Пиер Орлан е френски белетрист между двете световни войни и се налага като един от най-популярните френски автори в този период на новата френска проза.
Той налага друг тип проза, която граничи с криминално-авантюрната. Орлан преминава от "колониалния" към сантиментално-авантюрисстичния роман, като щриховка е влечението му към престъпния свят.
Авторовото определение "полусантиментална, полулитературна трагедия" залегнало в романа "Кеят на вълните", дава не само отражение в негово трорчество, но и като основна литературна стилизация и условност, а това е характерна черта в неговия стил.
"Кеят на мъглите"(1927) е най-известният роман на Пиер Орлан и става прочут благодарение на едноименната екранизация на големия френски режисьор Марсел Карне.
Действието в романа протича на фона зимния и потънал в сняг Париж. В рамките на тази картина е вмъкнат елемента на идеализиращо отчуждение.
Главният герой е Жан Раб, който е представител на категорията лумпенизирани младежи, живеещи от случайни доходи и случайното милосърдие на приятели и познати.
Интересна особеност на повествованието се явява подслона на Жан Раб в кафенето "Пъргавият заек", където се запознава със случайните посетители и прекарват там нощта.
Те са хора с различни съдби, събрани в една мразовита нощ, обединени не само фабулно, но и емоционално.
Като конструкция романът напомня ренесансовата новела. Усеща се характерният за Орлан приказно-баладичен стил.
В повествованието следват убийства, включително и нелепата, и ненужна смърт на Жан Раб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар