АЙН РАНД - живот и творческа дейност

Айн Ранд (на английски: Ayn Rand); рожденото име Алиса Зиновиевна Розенбаум, родена на 2. февруари 1905, починала на 6. март 1982 г. е американски философ, сценарист и романист от руско-еврейски произход.
Тя е позната и известна по света със своята рационална философия, близка по идеи с политическото и философско движение либертарианство, която тя нарича „обективизъм”.
Има написани множество философски есета за свободната мисъл, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Значителен принос има и в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията. Има издадени пет сборника с есета „Добродетелта на егоизма”, „Новото ляво: Антииндустриална революция”, „Философията: Кому е нужна”, и „Гласът на разума”.
Други нехудожествени произведения са: „За новия интелектуалец”, „Въведение в обективистката епистемология” и „Изкуството на художествената литература” (The Art of Fiction).

Айн Ранд е автор на романи като: „Ние живите”, „Химн”, „Изворът” и шедьовъра „Атлас изправи рамене” – втори по популярност след Библията.
Има написани три сценария и адаптации на своите книги за киното. .
Айн Ранд значително повлиява на политическата философия и либералната икономика, най-вече в Северна Америка. Тази значителна дама – писател, сценарист и философ, е считана още за теоретик на индивидуалния капитализъм и на либертарианството, отхвърлящо всички форми на принуда, проповядващо ценностите на разума, производителността и „рационалния егоизъм”” - главна идея на обективизма.
Като член на крайните антикомунисти, Айн Ранд проповядва независимост с
идеите на капитализма срещу всички форми на колективизма и религията.
Същите идеи споделят психотерапевтът Натаниъл Драндън, икономистите
Алън Грийнслан и М. Нортроп Брюхнер, Тери Гудкайнд, президентът Роналд Рейгън, философът и икономист Лудвиг фон Мизес, и основателят на Уикипедия Джими Уелс.
Айн Ранд подкрепя свободомислещата визия на минархизма, поставящ човека в центъра на обществото и етиката.

Според френския писател и философ Ален Лорен, специалист по нейните творби, Айнд Ранд е въплъщение на „самореализиращия се имигрант”, „защото тя е извършила този подвиг, изповядвайки краен атеизъм, силно критикувайки алтруизма в името на „рационалния егоизъм”.
Нейните открито прокапиталистически бестселъри са реално един от малкото сериозни и добили широк резонанс контрапункти на левите марксически и маоистки движения в периода на 1960 – та година в САЩ, Германия и Франция.

В годините около 1970-та година Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението й спрямо отделни актуални обществени събития . Паралелно работи за няколко института и преподава като доцент, издава статии и впоследствие собствени вестник и списание.
Публичната й дейност, участието й в политологични и философски дебати са изключително интензивни и не намаляват до смъртта й през 1982 .

Случка в чалга дискотеката

Тази декемврийска вечер беше характерна с кучия си студ и силна виелица.
При всяко отваряне на вратата на дискотеката, проникваше студен въздух, който напомняше за своето бездушие… А той бе един от господарите на зимата и вилнееше както и когато си иска.
Марков, или както му казваха „шведския”, седеше в чалга – дискотеката и пиеше кафе с кола. Посещаваше я винаги в края на деня. Често подхвърляха, че бе абониран за нея.
На съседната маса седяха двама – облечени в спортни екипи.
- Аа-ама, че студ, Мартине! Кога ще свърши тая зима?!
- Митко-о-о, Митко, ще мръзнем още дълго време – каза Мартин, почесвайки се по челото. – Абе, бармане, дай по едно уиски!
Не след дълго влязоха и други с екипи, които не обърнаха внимание на Митко и Мартин.
Треньорът им Марков се бе вглъбил в себе си. Не проявяваше интерес към нищо.
Въпреки, че в дискотеката бе топло, в душата на всички вилнееше зимния вятър. Изпитваха нужда от нещо друго.
Беше средата на декември. Джобовете на всички бяха отънели.
В крайното сепаре Мартин и Митко пиеха уиски. Митко черпеше събеседника си. Останалите не съществуваха за него.
Чуваха се злобни и ехидни подхвърляния спрямо тях.
Един младеж, чиято коса бе с гел, говореше на останалите.
- Я ги вижте, Мартин и Митко лочат уиски и хич не им пука за никого. Хрантутници на гърба на всички, а ние от две седмици сме само на кола и кафе. Мамка им идиотска.
- А бе, Валери! – обърна се към него едно високо момче – Гледаш постоянно в канчето на другия. Нали беше и ти една година в Италия? Какво постигна там?
- Не се сърди! – подхвърли друг от компанията – Мартин и Митко поне са се реализирали, а ти за една година не можа да направиш нищо.
- Ее-е-е, голям Ганьо си! – обади се друг от близкото сепаре.
- Какъв е тоя Ганьо? – попита Валери – Познавам Алисия, но Ганьо не.
На плазмения телевизор даваха поредния фолк – кич на Ивана.
- Пий едно за подгряване! – изкомандва Валери.
- Какво да пием, като сме на кола и кафе?! Нашият шеф Боби съвсем ни забрави и изхвърли в трета глуха – като опустели вагони.
- Нищо! – отговори друг от сепарето – Гладна мечка хоро не играе. Като не ни плащат овреме, няма да играем! Мамка им…!
Навън вятърът обърна посоката, както бе променена стратегията на националния отбор.
Външната врата хлопаше и вземаше, но не даваше.
На улицата пред дискотеката бе паркиран автомобил – втора употреба, собственост на треньора Марков.
Пред заведението стояха двама фенове, които искаха да влязат, но охраната не ги пускаше.
- А бе, приятел! – обърна се единия към съседа си – Защо не ни пускат? А и какво стана с патриотичните изказвания, че националния отбор е на всички българи!
- Ще ти отговоря! Това е отживелица, приятелю. Сегашният национал не се вълнува, нито се трогва от патриотични изказвания.
- Едно време не вземаха много пари и играеха за България – възмути се първия. – Нали виждаш какво става? Корупция има не само в държавата, но и във футбола, а и къде ли не… Отврат. Всеки ламти за пари. Покупки и продажби. Навсякъде мирише … Нали знаеш, рибата се вмирисва от главата…? Чакали са парите, а като ги вземат малко им се вижда. Мамицата им, не се наядоха…
- Така е! Абсолютно си прав! Ние се чудим как да преживяваме, а като почнеш от управляващите, депутатите и какви ли не – станаха милионери. Да си чул някой от тях да е останал в затвора? Откупуват си свободата и пак са навън, и вилнеят безнаказано… Тя не ще и дума. Според мен трябва референдум в тая държава. И на всички да се изземат имотите и хотелите! Въпреки това, трудно ще стане.
С лакти върху масата и подпрял брадичка със свити пръсти в юмрук, треньорът Марков размишляваше: „ Сигурно тук ще бъда до началото на пролетта, а после не се знае? От две години се връщам и поемам един и същ отбор. Такова животно като мен май нема.”
Музиката бе спряла да свири.
На другото сепаре се водеше следния разговор:
- Я виж! Купил съм си нови футболни обувки.
- И какво от това?! – попита учуден събеседника му, почесвайки се по челото – Каквито и обуеш, все си с два леви крака.
В дискотеката настъпи тишина. Само Митко и Мартин пъшкаха тежко, сърбайки уискито. Заведението заприлича на потъваща подводница, която не предвещаваше нищо особено, но на Мартин и Митко не им пукаше…
Бяха пияни.

© Николай Пеняшки – Плашков