваше от ослепителните пламъци, изригващи при двамата работници в другия край на тезгяха. Донагласяха нещо, което наподобяваше украсен бронзов пояс за жена с тънък кръст и силно издадени бедра. Хъмъл надяна азбестова ръкавица на лявата си ръка и от купчината избра широка ивица ламарина. С резачката проряза отвор в средата и с отсечено чевръсто движение умело сгъна ламарината като фуниеобразен щит, който надяна около стрелата в глезена на Колдуел.

— Тъй по-малко ще ти пари — обясни той и щракна с пръстите на голата си ръка. — Арчи, би ли ми подал за миг оксижена?

Помагачът му донесе ацетиленовата горелка, като внимаваше да не замотае нозе в последвалия го кабел. Горелката представляваше малко черно гърне, плюещо бял пламък със зелени краища. Там, където пламъкът изтичаше от дюзата, се образуваше прозрачна празнина. Колдуел сключи челюсти да обуздае страха. Стрелата му се струваше едва ли не жив нерв. И се напрегна за неизбежната болка.

Болка не последва. По свръхестествен начин той изведнъж се намери в центъра на огромен неосезаем ореол. Светлината събуди за живот резки триъгълни сенки от всички страни — по тезгяха, по стените. Хванал с ръкавицата ламаринения щит, без да се скрие под защитни очила. Хъмъл присви очи към парещото пулсиращо сърце на Колдуеловия глезен. В лицето му, мъртвешки бледо и поразително скъсено, очите фанатично заблестяха. Колдуел погледна надолу и в този миг кичур от уморената посивяла коса на Хъмъл отхвръкна напред, сгърчи се и изчезна в облаче дим. Работниците наблюдаваха занемели. Изглежда, нямаше да свърши скоро. Сега Колдуел усети горещината; ламарината до крака му започна да ври. Но затваряйки очи, Колдуел виждаше някъде в горната половина на черепа си как стрелата се извива, стапя, как се разпада на молекулите си. На пода издрънча дребен къс метал. Обръчите, които стягаха крака му, паднаха. Отвори очи и горелката угасна. Жълтата електрическа светлина му се стори кафява.

— Рони, дай, моля ти се, един мокър парцал. — После Хъмъл обясни на Колдуел: — Не искам да я вадя гореща.

— Дявол те взел, голям си майстор — каза Колдуел. Гласът му беше по-слаб, отколкото бе очаквал, и затова похвалата излезе безкръвна. Той видя Рони — еднооко момче със смъкнати рамене — как взе омазнен парцал и го топна в малкото ведро с черна вода, оставено под една от отдалечените електрически крушки. Отразената светлина, сякаш освободена, закипя и заскача в разбърканата вода. Рони подаде парцала на Хъмъл, а Хъмъл клекна и го сложи. Студена мокрота прокапа в обувката на Колдуел и до ноздрите му стигна слаб благоуханен съсък.

— Малко почакай — рече Хъмъл все тъй клекнал, предпазливо повдигнал панталона на Колдуел от раната. Колдуел срещна втренчените погледи на тримата работници — третият бе излязъл изпод автомобила — и самосъжалително се усмихна. Сега, когато облекчението бе дошло, той вече можеше да се почувствува смутен. Усмивката му накара помагачите да се намръщят. Изпитаха чувството, че някой автомобил е направил опит да проговори. Колдуел позволи на очите си да излязат от фокус и се замисли за далечни неща, за зелени поляни, за Харикло като кръшна млада жена, за Питър като бебе, за това как го возеше в детското му автомобилче, бутайки го по паважа под дивите кестени с дълга, чаталеста в единия край пръчка. Бяха твърде бедни, за да си позволят бебешка количка; но така детето се научи да кормува — прекалено рано може би? Останеше ли му време, мислеше за детето.

— Хайде, Джордж! Стискай се! — каза Хъмъл. Стрелата се плъзна назад с незабележим прилив на болка. Хъмъл се изправи, целият порозовял — или от облъчването на огъня, или от задоволство. Тримата смахнати помагачи се скупчиха наоколо, бутайки се кой по-напред да види сребристото острие, обагрено в голия си край с кръв. Най-сетне освободен, глезенът на Колдуел омекна, почувствува се разкован; стори му се, че обувката се пълни с топла, небързаща течност. Болката бе променила цвета си, бе преминала в спектъра на изцелението. Тялото усети. Сега болката достигаше сърцето ритмично. Природата отново дишаше.

Хъмъл се наведе и вдигна нещо. Доближи го до носа си и помириса. После, още свистящо от горещина, го постави в дланта на Колдуел. Беше върхът на стрелата. Тристенен, тъй заострен, че ръбовете му изглеждаха вдлъбнати, той беше твърде грациозен, за да причини такова грамадно смущение. Колдуел забеляза, че дланите му са целите в петна от вцепенение и усилие; челото му се покри с пот. Попита Хъмъл:

— А защо го помириса?

— Питах се дали не е намазан с отрова.

— Но не може да бъде, нали?

— Знам ли? Тия, днешните деца… — После добави: — Нищо не подуших.

— Не мисля, че могат да направят такова нещо — настоя Колдуел и се сети за Ахил и Херкулес, Язон и Асклепий, тези внимателни, изпълнени с уважение лица.

— Отде намират пари? Туй искам да знам — каза Хъмъл, сякаш любезно се стараеше да откъсне съзнанието на Колдуел от един безнадеждно тежък въпрос. Той вдигна останалата без острие стрела и обърса с ръкавица кръвта. — Хубава стомана. Пари струва тая стрела!

— От бащите си, негодници такива! — Колдуел се почувствува по-силен, с избистрен мозък. Класът! Трябваше да се върне.

— С много пари се играе — с безцветна злоба рече старият механик. — Купуват всеки боклук, който се произвежда в Детройт. — Лицето му бе възвърнало сивия си цвят, ацетиленовата си окраска; набърчено и поизтъняло като често прегъван станиол, в тихата си горест то изглеждаше почти женско и Колдуел се подразни.

— Ал, колко ти дължа? Трябва да се връщам, че Зимърман ще ми извие врата.

— Нищо, Джордж. Голяма работа! Радвам се, че можах да ти услужа! — Той се засмя. — Не ми се случва всеки ден да вадя с огън стрела от човешки крак.

— Не ми е удобно. Помолил съм един занаятчия да ми услужи със занаята си… — Колдуел неискрено посегна към вътрешния си джоб.

— Забрави, Джордж! Отне ми само една минута! Бъди достатъчно широк по душа и приеми услугата. Вира казва, че там си един от малцината, които не се мъчат да й затрудняват живота.

Колдуел усети, че лицето му се вдървява; почуди се — дали знае Хъмъл кое затруднява живота на Вира. Но трябваше да се върне.

— Ал, много съм ти задължен. Повярвай! — Човек просто не може истински да предаде благодарността си. Живял си в един град, понякога си обирал хората в него и никога не си им казвал това, защото се срамуваш.

— Вземи — каза Хъмъл, — не си ли я искаш? — Той протегна лъскавата снага на стрелата. Без да съзнава, Колдуел бе пуснал върха в джоба на сакото си.

— Не, опазил ме бог. Задръж я!

— Ами, за какво ми е? Работилницата и без това е пълна с боклуци. Покажи я на Зимърман. Един учител в нашата държавна училищна система не би трябвало да търпи подобни щуротии.

— Окей, Ал, печелиш. Благодаря ти. Много ти благодаря. — Сребърната пръчка беше твърде дълга; тя щръкна от джоба на сакото му като автомобилна антена.

— Учителят трябва да бъде защитен от такива хлапаци. Кажи го на Зимърман…

— Кажи му ти. Тебе може да послуша.

— Може, защо не? Не се шегувам. Може и да послуша.

— Не исках да кажа, че се шегуваш.

— Както знаеш, бях в съвета, който го назначи.

— Знам, че си бил, Ал.

— И често съжалявам.

— Недей, по дяволите.

— Защо?

— Интелигентен човек.

— Да, така е. И все пак нещо му липсва.

— Зимърман добре схваща властта си, но не поддържа дисциплината. — Нова болка нахлу в коляното и прасеца на Колдуел. Никога не бе виждал Зимърман тъй ясно — помисли той, — нито пък се бе изразявал тъй добре по този въпрос. Досадно нечувствителен, Хъмъл просто повтори собствената си забележка:

— Нещо му липсва.

Чувството, че времето тече, подействува върху стомаха на Колдуел, червата му се стегнаха.

— Трябва да се връщам — рече той.

— На добър час! Кажи на Каси, че градът тъгува за нея.

— Господи, там се чувствува отлично, като чучулига. Вечно за това мечтаеше.

— Ами какво прави татко Крамър?

— Таткото е най-добре. Гони стотака.

— Не ти ли тежи разкарването с колата насам и нататък?

— Не, да ти кажа право, доволен съм. Имам възможност да разговарям със сина. Като живеехме в града, почти не се виждахме.

— Умно момче имаш ти. Вира разправяше.

— Взел е ума на майка си. Моля единствено бога да не се метне на мен по грозотия.

— Джордж, да ти кажа ли нещо?

— Кажи.

— За твое добро.

— Кажи каквото искаш, Ал. Нали сме приятели.

— Знаеш ли какво ти е лошото?

— Че съм опърничав и невежа.

— Бъди сериозен.

Лошото ми е — помисли си Колдуел, — че кракът ужасно боли.

— Какво тогава?

— Много си скромен.

— Сега вече го каза! — рече Колдуел и понечи да тръгне.

Но Хъмъл продължи да го задява.

— Добре ли е колата?

Преди да се преместят на десет мили извън града, Колдуелови караха без автомобил. В Олинджър навсякъде можеше да се иде пеша, а до Олтън отиваше трамвай. Но когато откупиха старото имение на Крамър, колата стана необходимост. Хъмъл им уреди да вземат един буик от трийсет и шеста година само за 375 долара.

— Просто чудна. Чудна кола. Всеки ден ругая как можаха да й смачкат решетката.

— Не може да се запои, Джордж. Но иначе мотора го бива, нали?

— Мечта. Много съм ти благодарен, Ал, не мисли, че не съм.

— Как няма да е добър моторът, когато човекът никога не е карал с повече от четирийсет. Беше собственик на погребално бюро.

Хъмъл повтаряше това за хиляден път. Този факт като че го изпълваше с възхищение.

— Не ме е страх — каза Колдуел, представяйки си как Хъмъл вижда автомобила пълен с призраци. Всъщност беше най-обикновен автомобил с четири врати; за трупове нямаше място. Но действително това бе най-черната кола, която Колдуел бе виждал в живота си. За тия стари буици наистина не жалеха шеллака.

Разговорът с Хъмъл го правеше нетърпелив. В главата му тиктакаше часовник; училището настойчиво го зовеше. Стори му се, че несвързана музика разтегля измореното лице на Хъмъл. Образът на стария приятел се покри с паяжина от разчленени стави, протъркани върви, въглеродни утайки, изнурен метал: нима се разпадаме? В собственото му съзнание някакъв механизъм продължи да протраква: Шеллак на тия стари буици, шеллак, шеллак............

За романът "БЕЗПОЩАДНО" - САНДРА БРАУН

Романът е вълнуваща и интересна история за своенравната и упорита Сейър Линч. Когато научава, че любимият и по-малък брат Дани се е самоубил, решава да разбули загадъчните обстоятелства около смъртта му. Това желание я принуждава да наруши клетвата, да не се връща никога в родния си град Дестини. 

Чрез настоятелните си действия и опити относно разгадаването смъртта на любимия брат, младата и предизвикателна красавица Сейър често влиза в остри конфликти с богатия си и властен баща и по-голям брат Крис. 

При тези обстоятелства тя се среща и с младия адвокат Бек Мърънт  партньор на баща й, който по никакъв начин не му отстъпва по безкрупулност.

Поради тази причина Сейр често влиза в кръстосан дуел с него. Хапливите и словесни пререкания с младия и привлекателен адвокат са съпроводени по своему сгорещите искри на чувствата между тях. Но дали искрите между два остри камъка ще доведат до една силна и гореща любов, ще разберете, когато прочетете книгата. 

ЛИН АБИ

Истинско име: Мерилин Лорейн Алби ( Marilyn Lorrain Abbey)
Псевдоним: Лин Аби ( Lynn Abbey)

Лин Аби е американска писателка. Тя е родена в долината на р. Хъдсън на 8 септември, 1948 г. в Peekskill, Ню Йорк, където е родното място на Мел Гибсън, Пи-луи Херман.
Обича да разказва фантастични истории още от малка. Има слабостта да наблюдава как играят децата, и след това пише за тях. Съпруга е на Робърт Asprin. Започва да издава романи и разкази от 1979 г. Започва да пише за TSR около 1994 г., като саъщевременно продължава да пише романи и редактиране на антологии.
Нейните творби за TSR включват включват истории в The Forgotten и Dark залязващото слънце.
Завършва Рочерстерския и Ню Йоркския университети. Работила е като програмист и системен аналитик.
Първото си историческо фентъзи “Daughter of the Bright Moon” публукува през 1978 г.; през същата година взема участие в написването на „колективния” роман “Thieves´ World”.
Автор е на няколко новелизации на компютърни и ролеви игри, в това число и на романите от поредицата “DarkSun”.
През януари 1977 г. присъства на годишния конгрес по НАУЧНА ФАНТАСТИКА.

КНИГИ:

*** 30 години фентъзи DAW - ИК „БАРД” 2006 г.

*** Разкази от кръчмата „При еднорога” /сборник/ - издателство „ЕДНОРОГ” 1998

РОМАНИ:

* Пазителите ( 1982);
* Обсадата на Shadows ( 1996) трилогия;
* Simbul на подаръци (1997);
* Jerlayne ( 1999);
* Дървена сабя (2010);
* Дъщерята на ярката луна (2010)

Кратки истории от Забравена антология Realms
>>> Дъщеря на ярката луна (2010)

И други произведения …

МАЙКЪЛ КЪНИНГАМ

Кънингам е роден в Синсинати, Охайо и израства в Пасадена, Калифорния . Учи английска литература в университета в Станфорд , където получава степен . По-късно, в Университета на Айова, получава Michener Fellowship и магистърска степен по изящни изкуства степен от Айова, Работна среща на писателите. Докато учи в Айова, пише разкази, публикувани в Atlantic Monthly и Париж за преглед на. Неговият кратък разказ, "Белият ангел", е по-късно се използва като една глава в романа "Дом на края на света". Той е включен в "най-добрите американски разкази, 1989 г.", публикуван от Houghton Mifflin.

През 1993 г., Кънингам получи Guggenheim стипендия и през 1998 г. от Националната фондация за изкуствата Fellowship. През 1995 г. той е удостоен с награда на Уайтинг писателите . Кънингам е преподавал във Fine Arts Center в Provincetown , Масачузетс и в МВнР по програма за творческо писане в Бруклин College . В момента той е професор по творческо писане в Йейлския университет .

Кънингам е основна сила в американските писателски среди, а и романът му "Specimen Days", е много добре приет от американските критици.

Майкъл Кънингам е редактор на книгата с поезия и проза от Уолт Уитман, Закони за Creations , и е написана, със Сюзън Minot , а сценарият е адаптиран от романа на Evening Minot. Той е и продуцент на филма от 2007 г. , Вечер, която звездите Глен Клоуз, Тони Колет , и Мерил Стрийп.

РОМАНИ

--- ЧАСОВЕТЕ;

--- ПЛЪТ И КРЪВ;

--- КОГАТО ПАДНЕ МРАК;

--- ДОМ НА КРАЯ НА СВЕТА;

--- ДНИ НА ОБРАЗЦИ

РОМАНЪТ "ЧАСОВЕТЕ"

автор: МАЙКЪЛ КЪНИНГАМ
/носител на награда "ПУЛИЦЪР"/
------------------------------------

Романът
"Часовете" е драматично и завладяващо произведение, в което
са вплетени, до болка разтърсващи истории на три жени.
Клариса Воън е изцяло отдадена за подготовката на прием, в
чест на рожденния ден на любимия човек.
Другата, Лора Браун, чувства, че бавно се задушава от теглото
на идеалния семеен живот и потискащ ред в предградията на
Лос Анжелис.
А Вирджиния Улф възстановявайки се под вниманието и ком-
панията на съпруга си, живущи в Лондонско преградие, се отдава да пише за "Мисис Далауей".
Писателят Кънингам с голямо майсторство, умение и богатство
на словото отразява три уникални и вълнуващи съдби, които се преплитат по оригинален начин, за да стигнат своя болезнено-изящен финал.

Романът "Часовете" е уникално произведение, което вълнува с дълбочината на мисълта и
философията за живота.

В романа ми харесаха много, много моменти и откъси. С удоволствие ще представя някои от тях:

..." През лятото, когато беше осемнайсетгодишна, и се струваше, че всичко е възможно, че

абсолютно всичко е възможно, че абсолютно всичко може да се случи,......"

..." Когато се развикаш силно и продължително, хората започват да се събират от любител-

ство към шума. Това е природата на тълпата."

..."Клариса не преставаше да си мисли: "Вземи ме със себе си! Копнея за обречена любов. Копнея за улици нощем, за вятър и дъжд, и никой да не мисли за мен."

..."Мошеничка, помисли си Клара. Подмамила си дъщеря ми, но мен не можеш излъжеш. Познавам такива завоевателки, щом ги зърна. Знам какви ги вършиш, за да изглеждаш интересна. Не е никак трудно..."

..."Но тук отвън е светът(къща, небе, първата едва блещукаща звезда) и той е пълната противоположност на това малко тъмно петънце от кръг рози. То е просто отпадък и нищо повече. Красотата и достойнството са илюзии, измислени от деца и подхратвани от тях."

РОМАНЪТ "НЕВЪЗМОЖНО БЯГСТВО" - СЪМЪРСЕТ МОЪМ

Накратко за романа "НЕВЪЗМОЖНО БЯГСТВО"
**************

"Невъзможно бягство” е роман, който се базира преди всичко на психологическия анализ на човешкия характер и природа.

Сюжетът на романа е изключително е вълнуващ и интересен.

Чувства се уникалния талант на Съмърсет Моъм, който пленява и очарова читателя с изключителното си майсторство да описва образите на своите герои и човешките взаимоотношения.

В тази вълнуваща творба писателят, като че се превъплъщава в образа на д-р Сондърс, оприличавайки живота му, настроенията и психологическия самоанализ със своя, имайки предвид, че самият той е имал лекарско образование и напуска Англия със скандал.

Романът се явява като огледало на злободневните душа и характер, в отрицателния им смисъл, като безсрамие, циничност, мерзост, арогантност и мошенничество, така и хуманността, уважението и т.н. „Невъзможно бягство” е великолепно и вълнуващо четиво, от което читателят трудно може да се отдели.

АМЕРИКАНСКИ ПИСАТЕЛИ

А

Лин Аби
Хариет Адамс
Айзък Азимов
Джанет Азимов
Бари Айслър
Хорейшо Алджър
Шърман Алекси
Пола Гън Алън
Амброуз Биърс
Кевин Андерсън
Максуел Андерсън
Пол Андерсън
Шъруд Андерсън
Мая Анджелоу
Пиърс Антъни
Артин Артинян
Робърт Асприн

Б

Ричард Бакман
Стивън Барнс
Лиман Франк Баум
Ричард Бах
Джоузеф Бейтс
Сол Белоу
Грегъри Бенфорд
Алва Беси
Алфред Бестър
Грег Беър
Дрексел Джером Люис Биксби
Хариет Бичър Стоу
Холи Блек
Джеймс Блиш
Робърт Блох
Бен Бова
Емили Грийн Болч
Марион Зимър Брадли
Натаниъл Брандън
Дан Браун
Фредрик Браун
Рей Бредбъри
Дейвид Брин
Тери Брукс
Мел Брукс
Стивън Бруст
Алгис Будрис
Чарлз Буковски
Пърл Бък
Крис Бънч
Франсис Ходжсън Бърнет
Едгар Бъроуз
Уилям Бъроуз
Лоис Бюджолд

В

Джак Ванс
Джон Варли
Джим Варни
Гор Видал
Ели Визел
Върнър Виндж
Алфред ван Вогт
Кърт Вонегът

Г

Йосиф Грезловски - Гандето
Ърл Стенли Гарднър
Рандал Гарет
Уилям Гибсън
Елизабет Гилбърт
Алън Гинсбърг
Лий Голдбърг
Джеф Груб
Джон Гришам
Тери Гудкайнд
Джеймс Гън (писател)

Д

Хенри ван Дайк
Джаред Даймънд
Хенри Джеймс
Джефри Дивър
Джойс Каръл Оутс
Кидж Джонсън
Робърт Ъндъруд Джонсън
Робърт Джордан
Халил Джубран
Уилям Дийл
Филип К. Дик
Гордън Диксън
Самюъл Дилейни
Елизабет Дилинг
Пол Дини
Томас Диш
Едгар Лорънс Доктороу
Игнейшъс Донъли
Теодор Драйзер
Андреа Дуоркин
Огъст Дърлет

Е

Лий Едингс
Дейвид Едингс
Милдред Еймс
Харлан Елисън
Ралф Нелсън Елиът
Томас Стърнз Елиът
Джеймс Елрой
Ралф Уолдо Емерсън
Джордж Ефинджър

З

Тимъти Зан
Роджър Зелазни
Дейвид Зиндел

Й

Робърт Йънг

К

Елия Казан
Джоузеф Камбъл
Лион Спраг де Камп
Джефри Карвър
Реймънд Карвър
Орсън Кард
Дейл Карнеги
Карлос Кастанеда
Бел Кауфман
Боб Кейн
Хелън Келър
Каролайн Бувие Кенеди
Уилям Кенеди
Джак Керуак
Сю Монк Кид
Табита Кинг
Кен Киси
Том Кланси
Хал Клемънт
Ърскин Колдуел
Майкъл Конъли
Елизабет Костова
Харлан Коубън
Майкъл Крайтън
Джон Кракауер
Стивън Крейн
Майкъл Кремо
Нанси Крес
Дийн Кунц
Джеймс Фенимор Купър
Джак Кърби

Л

Кийт Лаумър
Урсула Ле Гуин
Ричард Леймън
Харпър Ли
Стан Лий
Джон Лили
Джеф Линдзи
Джоана Линдзи
Джонатан Лител
Джек Лондон
Синклер Луис
Хауърд Лъвкрафт
Робърт Лъдлъм

М

Майкъл Мърфи (писател)
Стефани Майър
Ан Макафри
Джак Макдевит
Джордж Р. Р. Мартин
Едгар Лий Мастърс
Такаши Мацуока
Норман Мейлър
Херман Мелвил
Абрахам Мерит
Уолтър М. Милър-младши
Хенри Милър
Маргарет Мичъл
Тони Морисън
Харолд Мур

Н

Владимир Набоков
Деймън Найт
Джонатан Нейхард
Лари Нивън
Анаис Нин

О

Джийн Оел
Луиза Мей Олкът
Пол Остър

П

Чък Паланюк
Кристофър Паолини
Джеймс Патерсън
Пач Адамс
Норман Винсънт Пийл
Уилям Пиърс
Ърнест Поате
Фредерик Пол
Артър Порджис
Марио Пузо
Робърт М. Пърсиг

Р

Ан Райс
Ърнест Винсънт Райт
Корнелиъс Райън
Айн Ранд
Майк Резник
Ким Робинсън
Нора Робъртс
Джеймс Ролинс
Филип Рот
Джоана Ръс
Бенджамин Ръш

С

Клифърд Саймък
Робърт А. Салваторе
Брандън Сандерсън
Уилям Сароян
Джеръм Дейвид Селинджър
Майкъл Серафинов
Ерик Сийгъл
Робърт Силвърбърг
Кенет Силвърман
Дан Симънс
Исаак Башевис Сингер
Ъптон Синклер
Дейвид Миърман Скот
Джордж Смит (писател)
Едуард Смит
Л. Дж. Смит
Никълъс Спаркс
Норман Спинрад
Робърт Стайн
Джон Стайнбек
Робърт Станек
Рекс Стаут
Даниел Стийл
Рут Стоун
Джоузеф Майкъл Стразински
Питър Строб
Нийл Строс
Теодор Стърджън
Брус Стърлинг
Майкъл Суонуик
Джаклин Сюзан

Т

Майкъл Толбът
Марк Твен
Уилям Тен
Рой Томас
Хенри Дейвид Торо
Алвин Тофлър

У

Елън Г. Уайт
Джос Уидън
Кен Уилбър
Робърт Антън Уилсън
Тад Уилямс
Джон Уилямсън
Наоми Улф
Уилям Уортън
Робърт Пен Уорън
Ед Ууд

Ф

Филип Фармър
Реймънд Фийст
Франсис Скот Фицджералд
Джонатан Сафран Фоер
Уилям Фокнър
Джонатан Францен
Чарлз Фрейзър
Бети Фридан

Х

Робърт Хайнлайн
Патриша Хайсмит
Дашиъл Хамет
Томас Харис
Хари Харисън
Майкъл Харт
Густав Хасфорд
Робърт Хауърд
Джоузеф Хелър
Ърнест Хемингуей
О. Хенри
Майкъл Хер
Робърт Хесен
Джо Хил
Робин Хоб
Кристофър Ходап
Джак Холдеман
Джо Холдеман
Халед Хосейни
Натаниел Хоторн
Итън Хоук
Стоян Христов (журналист)
Кей Хупър
Л. Рон Хъбард
Франк Хърбърт
Бари Хюгарт

Ч

Реймънд Чандлър
Каролайн Чери
Джак Чокър
Ноам Чомски

Ш

Питър Шварц (писател)
Майкъл Шейбон
Робърт Шекли
Сидни Шелдън
Чарлс Шефилд
Ъруин Шоу
Джеймс У. Шулц

Ъ

Джон Ъпдайк
Уошингтън Ървинг

Ю

Маргьорит Юрсенар