ЗИМНА ПРИКАЗКА

Зимният ден е къс. По стръмната южна улица, която виждам от прозореца на топлата стая, се изкачват група деца със зачервени бузки и мокри нослета. Ръцете, подути от студ, здраво стискат връвчицата на шейната. Скупчват се на камара и оживено спорят. Ято врабци, сгушени да дървото замлъкват, чудейки се кой може да цвърчи по-силно от тях. А децата, стигнали до разбирателство, тръгват – всяко по своята партина към топлите соби, теглейки уморените си шейнички.

Майките оставят хурките или излизат от становете, за вечерната шетня. Бабите разказват приказки до топлия джамал под песента на вретеното.

Годините се плъзгат тихо, безшумно, неусетно – като вълшебна шейна.

Децата от пързалката порастнаха и отлетяха по разни градове из страната. Такава бе политиката на държавата. Родителите им погребаха своите родители. Останали по двама в къща, все още се крепяха, подпирайки се един на друг. Не смееха и с поглед да попитат какво ще стане, когато изнемощеят съвсем. Намираха сили да изпратят тръгналия пръв към отвъдното. Останали сами, превръщаха се в прелетни птици. При първите снежинки децата от пързалката се връщаха от далечните си градове и ги прибираха по новите си домове – да презимуват.

Едва дочакват първото кокиче, събират оскъдните си дрешки и като щъркелите се връщат в старото гнездо.

Промяната завари оцелелите на около осемдесет. В очите им просветнаха искри на надежда и продължиха полетите си. Годините отнемаха последните им сили. Искрицата на надежда остана да проблясва, покрита с пепелта на очакването. Къщите една по една опустяха. Вкамениха се, посивяха от мъка, потънали в избуяли бурени. Няма и сняг да покрие тъжната им грозота. Надничат през паяжините очите-прозорци – да зърнат деца по пързалката... Напразно.

Политиката на държавата обезлюди цели селища и по-късно ги нарече „селища със затихващи функции”. Превърна възрастните хора в прелетни птици, а когато крилете им отслабнаха, ги натика в „старферми”, където с други от стадото броят оставащите им залези, а децата натика в „детферми”, където още с първите стъпки и думи се учат да воюват за своя територия с грубост и цинизъм.

Промяната дойде преди цяло поколение...

Ще спре ли полета на уморените птици, ще възкръснат ли семействата с традиции и доброта?

Ана Василева

в-к "Литературно земеделско знаме"

АЛБЕР КАМЮ

АЛБЕР  КАМЮ ( 1913 – 1960) е френски писател, драматург и философ. През 1957г. получава Нобелова награда за литература.

* Ако съществува грях срещу живота, може би това не е отчаянието от живота, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.

* Благосъстоянието на хората винаги е било оправдание за

Тираните.

* Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.

* В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято.

* В продължение на векове смъртното наказание, често принудено от варварски подобрения, се опитва да държи престъпността под контрол, и все пак престъпленията продължават. Защо? Защото инстинктите, които се борят у човека не са, както твърди закона, постоянни сили в състояние на равновесие.

* Всички модерни революции са довели до укрепване на властта на държавата.

* „Един водач – един народ” означава един господар и милиони роби.  

* Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото твое съществуване да бъде своеобразен бунт.

* Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.

* Като средство за живот в обществото аз бих предложил в големия град. В наши дни това е единствената пустиня, която ни е достъпна.

* Не върви пред мен, може да те последвам. Не върви  зад мен, може да не водя. Върви до мен и ми бъди приятел.

* Нещо като духовен снобизъм кара хората си мислят, че могат да са щастливи без пари.

* Никой не осъзнава, че някои хора изразходват огромно количество енергия, само за да бъдат нормални.

* Обичам страната си твърде много, за да бъда националист.

* Обществото основано на производството е производително,но не и творчеството.

* Почтеността не се нуждае от правила.

* Рядко се доверяваме на тези, които са по-добри от нас.

* Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.

* Целта на изкуството, както и целта на живота, може да бъде само увеличаване на свободата и отговорностите, които притежава всеки човек на света. Тя не може при никакви обстоятелства да бъде потискане на тази свобода, създадена на основата на омраза или презрение.

* Чарът дава възможност да получиш положителен отговор, без да създадеш ясен въпрос.

* Човек не трябва да опитва първо да разбере, а след това да почувства изкуството – то не се уповава на разсъдък.

*  Човек е единственото създание, което отказва да бъде, каквото е.