Трудно е да кажа кога за първи път
прочетох името Кирил Назъров – дали в страничките на сп. „Славейче”, или върху
някоя шарена книжка, скътана в най-щурите спомени...
Затова започвам рецензията за новата
му книга „Чудесата на децата” с това, че е роден в с. Драгуш, Петричка община и
е завършил българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", че
е член на Съюза на българските писатели от 1980 г., а негови творби са
превеждани на почти всички европейски езици. Автор е на над тридесет книги, от
които повече от десет са за деца. В житейската биография на Кирил Назъров
откриваме човека, стоял близо до детските вълнения и като учител, и като главен
редактор на сп. „Славейче” и председател на детската секция към СБП. Не се
учудваме, че стихчета и гатанки, уловени от чародееца Назъров, за да бъдат
подарени на малките му приятели, са включени в учебниците за началния курс.
„Какъв по-хубав подарък за първия
учебен ден за един първокласник, от шарена книжка със стихчета?” – пита той,
скрил деликатната си усмивка зад немирна брада.
Разгръщам книжката със зелена
корица, събрала усмивките на много дечица. Чета първото стихотворение, което
със звънки рими ни повежда по пътя на годишните времена, или по
житейско-философския път на повторение и развитие.
В композиционно отношение книгата е
изградена от единадесет части с нееднакъв брой творби, обединени от обща тема и
подчинени на програмното стихотворение „Годишен кръговрат” – „Пролетничета”,
„Цветница”, „Град Гора”, „Чудно лято на морето, в планината и полята”,
„Буквички скокливи”, „У дома”, „Мои палави играчки”, „Рисунки”, „Есенни багри”,
„Малки приказки” и „Вълшебствата на зимата”.
Но детската година не идва със
смразяващото начало на календарната година, нито с началото на учебната година.
Тук чудесата започват с първоцвета, когато „слънчевото кокиче”, преварвайки
„цвят и птиче” поздравява малкото момиче – лирическата героиня на
стихотворението. Юнакът-южняк стопява снега, а полянката изпъстрява с цветя.
Не само звънките, запомнящи се рими
вълнуват. Детските стихове на Назъров носят и мъдрост, любов към родната
природа и уважение към скритата сила и устойчивотта в оня детски, разбираем
смисъл, но и в оня друг смисъл, за който някога не се говореше и който днес
почти забравихме... И на въпроса „Къде зимува пролетта”, авторът без колебание
отговаря:
„Пролетта бе скътана в сърцата
на най-храбрите, които бяха
в своя роден край и на децата
цяла зима топли песни пяха!”
Пролетта цъфти и диша и в циклите
„Цветница” и „Град Гора”, където цветята танцуват, празнуват, лудуват, но и
възпитават в любов към прекрасното и доброто. Мило и нежно звучи
стихотворението „Къщурка за щурец и щурка”, включено в настоящото издание от
едноименната стихосбирка на К. Назъров. Тук е мястото да спомена, че „Чудесата
на децата” е сборник с най-добрите (по преценка на автора и редактора проф.
Симеон Янев) стихове, събрани от книжките „Ало, Слънчице” (1978), „Хоровод”
(1980), „Къщурка за щурец и щурка” (1985), „Барабанче бъбриво” (1985) и „Буквички скокливи” (1989).
Чудото на лятото се разлива върху
малкия читател с щурчова песен край Искъра, с шепот на сребърни пътеки и
пясъчни дворци, с трудния път към покорените върхове и с морето, което искаме
да отнесем у дома.
А с „Буквички скокливи” идва
учебната година. Топло и закачливо майсторът на словото вплита своя жизнен опит
и жизнена позиция в чудни картини и живи звуци.
С уют ни загръща цикълът „У
дома”. Децата учат, заедно с веселите си
играчки, а с моливчета подреждат върху листа своите фантазии. Но и Есента е
художник, обагрил ската, и нестинарка, и весел присмехулко, който помага на
хвърчилото на литне.
Във всяко стихотворение Кирил
Назъров е скрил по едно чудо, но и по едно знание за света. От неговите
римувани приказки малкият читател узнава и за Млечния път, по който летим в
сънищата си, и за песента на капчука, която се ражда от дъжда, и за
чайката-санитарка на плажа... Незабравими са и образите, сътворени от
земеделеца Назъров, чистите и силни метафори, с които свързва звездиците-зърна
в небесната нива и слънчевите семена, превърнали се в маргаритки!
Кръговрата на чудесата завършва с
„Вълшебствата на зимата”. Студена и бяла, тя носи радост и с украсената елха, и
с вълнението от написването на първото писмо - до Дядо Коледа. Снегозаводът на
Баба Зима ръси сняг, а децата трябва не само да се пързалят, но и да сковат по
един чуден, дъсчен снегорин, с който лирическият герой на едноименното
стихотворение е готов „цяла лавина да изрина!”
В този вихър от сняг и веселие е
вмъкнат и кратичкият хумористичен подцикъл „Юнаци-веселяци”, в който авторът
намигва с всевиждащото си око към немирника-читател. Дори когато осмива
най-негативните черти от човешкия характер, в стиховете си за деца поетът
никога не прекрачва границата на закачката, която може да бодне, но не и да
удари твърде тежко. А Кирил Назъров умее, наистина умее в своите тъжни смешки,
писани за възрастни, да изтръгва силни чувства със сатиричните си произведения.
Връщам се към пълната с цветни думи
книжка, която гори от словесни картини, но в която не липсват и чудесни
илюстрации от художниците Мана Парпулова, Ани Тузсузова, Надежда Йончева, Иван
Гонгалов и Христо Алексиев. Какво повече да кажа за „Чудесата на децата” и
Кирил Назъров?
Може би това, не е лесно и да се
четат книги за деца, когато не си дете... Но колко е хубаво, когато думите,
писани за детското, чисто, свежо и пълно с фантазии съзнание, пробият твоето
осивяло битие и те върнат в света на чудесата.
Смея да кажа, че Кирил Назъров е
постигнал това. Новата му книга помита скучните напластявания в помъдрелите ни
глави и ни отнася в свята на детството! А, доколкото си спомням от моето
детство, интересно беше да ловиш дъжда с Кирил Назъров и да си говориш със
Слънчицето! Сигурна съм, че и днешните му малки читатели ще намерят своите
любими стихчета, герои и картини, скрити между страничките на „Чудесата на
децата”... а защо не и някое истинско чудо?
Няма коментари:
Публикуване на коментар