МЕЛОМИМИК

Пиеса от Мила Искренова

Мила Искренова е една от най-изявените български хореографи, работещи в областта на съвременния танц. Специализирала е в Германия, Великобритания и Франциа. Оригиналността  на творбите й идва от нейното индивидуално виждане за съвременното изкуство, философията, мистицизма и човешката природа. Автор е на повече от 20 самостоятелни танцови спектакъла, 10 късометражни филма и десетки театрални постановки. Преподава танцова техника и импровизация у нас и в чужбина – Италия и Гърция. През 1997 г. й е присъдена “Кристална лира” за изключителни постижения като хореограф, носител е r на I-ва награта в раздел „Арт програми“ на Международния телевизионен фестивал “Златната антена”. Пиесата „МЕЛОМИМИК” е писана през 1992 г., тук се публикува за първи път, а режисьорът Стилиан Петров възнамерява да я постави в Народния театър. 

„Меломимик” – изкуство, което със сладострастни кълчения на голото тяло „мимически илюстрира” музикални произведения; главна представителка е Изидора Дънкан, която танцива даже Бетовенови симфонии и Шопенови ноктюрна.”

Из „ Кратък музикален речник за всички боравещи с музиката” на К. Богумиров, София, Придворна печатница, 1926 г./

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

ЖАНА                              27-годишна

ЖАН                                39-годишен

СИЛВИЯ                          35-годишна 

БЪРД  /Блубърд/             30-годишен

ИЗИДОРА - историческа арт фигура, танцьорка- импровизаторка, предтеча на феминизма и на свободния изразен и модерен танц

НОРА – героиня на Ибсен от пиесата „Куклен дом”

                                       

                                            СЦЕНА 1

Жана и Бърд.

Жана: И като си помисля, че всичко това можеше и да не се случи....Още не мога да дойда на себе си...Един оживял сън.

Бърд:  Няма нищо чак толкова странно. Просто понякога реалността отваря своите прозорци към мечтите ни.

Ж. : Не е за вярване все пак. Животът е така досаден и сив. Неизбежно се проаляш в опитите си да излезеш от рамките на скучната даденост...

Бърд.: Глупости.

Ж. : Може би си прав. Говоря така от страх.

Б. : И има от какво да те е страх.

Ж. : Така ли?

Б.: А ти как мислиш?

Ж. : Аз не мисля.

Б.:  Разбира се...

Пауза.

Б. : Ама, ти какво искаш всъщност?

Ж. : Нали знаеш какво искам?  Винаги си знаел.

Б. : И ще го получиш.

Ж. : Не се и съмнявам.

Б. :  Добре, хайде стига.

Ж. : Добре.

Б. :  Ще правим ли нещо или да си ходя?

Ж. :  „ Ами ти как мислиш? „

Б. :  Не започвай отново.

Ж. : Не започвам аз.

Б. : А кой?

Ж. : Ти!

Б. : Добре, тръгвам си.

Ж.  : Ами , тръгвай си.

Б.:  Това ли е всичко?

Ж. : .....дълга пауза, мисли   ... Да!

Б : ..... пауза   ...Всъщност знаеш ли, че ти си една голяма мръсница?

Ж. :  Ама ти съмнявал ли си се някога в това ?!

Б. :/ удря й шамар.../ Сега добре ли е?

Ж. : Не.

Б. : /отново я удря, по-силно.../ А сега?

Ж. : Малко по-добре е.

Б. / започва да я удря безмилостно, с нарастващо ожесточение, но всъщност преиграва / А сега...а сега?... /говори между ударите на пресекулки/

Ж. : О, да....да......да.....да!......да!....

Б. : Най-после.... / с въздишка на облекчение /

Ж. : Не спирай !

Б. : Уморих се.

Ж. : Не си!

Б. : Не ми ли вярваш?

Ж. : / със смях/ Изобщо не е за вярване !

Б. :  Не мога повече...

Ж. : Опитай още малко!

Б. : / демонстрира, че събира последни сили/ На ти! / удря я силно/

Ж. : О, благодаря ти, любов моя!

Б.: Не мога повече , любов моя!

Ж.  : О, колко е хубаво!

Б. :  Обичам те!  / и двамата лежат на пода от изтощение и бавно пълзят един към друг /

Ж. : И аз.... те обичам.... и винаги ще те обичам!

Пауза.   Жана се изправя бавно.

Ж. : А като си помисля, че всичко това можеше и да не се случи... Още не мога да повярвам... Един оживял сън....

                                     

                                                       

                                                    СЦЕНА  2

Силвия и Жан.

Ж. : Скъпа, колко килограма тежиш?

С. :  51. Защо?

Ж.:  Защото.

С. :  Искаш да кажеш, че са много ли, или какво?

Ж. :  О, не,не!

С.:  А какво тогава?

Ж. : О, нищо, скъпа.

С. :  Значи нищо.

Ж. : Да, казах го просто така . И аз не зная защо , изведнъж ми стана интересно колко килограма тежиш.

С. :  Сто!

Ж. :  Ха-ха! / иронично/

 

С. :  Да. Миналата година бях 99кг. и 750 гр., но сега вече съм 100!

Ж. :  Много смешно.  / пауза, и свамата мълчат, без да се гледат/

С. :  Ъ, хъм, всъщност, ти знаеш ли, че този панталон ти е станал възтесен?

Ж. :  Това ли можа да измислиш?

С. :  Още малко и ще се спука по шевовете..

Ж. :  А, стига бе!

С.  :  Не, аз просто ти казвам, защото като твоя съпруга съм длъжна да се грижа за външния ти вид.

Ж. :  пауза / .... Значи тесен...... / замислено /

С. :  Да, скъпи!  / нежно /

Дълга пауза, в която и двамата се занимават с други неща./

Ж. : Ела тук за малко. / спокойно/

С.  : Имам работа!

Ж. :  После ще имаш работа. Сега ела тук, при мене!

С.  :  Не искам.

Ж :  Само за малко. / спокойно/

С. : Защо?

Ж. : Какво защо?

С. :  Защо трябва да идвам, ....да дойда?

Ж. :  Да те питам нещо.

С. : / пауза/ За какво?

Ж. : Ти първо ела!

С.  :  Няма.

Ж.  : Ела.

С.  :  Не. / кротко /

Ж.  : /пауза, като че ли се е отказал./   Ела тук , мръсна кучко! / крещи / Писна ми от курвенските ти номера! Мръсен, долен парцал!

С.  :  Смее се.  предполагам, че всичко това се дъли на панталона, който ти стяга. Нали, скъпи? Той ти стяга! Стяга ти! Винаги те е стягал! И ще ти стяга, дебело животно такова! Повръща ми се от тебе!

Ж. :  / става рязко, отива да нея, сграбчва я , като че ли ще я души, после рязко я пуска и двамата избухват в смях./ 

Добре беше, нали?

С. : Да, беше чудесен. За малко да ти повярвам!

Ж. : И  на мене ми се стори, че ми повярва в един момент!

С. :  В кой момент?

Ж.:  Е, не зная точно, ...мисля.... някъде към края беше...

С.:  Ами...... / пауза, дълбокомислена/

Ж.:  Значи аз не съм добър така ли? Не мога да те накарам да ми повярваш! Не съм убедителен?!

С.: Не, не съм казала такова нещо.

Ж. : Е, не точно това...

С. :  Жан, успокой се, ти беше чудесен.

Ж. : Да, да , опитваш се да замажеш случая.

С. :  Нищо не се опитвам – просто не си заслу....

Ж. : / прекъсва я / Да!

С. : Да.

/пауза. И двамата се разсейват като че ли забравят /

Ж. : Всъщност , аз не можах все пак да разбера, ти колко килограма си?....51 ли, 100 ли? Колко беше там? Или може би 100 тона?! А , това харесва ли ти?! И колко....

С. : Скъпи, стига!...

Ж. : ...Колко тежи задникът ти например,а? Ти разбира се ще кажеш, че той не тежи повече от 4-5 кила, а може би дори ½ кг. без 7 гр.? Ха-ха! Това смешно ли ти ? Да, смешно ти е , все още.... А за бюста ти какво да кажем? Че той няма 2кг., слаба туберкулозна гръд. Почти вдлъбната.Минус два килограма под чертата на възможната тежест! О, а мозъкът, о, мозъкът , мозъченцето на малкото ми момиченце, най-ценното му органче?! Е, той просто е разбира се и без всякакво съмнение най-лек, ако изобщо съществува! Но той не съществува! Обаче има компенсация и тя се намира знаеш ли къде, а знаеш ли?..Само не казвай, че не знаеш, защото и двамата прекрасно знаем къде се намира тази твоя компенсация и че тя тежи повече от всичко друго!...

С. : Спри!

Ж. : Защото тя е така прекрасна, чудесна възхитителна...

С.:  Стига!

Ж.:  Съдържателна и всеобхватна...

С. :  Отвращаваш ме!

Ж. :  Защо?! Аз благоговея пред нея, обичам я , тя ме привлича, бих дал всичко за нея, бих платил за цялата й тежест, дори да е от злато, не от злато, не, от....

С. : Жалък си.

Ж. : Аз съм жалък , а ти си една .... компенсация!.

С. : Мразя те.!.. / плаче/

Ж. :...... / пауза/   Скъпа, не преигравай!....

С. : .../плаче/

Ж.  : Съжалявам....

С.  / подсмърча/

Ж. :  Жана, прости ми , ако съм те обидил – аз исках само.....

С.: Млъкни....

Ж. : Обичам те, скъпа....

С. : /подсмърча/

Ж. :  Прости ми, това беше шега, актьорска шега.... Просто исках да ми повярваш. Обичам те!

С.: Но аз ти вярвам!

Ж. : Да, разбрах.

С. : Ти си жесток!

Ж.:  Не, просто съм много добър. Прости ми. Обичам те.

Пауза – двамата се прегръщат за примирие.

С. : /крещи/ И ако искаш да знаеш, аз тежа точно 51кг и 10 г.! разбра ли, педераст такъв!

О, педераст, такъв ?!

                                                         СЦЕНА  3

Жана и Жана / едната е реална, а другата се проектира на екран /

Реалната Жана : Забравих.

Идеалната Жана : Какво?

Ж. : Всичко.

Ж.: Какво всичко?

Ж. : Всичко всичко.

Ж. : Уморяваш ме.

Ж. :  Извинявай, не исках.

Ж. : А какво искаш?

Ж. : Нищо особено.

Ж. : И все пак?

Ж. :  Може би да си спомниш....

Ж. : Да си спомня , какво?

Ж. : Себе си.

Ж. :  Себе си?

Ж. :  Да, себе си.

Ж. : Не те разбирам.

Ж. : Много добре ме разбираш.

Ж. : Така ли ?

Ж. :  Да.

Ж. :  Добре, хайде , стига!....

Ж. :  Да, добре.

Пауза.

Ж.  /идеалната / : Слушай, това е сериозно!

Ж.  /  реалната / : Кое?

Ж. : Ти трябва да си спомниш!

Ж. : О, стига вече! Стига вече толкова!

Ж. : Не, не стига. Изобщо не е достатъчно!. Ти трябва да си спомниш. Да си спомниш всичко от самото начало. От изгрева. от идването на светлината. От идването ти в светлината. Спомни си, Жана, спомни си....

Ж. : Не мога.

Ж. : Можеш, Жана, можеш. Опитай само! Спомни си своето раждане – излизането от тъмния тунел на отробата.... Дверите се разтварят, ти минаваш през тях и свтлината те посреща....Спомни си , Жана. ти беше толкова чиста тогава. Ти беше капка светлина. Ти беше част от любовта и аз бях с тебе.

Ж. : Ти беше с мене?!

Ж. : Да, и те помня много добре, по-добре отколкото ти самата се помниш.

Ж. : Глупости. Това са пълни фантазии.... Измишльотини....Да, някакви измишльотини...

Ж. : Не, не са. И ти много добре знаеш това. Ти не би могла да забравиш коя си, защото аз помня, а щом помня аз, значи ти също не си забравила.

Ж. :  Защо си толкова сигурна?

Ж. : Защото ти си аз, Жана. Защото аз съм ти. Ние сме едно. И ти нищо не можеш да направиш. Колкото и да се опитваш да забравиш и да избягаш. Аз и Ти сме едно. И така ще бъде винаги. Дори да се къпеш в граха и да се давиш в него, дори да си в дрипи и да проклинаш грешната си участ, дори когато влачиш грешното си тяло под веригите на страстта – ти пак ще бъдеш аз и аз ще бъда ти. Спомни си, Жана, спомни си...

Ж. : Ако знаеш , кажи ми ака!

Ж. : Спомни си! Ела!

Ж. : Да, ще дойда! Идвам!

                                                                                        

                                                   СЦЕНА  4

Силвия и Жан. Легло. Тази сцена може да се развие във вид на танц.

Ж.: Музика инструментале?

С.:  Музика вокале.

Ж:  Мутасион ?

С. : Мотето, матетус!

Ж, : Морморандо, мормореволе, морморозо...... / разнежено/

С. : Мотиво? / предизвикателно - иронично/

Ж. : Мовименто.  / „ разбира се от само себе си – какво има да го обсъждаме?.../

С. :  Пию моссо?

Ж. : Моссо.

С.: Мистериозоо!

Ж. : Молто . / уклончиво/

С. : Монодрама.... / с разбиране/

Ж. :  Монотоник. ? пренебрежително/

С. : Меланколико.... / с рабиране/

Ж. : Ма!

С. : Ма?

Ж. : Мартелата! /категорично/

Ж.  : Марциале ! / войнствено/

С. :   Маршале! / войнствено/

Ж. :  Марциа, Марше, Марче! / нападателно /

С. : Марш редубле, марш триумфале, марш фумбре! Маркатиссимо!           Маркатиссимо!

Ж. : Маркато! /категорично/

С. : Мелодия....

Ж. : Меломания / с презрения/

С. : Мелофон / обидено/

Ж. : Мено / въпросително /

С. : Мено форте. Мено анданте...../ примирително/

Ж. :Меддиссимо.  / сългасяване/

С.: Мол.  / с молба да продължи/

Ж. : Минор. / с леко дърпане се съгласява/

С. : Меццо пиано. /наставнически/

Ж. : Меццо сопрано. / играе си с нейните думи/

С. : Мета-морфоза! / удивено/

Ж. : Маиестра. / доволно/

С. : Кон маиестра!  / с голямо одобрение/

Ж. : Маестозо! /задъхано/

С. : Маестозо ! / крещи в еуфория /

Силвия и Жан , един през друг, заедно крещят:  МАЕСТОЗОООООООООО!

                                     

                                                            

                                                             СЦЕНА   4

Жана и  Блубърд

Ж . : Колко е часът?

Б. : Има ли някакво значение?

Ж. : Не.... Да! След като аз те питам!

Б. : Това не е достатъчно.

Ж. : Сигурен ли си , че не е?

Б. : Да, абсолютно съм сигурен.

Ж. Не, не си.

Б. : Съм.

Ж. : Не си.

Б : Ти ли ще ми кажеш?

Ж. Ами като няма кой друг!

Б :  / пауза/ Знаеш ли , ужасно ми е писнало, скъпа. / с тежка въздишка/

Ж. : О, така ли ?

Б. : Да. Просто ми се иска да ти кажа да вървиш на майната си и да се чукаш с някой бял негър!

Ж:  Защо пък бял?

Б. : За да го намериш по-трудно!

Пауза. И двамата мълчат. Тя става и взема една книга от полицата.

 Ж. : Скъпи, имам една идея...

Б. : Аха.

Ж. : Искам да опитаме нещо.

Б . : Без мене!

Ж. : Да знаех си ,че ще се съгласиш.....

 

Б : .......

Ж. : Сега ще ти обясня. Ще играем на една игра. Аз ще бъда твой пациент. Искаш ли?

Б. : Разкарай се!

Ж. : Да, знех си, че ще приемеш веднага. Та, тази игра е следната.... Аз ще...

Б. : / прекъсва я/ Защо не вземеш да се гръмнея, а, скъпа! Или искаш аз да ти помогна? Кажи, а, искаш ли ?... / говори без патос/

Ж. : Та , Бърди значи, аз ще бъда твоя пациентка, много симпатична и млада, която ще страда от някаква мания- например , от мания за преследване....

Б. : Нещо по-оригинално не можа ли да измислиш?

Ж. : Ииии, тя се измъчва ужасно от тази своя мания, и един ден тя идва при тебе, защото ти си лекар, нещо като психиатър , психолиг или психотерапевт, или психоаналитик и започва да ти разказва своята история....

Б. : И какво ще ми разкажея?

Ж. : Ами например следното : „ Господин професоре, не зная как точно да започна.... Аз дълго се колебаех преди да дойда при вас, но положението стана нетърпимо и ето, че аз най-после се усмилих.....

Б. : Давай нататък. Това можеше да го прескочиш.

Ж. : Та, значи, аз имам един много сериозен проблем. Аз съм вече на 27 години, имам родители, които обичам...

Б : Давай, давай .... това го знаем вече!

Ж . : Добре, моят проблем се състои в това, че аз не мога да живея сама.

Б. : Това не е проблем. Не може да бъде такъв.

Ж. : Не ми възразявай! Лекарят трябва винаги да дава право на пациента!

Б . : Така ли ! Не знаех! Добре, давай нататък.

Ж. : Да, лекарят е длъжен да се въплъти в своя пациент, за да разбере болестта му в нейната дълбочина, в най-дълбоката й дълбочина и емоционално да се съгласи с мотивите на този , когото иска да излекува.

Б. : Нещо друго?

Ж. : Съмнявам се...., че си рабрал, но ще продължа. Господин професоре, аз страдам от усещането, че никога не съм сама....

Б. : Да, естествено, защото си луда.

Ж. : Ама, така нищо няма да излезе. Не ме апострофирай, не ме ме иронизирай, остави ме да говоря!

Б. : А може ли да поспя в това време?

Ж. : Ти си непоправим егоист!

Б. : Да, и то съвършен. Но ти от това имаш нужда, а не от....

Ж. : Ще слушаш ли?

Б. : Ще слушам.

Ж.  : / поема си въздух/   Всичко започна от момента, в който аз се преместих в тази къща...

Б. : В коя къща?

Ж. : Къщата на вуйчо ми, покойният ми вуйчо. Той също беше професор. Знаеше много езици. Винаги беше живял сам, с книгите си. Имал специално отношение към жените, след едноседмичния си брак с една акреиса.

Б “ : Това какво общо има с тебе?

Ж. : Може би има. Не зная. Всъщност Всичко има нещо общо с всичко. Но ние не разбираме това. Или го разбираме твърде късно.....

Б. : Добре и после?

Ж. : Аз се пренесох да живея там Исках да бъда сама, да се чувствам свободна.

Б. : Да се чукаш, с когото поискаш!

 Ж . :  Да, точно така! Как познахте, господин професоре?! Но не само заради това Имах нужда от спокойствие. Исках да дам воля на същинските си желания.

Б. : И успя ли?

Ж . : Не, не успях.

Б. : „...Не, не успях. ” Защо?

Ж. : Не ми позволиха.

Б. : Кой?

Ж.: Не зная , точно в това е въпросът. Ако знаех, кой не ми позволява да бъда себе си, всичко щеше да е далеч по- просто.

Б.: И какво стана?

Ж. :  Опитах се да застана там срещу своите мисли и разбрах, че това ме ужасява.

Б. : Защо?

Ж. : Защото видях в себе си един съвършено различен човек.

Б. : А какво очакваше да видиш?

Ж.:  Аз виняги съм мислела, че това, от което имам нужда е самостоятелност, независимост, липса на задръжки и неограничена свобода....

Б. : А какво излезе?

Ж. : В момента, в който имах пълната възможност да бъда независима, аз се изплаших и намразих свободата и самотата си.

Б. : Почувства се измамена, нали?

Ж. : Да, от самата себе си.

Б. : Беше те срам, нали?

Ж. : Да, ужасно се срамувах. Исках да избягам, но нямаше къде!

Б. : Много си се измъчила, мило дете.

Ж. : Да, много.

Б. : А  , професорът? Какво стана с него?

Ж.:  О, той беше там през цялото време.

Б. : Ти виждаше ли го?

Ж. : Не, но бях сигурна, че е там.

Б.. :  И какво правеше той?

Ж.. :  Не зная точно, но ми струва, че ме пазеше.

Б. :Пазеше те от тебе самата, нали?

Ж. : Да, от мене самата... Той влизаше в мене, когато спях. В мислите ми. Аз сънувах много странни неща и после се променях.

Б. : Той желаеше ли те?

Ж. : Мисля, че да. / пауза/ Но важното е, че ме обичаше.

Б. :  Той те доведе до тебе самата, нали, мило дете ? Той те срещна с тебе? С това, което ти си, а не което си мислела, че си... ?

Ж. : Да, точно така.

Б. : И ти разбра, че нямаш нужда от никаква свобода, нали, мила моя женичке? Ти най-после проумя, че цялата тази фалшива история с твоята „независимост” е пълна измислица. Ти погледна в себе си и видя една голяма, зейнала рана, молеща за топлина и съчувсъвие. И това те ужаси ! Изплаши те до смърт. Да, до смърт. Ти поиска да избягаш, но беше вече късно. Непоправимото беше станало. Ти беше вече Ти.

Ж. : Да, да, да..... /пауза/  Откъде знаеш всичко това?

Б.:  О, аз знаш не само това. Аз зная, че ти си стояла с часове там, в сумрачните стаи, вперила поглед пред себе си, безмълвна, обезсмислена, изтръпнала от безпомощност и безнадеждност, несмееща да помръдне встрани от себе си, отчаяна купчина от страхове.... Скъпа моя, защо не ми се обади тогава? Защо не ме извика, защо не сподели тайната си с мене?

Ж. :  Ти нямаше да дойдеш!

Б. :  Откъде знаеш, че нямаше дадойда! Ето я пак глупавата ти самомнителност! Че аз винаги това съм очаквал. Да ме позовеш.  Да признаеш слабостта си и да ме извикаш на помощ, да ме помолиш за закрила, за любов. И аз да дойда при тебе и да те утеша, да те намеря такава – слаба и беззащитна и да те..... да те обладая точно такава, за Бога, да, да те имам и да съм сигурен в това, да те притежавам цялостно и без остатък, веднъж и завинаги!..../пауза/    ...Извинявай, аз се увлякох.

Ж. : Не, не моля ти се , продължавай!

Б. : Мисля, че няма да мога.

Ж. : Нищо – все пак беше прекрасно, чудесно беше ! Благодаря ти! Това надмина очакванията ми, наиситина! Изключително!

Б. : Сега доволна ли си? По-добре ли се чувстваш?

Ж. : Да.

Пауза – двамата се гледат изпитателно, дълго.

Б. : Мисля, че добре се справих с ролята на психотерапевт. / небрежно/

Ж. : О, да, чудесно. /пауза/

Б. : И знаеш ли защо?

Ж. : Не мога да зная. Изумена съм. Да, всъщност аз съм напълно смаяна.

Б. : Не се измъквай!

Ж. : Не се измъквам. Ти наистина ме смая.

Б.: Искаш да кажеш, че си очаквала нещо друго?

Ж. : Нищо не съм очаквала. Аз само исках да си поиграем на тази игра.....и.....

Б. : И сега ли мислиш така?

Ж. : Не, сега вече, не.

Б. : А какво мислиш сега?

Ж. : Мисля, че......

/ Промяна в осветлението, Жана сключва ръце в молитвена поза, за момент се отчуждава от реалното действие и мисли гласно/

Обичам те, скъпи. Имам нужда от тебе. Винаги съм те обичала и съм те очаквала...

/той не я чува/

Ж.: Мисля, че няма никакво значение./ връща се в реалността/

Б. : Благодаря ти за тази „игра”, Жана. Кога ще бъде следващият сеанс?

                                                                                                           

                                                                

                                                          СЦЕНА  5

Жан, Силвия, Жана.

С. : Как си , Жана?

Ж. : Благодаря, добре.

Ж. : Не сме се виждали  отдавна, цяла седмица измина от последдния сенас. Беше възхитителна тогава – завиждах на Бърди.

С. : Успокойй се, не си закъсняла кой знае колко много. А и ние с Жан сме хора със здрави нерви и добро възпитание. Няма да те наказваме....

Ж. : Макар че , бихме могли..... И ти не би имала нищо против, нали Жана?

С. : Стига, Жан! Да не започваме с това!

Ж. : Да, права си – тя не го заслужава.

С. : Напротив – днес е много сладка – запъхтяна и развълнувана като ученичка... Връща ме назад.

Ж. Стига! Изнервяте ме!

С. : Ами, нали това е целта на нашите действия , скъпа - да те изнервим.

Ж. : И нали знаеш защо?....

С. : Не сте познали този път. Този път имаме друг разговор.

Ж. : О, нима? И за какво?

Ж. : За нашия общ приятел.

С. : За Бърди ?

Ж. : За него.

Ж. : Това ще бъде поредната отегчителна сцена.

Ж. : Ако възнамеряваш да се държиш цинично, моля , остави ни сами!

Ж. : Не, с вас ми е по-забавно.

Ж. : Добре, но се постарай да не говориш много.

Ж. : Твоята воля е закон за мене , Жана, ще бъда гроб.

Ж. : Ако знаеш само колко е вярно това. Ти наистина си един тъмен гроб , Жан. Мрачна гробница на човешки чувства, откровения и отчаяни изповеди. Колко съдби си погребал в себе си, Жан? Споняш ли си ги всичките?

Ж. : По-полека!

Ж. :  Не , сега ще чуеш всичко! Така и така сме започнали, ще имаш удоволствието да ме изслушаш докрай!

Ж. : Кучка глупава!

Ж. : Не се нервирай, скъпи приятелю. А и доколкото зная, човешката искреност ти доставя неимоверно доволство. Ето сега е моментът да се позабавляваш с още едно откровение.

Ж. : Остави тези номера, Жана , не си интересна.

Ж. : Е, тогава значи няма нищо страшно. И така: Кога имаш намерение да устроиш погребението на Бърди?

Ж. : Ти си полудяла!

Ж. : Разбира се, аз съм луда. Безумно го обичам , Жан! Това ти е известо отдавна, още преди да сме разбрали ние с Бърди, ти знаеше, че аз ще се влюбя в него и че той също ще се влюби в мене. И оттогава ти ни намрази започна да ни пречиш...

Ж. : Глупости! Превъртяла си съвсем.

Ж. : Да, така е, и можеш да бъдеш доволен, защото приносът ти за това е голям. Ти си много добър стратег, Жан. Бо могъл да поучаваш държавници, знаеш ли?

 

Ж. : Е, чак пък толкоз....

 

Ж. : Сега ме чуй добре! Остави Бърди на мира! Забрави го! Оттегли се достойно от играта, в която нямаш място.  Остави ни на спокойствие и си гледай работата – ще ти бъда вечно благодарна.

 

Ж. : Жана , скъпа, аз просто не разбирам за какво говориш!

 

С. : / намесва се рязко след дълго мълчание/ 

Напротив, Жан / бавно и натъртено/ - ние всички разбираме за какво става дума. Не се прави на глупак. / към Жана/  Нека да спрем до тук – той няма да се оттегли.

Ж.: Вие и двете сте полудели – Нещастни  лесбийки !

С. : Жан, не става истеричен. Всички сме жертви в тази ситуация. Нека не си причиняваме по-голяма болка от тази, която и без това ще изтърпим. Ние сме обречени едни на други. Не сте ли го разбрали още?  Обречени едни на други. Затова нека не утежняваме нещата, а да ги приемем със здраво чувство за хумор.

Какво по-забавно от това да живея с мъж, който е влюбен в мъжа на жената, в която аз съм влюбена.? !

Ж. : Ужасяваш ме , Силвия? / тази реплика може да бъде казана от Жан или от Жана или от двамата едновреенно - по решение на режисьора/

С. : Както винаги, любов моя!

Ж. : И двамата сте ужасни- отвращавате ме! / Жана избягва навън/

Ж. : Браво. по-добре не би могло да се получи! Сега поне сме наясно с разпределението на ролите. Ти пропусна само един детайл, Силвия.

С. : Какво искаш да кажеш?

Ж. : Това, че тази „пиеса” не се режисира от нас и още по-малко от тебе!

С. :  Така ли?! И може би ти ще поемеш тази функция?!

 

Ж. : Нямам такова намерение. Не съм толкова глупав. Режисурата е голяма отговорност, скъпа. Аз не искам да нося такъв товар. Да режисираш означава да интерпретираш Бога. А режисьорът така или иначе съществува.

С. : Имаш предвид....

Ж. : Да, точно така. ... Съдбата ни управлява доста сръчно и неумолимо и трябва да сме доста посредствени , за да не разбираме това.

С. : Да, но какво е съдбата освен нашите желания...?...Жан, знаеш ли че изпитвам известна нежност към теб?

Ж. :/ поглежда я доста изненадан/   Радвам се да го чуя. Впрочем и аз също към тебе.... изпитвам известна нежност.....Понякога..... Струва ми се дови, че бих могъл да се влюбя отново във тебе, някой път....

С. : Не ме заплашвай!

Ж. : Е, засега няма нищо страшно! Хайде , да пийнем нещо....

С. : Голям сладур си, Жан.... Обичам всичките ти действия, но не и тебе самия – какъв нелеп парадокс.....

Ж. : Да. Като всичко останало.

                                              

                                                     СЦЕНА  6

Изидора, Нора.    Двете се появяват чрез прожекция или интермедийна завеса, или друг вид разграничаване от реалността.

И. : Е, Нора, как ти се вижда всичко това?

Н. : Доста налудничаво, наистина!

И. : Ще се върнеш ли?

Н. : Къде?

И. : Там, откъдето се опита да избягаш преди стотина години...

Н. : Искаш да кажеш.... Имаш предвид, дали ще се върна към предишното си съществуване? Искаш да знаеш дали ще се върна в своя дом, при съпруга си ? Дали ще стана отново онази малка , послушна кукличка, трепетна пред волата на мъжа си, безропотно отдадена на съпружеството?

И. : Да, в общи линии, да, това имах предвид.

Н. : Съжалявам. Страхувам се, че не мога да ти отговоря. Все още не. Рано е. Аз изминах доста дълъг път , Изидора.  И той остави следи по мене. Аз се промених. Да, промених се наистина.

И. : Това значи ли, че....?

Н. : Не, не значи.

И. : Но ти не знаеш какво искам да те питам!

Н. : Напротив, зная! Ти искаш да ме питаш дали съм приела твоите принципи на съществуване: свободата, като форма на изява. Дали бих те последвала в твоя път на самотна странница, без сигурност, без ангажименти, без здръжки.....

И. : Господи, нима наистина мислиш, че моят път е такъв?! Колко просто ти изглежда всичко! Какво знаеш ти за мене, за съдбата ми, за желанията ми.... Извън това, което е писано и говорено....

Н. : Да, права си, мога само да предполагам. Както и ти за мене, впрочем. Ако се доверяваш само на Хенрик / Ибсен /.....

И. : Да, и аз за тебе.

Н. : Знаеш ли, аз не искам да спорим. Аз нямам нищо против тебе. Нито срещу която и да е жена. Може би срещу мъжете и то срещу някои от тях. А всъщност и срещу мъжете нямам нищо против! По-скоро , срещу статуквото.

И. : Тоест?

Н. : Ами , да, разбира се! Статуквото е виновно за всичко. Това, че нещата са така ‘поствени’ – по този тъп, отвратителен и омерзителен начин. Мъжът и жената – двете най-съвършени творения на природата и на Бога, остават винаги затворени в броните на своята себичност и робуват до гроб на първичните си инстинкти за възпроизводство, притежание, власт и унищожение...

И. : Боже, колко еманципирано говориш.

Н. : Ами че, какво друго ми остава? Ти би ли ми предложила нещо друго? Толкова сме безпомощни , Изидора. Погледни ги само! Колко са смешни! ТОЙ и ТЯ / ето отново: „ ТОЙ и ТЯ”, прегърнати, впримчени в християнката си клетка, завинаги обвързани с веригите на морала, от който през цялото време искат да се измъкнат...Или , което е още по жалко , отпуснати в прегръдките на морала, в същите тези вериги, които са приели безпрекословно и които ги задушават... . Знаеш ли , че последните изследвания доказват, че  мъжът и жената са 

полигамни? Защо тогава „милостивият Бог”  им е наложил своя моногамен модел като единствено правилен? Кажи, де, нали вие артистите знаете повече за любовта и свободата ?

И. : Ти наистина много си напреднала.

Н. : А ти ме питаш , дали бих се върнала....И очкваш лесен отговор с ; „да’ или „не”...

И. : Не, не очаквам – с „да” и „не” отговарят само тъпаците.

Н. : Не... Зная само , че „да” и „не” не са женски отговори. Жените и да искат не могат да бъдат категорични.

И. : Ха-ха-ха, ама ти наистина  си забвана!

Н. : Не се дръж като мъж!

И. : И да искам не мога...

Н. : Тогава не прави глупави забележки!

И. : Извинявай, не исках да те обидя. Това беше проява на нежност.

Н. : Да, надявам се.

И. : Можеш да бъдеш сигурна! Защото аз винаги съм те харесвала и съм те разбирала.

Н. : Ти?!

И. : Да, аз! Какво толкова чудно има? Не можеш ли да допуснеш, че в мене също се крие една слаба и  беззащитна жена, каквато ти беше? И все още си. колкото и да не ти се иска.

Н. :Тогава не е нужно да разговаряме.

И. : Напротив – има нужда да говорим..../пауза/ Заради любовта.

Н. : ..../ гледа я въпросително, пауза/

И. : Много рядко се среща, Нора, твърде рядко.....

Н. : Да, зная, че е така. Това измъчва ли те?

И. : Да, много.

Н. : И мене също.

И. : Тогава да продължим.

Н. : Да, да продължим.

                                            СЦЕНА 7

 

Интелектуален  разбор на отношенията „мъж-жена” – 

Жан и Блу-Бърд се разхождат и разговарят.

Ж. : Голяма тъпотия , нали...?

Б. : Ами, да, разбира се.....

Ж. : Няма управия.

Б. : Няма.

Ж. : И колкото повече се стараеш, толкова повече – нищо! Напротив -  разваля се!

Б. : Точно така – разваля се.

Ж.:  Отива по дяволите...

Б. : Пълен провал.

Ж. : ДА!

Б. : Да........

Ж. : И най-ужасното е, че нищо не можеш да направиш.

Б. : Не можеш.

Ж. : Можеш само да ругаеш.

Б. : И да псуваш, можеш.

Ж. : Стига си повтарял – аз чувам какво говоря.

Б. : Стига си.... Защо да не повтарям, като съм напълно съгласен с тебе?

Ж. :  Бърди, ти си глупак.

Б. : Ти си глупак! / нежно/

Ж. :  Като гледам докъде си се докарал, май че ти си глупакът.

Б. : Опасявам се, че и ти не си много по-добре....

Ж. : Добре де, хайде стига. Важното е , че всичко е загубено и то завинаги.

Б. : Разбира се, щом става дума за това , то „всичко е загубено”, наистина!

Ж. : И какво ще правим сега?

Б. : Ами и аз това се питам....

Ж. :  Ами, „ще ги поставим на място” , т.е. „ще им извием вратовете”.

Б. : Дааа, ще им ги извиеееемммм..

Ж. : И ще ги спукаме от.....

Б. : Да, бе да, „ ще ги спукаме” с „пълна сигурност”... и „без никакво съмнение”...

Ж. :  И после ще ги питаме, кой е по-умен : те или ние!

Б. : Ние сме по-умни – без всякакво съмнение!....

Ж. : Голям кретен си !

Б. : Що?!

Ж.: Те винаги са по-умни! Да, винаги! Мръсните, диви кучки! Това е в душите им – да са умни и хитри!

Б.: Е, да , хитри са.

Ж. : Да, не – все дно е! Важното е „ да не си вътре” !

Б. : Къде?

Ж. : В капана им, глупако!

Б. : А, стига бе ! „ Кой това?! „

Ж. : Баба ти !

Б. : Ама, тя не беше такъв човек!..../готов да се разплаче, играе/

Ж. Стига! Ти много се обърка. Ти си пиян. Пиян си , нали? Пак си пил. Защо? Заради нея? Кажи защо, приятелю! Нали ми обеща! Нали ми „гарантира”, че повече няма да пиеш , и особено заради нея! И ще й теглеш една .... на тази кучка, на тази мръсница...!

Б. : Не я обиждай, ако обичаш , тя ми е жена!

Ж. : Не ти е жена.

Б. : Жена ми е.

Ж. : Но вие не сте женени , приятелю.

Б. : Няма значение. Тя ми е жена – аз я обичам.

Ж. : Глупак! Ти си непоправим глупак. Екзистенциално объркан имбецил. Загубил си се в себе си, приятелю. Завинаги си загубен. Ужасно ми е  мъчно за тебе – скърбя за тебе и за твоето неизлечимо сантиментално късогледство.

Б. : Внимавай да не заплачеш – не е в стила ти!

Ж. : Много знаеш ти какво е в стила ми и какво не е....!

Б. : / пауза/ Досаждаш ми.

Ж. : Едва ли повече, отколкото ти на мене...

Б. : Е, тогава да прекратим този разговор.

Ж. : Ама, ние разговаряли ли сме?

 

Б. :  Не, само сме мечтали заедно за бъдещето.

Ж. : Отдавна не мечтая. Правя планове.

Б.  : Така можем да продължим безкрайно, нали знаеш. ...

Ж. : Да, но важното е да се чувстваме добре.

Б. : Ти добре ли се чувстваш ?

Ж. : А ти как мислиш?

Б. : Мисля, че не –  само се правиш на много отворен. Всъщност и ти страдаш от същата екзистенциална празнота и неудовлетвореност. Неудовлетвореност от битието, прикрита зад здрав нагон.

Ж. : Хайде, хайде, сега намери да ми обясняваш кой какъв е. Като че ли се познаваме от вчера. По-добре да видим как да те спасяваме от тази напаст, наречена Жана. Тя е твоето актуално заболяване.

Б. : Жана е мой проблем.

Ж. : Но става и мой. Не мога да понасям пуберитетни състояния у мъже, а ти си изпаднал точно в такова. Само се виж на какво приличаш! Тя те съсипва! Егоцентрична и емоционално ненаситна вещица! ...Защо не й купиш една кола?!

Б. : Какво !!!!

Ж. : Купи й една кола, Бърди! Жените това искат – да тънат в лукс и удобства с илюзията за свобода. Най-добрият начин да ги притежаваш е да ги упоиш с комформизъм....Така че, купи й една кола или, а ако това е малко и една къща й  купи – да си се вози по цял ден,  а вечер да се прибира в покоите си и да те чака с обожание....

Б. : Още някоя глупост няма ли да изобретиш?! Това не оправя нещата – слаб психолог си – даже елементарен, бих казал.

Ж. : Защо, бе, Бърди ? Ти знаеш ли какво всъщност иска една жена? А ! Питал ли си се някога  „какво искат жените? „ – въпросът на който и Фройд не е намерил отговор . Е, аз го намерих: Жените искат да живеят в лукс, да ги чукаш зверски и да ги караш да те съжаляват и обожават едновременно, показвайки им своята морална и интелектуална нищета . И разбира се , те искат отвреме навреме да ги тероризираш, за да задаволиш и изначалния им мазохизъм...

Б. : Това го зная от първи клас.

Ж. :  Тогава какво чакаш! Какво си седнал да хленчиш, тъпако! Действай! Дей-ству-вай! Докато не е станало късно. Защото, ако не го получи от тебе, ще го получи от няко друг мърляв семкаджия!... И ти ще увиснеш като... Ще увиснеш, да!  Като осъществен блян.

Б. : /пауза/   Тя не е такава.

Ж.  /рязко/  Слушай, драги, разговорът свърши. Ако не ми беше толкова симпатичен, сигурно дълго щях да се смея. Но и сега се смея – виж : ХА-ХА! Желая ти успех, Ромео! Бъди щастлив!

Б. : Разкарай се!

Ж. : И ще го направя. / пауза/ Ще пия една бира за твое здраве, скъпи. Чао!

Б. : Чао. /пауза/  Изрод.

                                                                       СЦЕНА  8

Жана и Силвия . Сред много мъртви цветя.

Ж. : Как си?

С. : Добре, а ти?

Ж. : И аз съм добре.

С. : Не изглеждаш така.

Ж. : Ами, така ти се струва.

/пауза/

С. : Как е Бърд?

Ж. : Добре е, благодаря.

С. : Зная , че той е добре – кажи вие как сте.

Ж. : Ами как можем да бъдем – все така....

С. : Няма ли надежда?

Ж. : Може би има, не зная.

С. : Я се стегни! Приличаш на бъдеща послушница в манастир!

Ж. : Може би си права – натам е тръгнала работата.

Силвия с див порив прегръща Жана.

С. : Жана, скъпа, чуй ме! Ти трябва да излезеш от тази ситуация. Това е нечовешко и не трябва да продължава! Ти се самоубиваш! Послушай ме! Ти трябва да вземеш решение.

Ж. : Не мога.

С. : Защо, какво ти пречи ?

Ж.  : Нищо, освен аз самата.

С. : Това са глупости. Ти си толкова умна , Жана. И млада. И привлекателна. Имаш безброй възможности. Направи го!

Ж. : Кое?

С. : Напусни го!

/пауза, двете се гледат/

Ж. : Не мога!

С. : Ужас!

Ж. : Не драматизирай! Просто това е по-силно от мене. Нашата любов, любовта ни с Бърди е по- голяма от мене – тя е по- голяма и от него, по-голяма и от нас двамата взети заедно, - тя е отвъд нас и над нас.....Без него аз съм нищо....

С. : И какво ще правим сега ?

Ж. : Нищо. Няма да се гръмна.

С. : А би трябвало.

Ж. : Ти не можеш да разбереш – ти си друга.

С. : Да, сигурно е така... Само че вече ми омръзна да те гледам във вид на страдаща развалина.

Ж. : И на мене ми е омръзнало...

С. : Ето виждаш ли, значи всичко е ясно, решението е взето – напускаш го!

Ж. : Остави ме на мира!

С. : Няма да те оставя, защото сега ти имаш нужда от мене повече, отколкото от всеки друг път. Знаеш, че те обичам, нали?

Ж. : Да, зная.

С. : Тогава не  ме ядосвай и не ми говори глупости.Аз ще бъда....

Ж.: Какво?

С. : ...Ще бъда с тебе винаги, когато имаш нужда от някой , който да те разбере.

Ж. : Трогателно.

С. : Да, дори и да не искаш.

Ж. : Разбира се, че не искам! Писнало ми е от хора, които се опитват да ме „разберат”, в резултат на което започват да бърникат в душата ми със самочувствието на опитни хирурзи – безскруполни и безпардонни. Нямам нужда от това – повярвай ми! Запази поривите си за някой друг, по-подходящ случай! Аз не съм обектът, който ще задоволи алтроистичния ти егоизъм. Спести ми го, моля те!

С. : Ти си ужасна! И това е така,защото съдиш за хората според себе си. Защото ти не се способна на съчувствие и солидарност. Никога не би могла да се заинтересуваш от нещо друго освен от своята собствена нещастна личност!. Жал ми е за тебе. Ти си тотално себична, егоцентрична и самозадаоволяваща се в своята самодостатъчност, истерична идиотка! Поради страха от самата себе си ти отблъскваш всеки опит някой да се доближи до теб – и презираш всички нещастници, които са имали неблагоразумието и наивността  да го направят ! Ти ме плашиш, Жана! ....Занеш ли какво те очаква?! Една безкрайна, бяла и лъчиста лудница, в която ти ще можеш да се рееш волно и необезпокоявана от никого в безпределната си самовлюбеност!

/пауза/

Ж. / спокойно/ Свърши ли?

С. : Да,...в общи линии....

Ж. :  Добре, а сега се махай! /пауза/  Изчезвай! / крещи силно/

С. :  Да разбира се, че ще си отида.

Ж. : И го направи по-бързо, по възможност – веднага!

С. : Бъди спокойна, няма да се бавя. Но няма да се забавя и когато ще трябва да се завърна при тебе, нещастнице безумна! Защото ти много скоро ще завиеш от болка при поредната изневяра на Бърди . При поредното му хлътване по някоя невзрачна фуста. По някоя нищо не подозираща , повърхностна красавица, в която той ще търси спасение и утеха за изтерзаната си от тебе душа....!

И тогава единственият глупак, който ще те чуе и ще се отзове на воплите ти ще бъда аз. Запомни това, за да се възползваш от мене по целесъобразност!

Ж. : Махай се!

С. :  Защото аз съм твоя , Жана! Твоя съм, ти си в мислите ми,  сега и завинаги.... И ти много добре знаеш това, много добре го знаеш, чудовище мое, любимо...!

/по време на горните реплики двете се бият, като Жана се опитва да изтласка Силвия от стаята/

Ж. :/ крещи извън себе си/ ВЪН ! / трясва вратата зад гърба на Силвия.

С. : / чува се гласа й отвън/ Обичам те , Жана, обичам те и искам да те спася!

/удря с умруци по вратата/ 

Ж. : А аз – не!

С. : Обичам те!

Ж. : Отвращаваш ме !

С. : И ти ме обичаш!

Ж. : Луда....луда.....

С. :  Да! И ще се върна – помни това! Обичам те!

/ Жана се свлича бавно по затворената врата на пода.отчаяно отпуска глава и заплаква. На това място прозвучава женска ария от опера на пучини – „Тоска” или „Мадам Бътерфлай”/

                                                    СЦЕНА   8 / Б

Жана. Влизат Жан и Бърд , дружески прегърнати. / Цялата сцена би могла да се ракъса на части, които да се редуват с прожекции на диалога Нора-Изидора от сцена 10./

Жан. : Какво става , Жана? Силвия изхвърча от тук подобно на фурия! Да не сте се скарали?

Ж. : Не, не сме.

Б. : Ама  и твоят вид е един.... Какво се е случило за Бога?!

/ Жана мълчи/

Ж. : Ето ти една загадка.Тайнствени същества са жените, приятелю – пълни с неизвести. Къде ги чукаш , къде се пукат!Това при жената никога не може да се предвиди. Нейната непредвидимост я доближава до гениите. Ти познаваш ли жена гений, а, някой от вас да познава такова нещо? Не? И слава Богу!  Това би било страшно зрелище!

Ж. : Жан, не се ли умори вече? Знаеш ли колко полезно нещо е тишината?

Ж. : О! Извинявай! Извинявайте всички. / крещи / Простете ми! Много моля да ми простите!...Forgive me , please! I am realy sorry! Sorry to disturb you!

Жана. : Страхувам се, че ме заболя главата и затова си позволявам да ви напусна.

Ж. : О, не, недей да си отиваш, Жана! Какво ще правим без тебе! Ами че без тебе ние сме загубени. Nous somme perdu sans toi , ma cherie….. Restez shez nous!

Ж. :  / тихо/ Monstre.  Приятна вечер ви желая.

/ Жана излиза/

Ж. : Отиде си. Тя отлетя, като есенен лист. Отнесе я вятърът на отегчението. От нас. Да. Тя си отиде раздразнена и отегчена от нас. Каква мерзост! Ето това те прекрасно го умеят – отегчението. То е техен специалитет. Отегчени до смърт. / пауза/  Да, до смърт.

/пауза/

Ж. : Бърди, стари приятелю, аз имам едно подозрение.

Б. : Тоест?

Ж. : Подозирам, че са ни включили  в някаква женска пиеса!

Б. : В какъв смисъл?

Ж. : Ти не се ли чувстваш някак странно напоследък? Странно и глупаво?

Б. : Не повече от обикновено.

Ж. : А не ти ли прави впечатление, че ние сме се затворили в много тесен кръг. Мъжът е социално същество. Той е обществен фактор – фигура движеща прогреса. По дяволите тези настроения. Бизнесът ми върви чудесно. Аз съм в него и той е в мене и мислейки за това, аз разбирам, че нямам проблеми! И ти също нямаш! Ние командваме парада , Бърди! Ей, Богу, така е! Ние,.... като приключим с тази малка , сладка сделчица, ще се махнем от тук. Но само двамата. Оставяме ги тези истерички да се оправят сами! Боли ме главата, будя се нощем, скоро ще почна да чувам гласове. Тази година беше тежка и трябва да се компенсира достойно.  Отпусни се приятелю! Огледай се наоколо! Знаеш ли колко добре ще ни се отрази един морски бряг с вълни и чайки, лек вятър с дъх на сол, залези, нежни погледи на нищо не подозиращи същества.....Прелест! Трябва да го направим. Просто трябва!

Б. : Да, имаш право.

Ж.: Разбира се, че имаме право, Бърди.

                                                          

                                                        СЦЕНА  9

Жана, Бърд, Нора.

Н.: Мога ли да помогна?

Ж. : Бърди, мога ли да ти бъда полезна с нещо?

Б. : Не, скъпа, благодаря ти. Много си мила.

Н. :  Can I help you?

Ж. : Аз отивам да си легна? Ти ще дойдеш ли?

Б. : Да, но първо ще почета малко.

Н. :  Est-ce-que je pouriai aider?

Ж. : Да те чакам ли?

Б. : Не, скъпа, бъди спокойна. Отпусни се.

Н. : Могу ли помочь?

Ж. : Добре. Лека нощ, скъпи.

Б. : Лека нощ.

Н. : разтревожено говори на много различни езици, някаква все по-неразбираема смесица от различни езици /

                                                     

                                                     СЦЕНА  10

Изидора, Нора.

И. : Какво се оптваш да направиш?

Н. : Страхувам се за тях!

И. : Недей, те ще се оправят сами!

Н. : Не, те няма да се оправят. Те са обречени.

И. : Не пресилваш ли нещата?

Н. : Напротив – смегчавам ги .  Ти знаеш ли какво означава да си обречен?

И. : Да, мисля, че зная.

Н.: Тогава би трябвало да знаеш и колко е страшно това?

И. : Да, така е...

Н. : Тогава, ела да видиш, защо тази ситуация ме плаши – нека я върнем още веднъж!

                                                          СЦЕНА  11

Повторение на сцена  9 без репликите на Нора. Тук цялата сцена е озвучена със същата ария от Пучини, която вече сме чули на финала на  сцената между Жана и Силвия.

Н.: Мога ли да помогна?

Ж. : Бърди, мога ли да ти бъда полезна с нещо?

Б. : Не, скъпа, благодаря ти. Много си мила.

Ж. : Аз отивам да си легна? Ти ще дойдеш ли?

Б. : Да, но първо ще почета малко.

Ж. : Да те чакам ли?

Б. : Не, скъпа, бъди спокойна. Отпусни се.

Ж. : Добре. Лека нощ, скъпи.

Б. : Лека нощ.

/ Жана излиза от стаята. След малко се чува силен изстрел. Бърд бавно вдига глава от книгата си, един момент стои напълно неподвижно, като че ли очаква да чуе още нещо, след което скача и хуква към вратата, през която е излязла Жана. Връща се след 10 секунди, тичайки, и се вкаменява на авнасцената. Очите му са разширени от ужас. Той пристъпва напред, леко се олюлява и пада на колене. Очите му са пълни със сълзи. Започва да говори бавно, със задавено гърло, през големи паузи. /

Б. : Ти...., винаги си била голяма егоистка, ....Жана,..... Винаги си мислела само за ,....себе си..... Направи го... Направи го все пак... Накрая.... И какво очакваш сега?!.... Какво искаш от мене... Да те  последвам?    Това ли искаш ?.....Ах, Жана, как можа?.... / пауза/.... Само че аз няма да постъпя така..... така банално....   

/ плаче/..... Мразя баналните неща.... Няма да те последвам, Жана,.... чуваш ли,....любов моя! Аз няма да дойда при тебе! .... Ще те ставя да чакаш и така ще ти отмъстя.... Господи, какво говоря!.....Аз просто не зная как ще живея сега, Жана.....Наистина не зная какво ще правя без теб,....любов.....моя..../ ридае/

/Интермедия , прожекция на идеалната Жана, която хваща Жана за ръка, прегръща я и те заедно се отдалечават и изчезват в светлина./

                                                                        

                                                          СЦЕНА  12

Бърд и Жан.

Б. :.....Ще те ставя да чакаш и така ще ти отмъстя.... Господи, какво говоря!.....Аз просто не зная как ще живея сега, Жана.....Наистина не зная какво ще правя без теб,....любов.....моя..../ ридае/

Жан влиза и чува последните думи на Бърд, без да разбира какво е станало

Ж.: Бърди, винаги съм знаел, че алкохолът няма да те доведе до нищо добро.

Бърд само изстенва.

Ж. : Този път наистина си прекалил....Хайде, ставай да те заведа до леглото..../навежда се и оптва да вдигне Бърд./

Б. : Жан, тя е мъртва..... Пусни ме.....

Ж. : Кой е мъртъв?

Б. : Жана.....е мъртва. Отиде си.

Ж. : Това го зная отдавна, приятелю. Жана отдавна е мъртва емоционално, а може би и сексуално. Нейният перфекционизъм и нетолерантност я убиват постоянно.

Б. : Жан, / говори бавно/ Жана се самоуби преди малко. Застреля се с малкия си дамски пистолет и сега лежи мъртва във всяко отношение в съседната стая. Бъди така добър да проумееш, че на света има и хора способни на истински чувства и действия.

Жан, стъписан тръгва , влиза в стаята, влиза, бави се.

Б. : Какви нещастници сме всъщност всички ние.....Безумци....

Жан влиза, носейки безжизненото тяло на Жана на ръце. Оставя я на канапето, на което е седял Бърд, сяда на пода и хваща ръката й.

Б. : Е, какво ще кажеш сега, Жан? Само не говори глупости, защото ще те убия.

Ж. : Нямам никакво намерение да те утешавам...Само ще споделя с тебе една малка тайна. Сега може би е единственият възможен момент за....

Б. : За какво?!

Ж. : Бърди, приятелю, мисля, че ще приемеш по-спокойно нещата, след като научиш..../ пауза, гледат се изпитателно /

Б. : Жан, моля те , не разигравай тези номера точно сега!

Ж. : / спокойно и твърдо/ ....като научиш, че ние с Жана бяхме любовници.

Б. / сяда до Жана/   Какво!

Ж. : Ние се обичахме, по-точно, тя беше силно влюбена в мене. Разбира се, преди да те познава – не помниш ли, че аз ви запознах. Бях сигурен, че срещата ви няма да остане без последици....И аз.....понеже познавах Жана от малка....После я запознах със Силвия. Ние бяхме много близки помежду си, знаеш.....За  нещастие Силвия се влюби в Жана, Жана в мене, а по-късно и в тебе. Мислях , че никога няма да научиш, но при това положение.... Имахме необикновено силна сексуална връзка. Тя беше изключителна....

Б. : Днес явно е денят, в който ми е писано да полудея.  Жан , ако не те затруднява би ли повторил това изявление!

Ж. : / крещи/  Бърди, аз скапвах жена ти от секс. По този начин тя си мислеше, че отмъщава на двама ни за привързаността, която изпитваме един към друг. Тя не можа да я разбере, както не можа да разбере и себе си и любовта на Силвия към нея и към мене еновременно. Тя беше прекалено просто устроена за капана от страсти, в който попадна, всъщност – в собствения си капан.....

Б. :  Спри! Замълчи, моля те! Моля те , млъкни!

Ж. : Да, Бърди, Жана беше необикновено чувствена и чувствителна жена и ти си наистина голям глупак, че не го разбра по-рано!

Б. : Млъкни, за Бога, Жан, умолявам те!

Ж. : Бърди, ти нали разбираш защо ти разказвам всичко това?

Б. : Недей, Жан, недей!

Ж. : Аз само искам да не се измъчваш толкова – никой от нас  не е толкова чист.....

Б. : Жан, замълчи....

Бърд се изправя рязко и сграбчва Жан за врата.

Б. / през зъби/  Остави ме на мира или ще те убия. Бог ми е свидетел, че ще го направя. Млъкни и изчезни !.... Приятелю.....

Жан бавно изтупва дрехите си.

Ж. : Мисля, че започвам да разбирам....Тя успя! Тя все пак победи, накрая...Тя много добре е знаела какво прави. Някои хора обичат властта повече от живота – сега вече тя наистина те има и то завинаги! /пауза/    Сбогом, приятелю!....

Жан излиза. Бърд пада на колене пред Жана.

Б. : Прости ми, Жана, прости ми !...

                                                       

                                                     

                                                           СЦЕНА  13

Бърд и Жана. / Жана се прожектира във вид на видение/

Ж. : Разбира се, че ти прощавам!

Б. : Благодаря ти.

Ж. : Няма за какво – на мене трябва да се прощава. Обичах те повече от себе си – това е грях.....Лека нощ, скъпи.

Б. : / с порив/ Жана, Трябвало е да казваш нещо! Нещо!

Ж. : Не винаги, любими....

Б. : „ С думи си служат за изразяване на мислълта”  / цитира Лао Дзъ /

Ж.  : Аз никога не съм знаела как да те наричам.... : „ Сдобият ли се със смисъл , забравят за думите...” / Лао Дзъ /

Б. : Да, „ Сдобият ли се със смисъл , забравят за думите...”.....

Ж. : ........ / отговаря на някакъв неразбираем език, смесица от различни езици. Разговорът продължава във вид на любовно обяснение, с примирителен характер, на непознат, хармонично завучащ език.../

                                       

                                                                 

                                                     СЦЕНА  14

 

Нора и Изидора.  Плетат чорапи.

 

Изидора оставя плетката си и започва да си оправя грима и прическата.

 

И . : Нямам думи...

 

Н. : А ти какво очакваше?

 

И. : Това е прекалено, все пак! Мноооого лош вкус – като че ли гледам някакъв латиносериал....

 

Н. : Това е нещо съвсем нормално – почти ежедневие. И, да, лошият вкус е самото ежедневие....

 

И. : Не , не ме убеждавай ! Ако наистина е така, то аз не искам да го зная и да имам нищо общо! Това ли е Човекът, Нора? Не ми казвай, че това, защото няма да го приема! Едно раздърпано от собствените си страсти същество, затиснато от собственото си его....?!  Предпочитам да живея с илюзии, отколкото с банални ясноти.

 

Н. : Ти си щастлива, Изидора! Как бих искала да съм като тебе! Но аз прекалено много чувствам, прекалено много обичам и се обвързвам.... Никога няма да успея да се преборя и да се освободя от себе си. Никога.... / пауза/   Ще продължим ли? Оставаш ли в тази пиеса или реши нещо друго ?

 

И . : Не , благодаря, достатъчно ми е! Заминавам за Съвтския съюз – там ме чака Есенин.....

 

Ж. : О, Есенин.... той ..../ замисля се/  Да, права си, така е по-лесно. Не те укорявам – ще продължа сама.

 

И. : Както искаш... За мене е губене на време – аз съм вярна само на ангажиментите си.....

 

Н. : Разбира се, има по-важни неща от любовта...

 

И. : Така е. Сбогом, филантропке!

 

 

Н. : Довиждане ! / пауза/  И,… поздрави на Есенин!

 

Изидора излиза артистично танцувайки. Нора се обръща напред и говори на зрителиет апарт.

 

Н. : Зная, че е безсмислено, но искам да разбера какво ще стане. Животът понякога е изненадващ....

 

 

 

                                                    СЦЕНА   15

Силвия и Жан.

С. : Жан, ти знеш, че това е краят и за нас. След като толкова се постара, след като вложи толкова от себе си – редно е да си починеш. Защо не заминеш някъде? Ще се откъснеш, ще смениш климата, обкръжението. Някоя и друга авантюрка – много ще те освежи. А и аз ще си отдъхна, ще подредя мислите си... В края на краищата важното е да оцелеем, нали скъпи приятелю?...

Ж. : Силвия, ти вярваш ли си като ми говориш така? Много добре знеш, че преместването в пространството не решава нито един проблем. Личен! Моля те за малко повече непринуденост поне в този момент. Прояви я сега, скъпа, бъди така добра...

С. : Жан, не ти ли се е искало понякога цялата тази история никога  да не е започвала? Да върнеш лентата, да я пренавиеш обратно, до самото й начало и да започнеш да снимаш епизодите от своя живот отново, но според един редактиран и подобрен сценарий?

Ж. : Ако това беше възможно, щях да изтрия присъствието ти от него.

С. : Много мило.

Ж. : Да, точно така. Този би бил основният редакторски ход – да заличи персоната г-жа Силвия от мрачната история, наречена ‘ мой живот’ !

С. : Не ставай истеричен.

Ж. : Ами че аз през цялото време, откакто се познаваме, се опитвам да „запазя спокойствие”, скъпа!  За да не те удуша! Знаеш ли всъщност какво ме влюби в Жана и определи близостта ми с Бърди?

С. : Какво друго, освен твоята перверзна откаченост...

Ж. : Не, Силвоя – ти, самата!

С. : Моля?!

Ж. : Да, и не се прави на очудена! Точно и само ти, със своята фригидност, с престорената си отзивчивост, от която винаги ми  се е повръщало. Отвращаваш ме, Силвия, отдавна ! Желанието ти да „владееш ситуацията” няма нищо общо не само с любовта, но и с каквато и да било женска чувствителност. Ти си окупатор на сърца - забавлява те да доминираш над чуждите емоции и да ги късаш като свежи цветя, с които да украсиш суетата си. Чудовищна, самомнителна глупачка, с вкус на лед!

С. : О ! Така ли ?! И кога го разбра?

 Ж.  :  Още първия път , когато бях с тебе! Да , аз бях с тебе, но ти не беше с мен!

С.: Жан, хайде да не се връщаме векове назад и да пийнем по нещо или да се поразходим.

Ж. : Не! Сега ти ще слушаш, а аз ще говоря дълго и ще ти покажа, колко е трудно да бъдеш слушател, послушен потърпевш и полускопен от собствената си жена  онанист! Силвия, ти не си жена! Страхувам се от тебе ! Известно време се залъгвах, че ще мога нещо да променя, но разбрах , че е невъзможно! Ти си студена и неразбиваема като айсберг! Мразя те !!

С. : Вън! Веднага излез от тази стая! Тя е тясна за двама ни!

Ж. : Ти си виновна за всичко, Силвия! Ти предизвика целия този погром. И затова сега аз действително ще си отида.

С. : Не те спирам.

Ж. : Не съм и очаквал това. Сбогом !

Жан излиза с удар на вратата. Силвия бавно сяда на един стол.

С. : Случи се най-сетне. Издържахме повече отколкото предполагах. Сега вече кошмарът е зад нас. Ще го преживеем. Разбира се. Човек е способен да преживее абсолютно всичко. Дори собственото си Aз. / пауза/   ...Какво ни остава сега ?...  /пауза,  гледа нагоре/ Авторе! Измисли нещо интересно, моля те!  Не ме оставяй да умра от скука! Чувствам се ужасно уморена и стара! Вече съм на 1000 години, знаеш ли това? Моля ? Не разбрах? А, знаеш, да, знаеш....Ти знаеш всичко, разбира се.... И като е така, нека продължението да бъде малко по-занимателно, а? Малко по-раздвиженичко, по-ведро, а ? Направи нещо за мене и аз ти обещавам, че ще се покая. Дори вече го правя! / пауза/ 

 Покайвам се  !! / крещи на колене на пода/  Прости ми.

Следва интермедийна прожекция на оригинален, документален запис на Айседора Дънкан, която танцува по музика на Шопен, Бетовен или някой друг виден романтик.

                                                    

                                                      СЦЕНА  16 – епилог

Жан, Силвия, Нора. Люлка с бебе. Чува се детски плач.

Нора плете чорапи. Отстрани на действието.

Жан и Силвия са надвесени над люлката и говорят на бебето.

Ж. : Музика инструментале....

С. : Музика вокале....

Ж. : Колко е сладка малката  Нора!..... Тя ни събра отново....Точно когато бяхме най-далече един от друг, тя се „заяви”..... и после, след 9 месеца , се появи на 23 октомври....

С. : Тя е нашата малка умница, нашата звезда......

Ж. : Каква ли ще стане когато порастне?....

С. : По-добре да не гадаем и да не предричаме..... Каквато- такава – във всички случаи ще бъде по-умна от нас...

Ж. : Е, това не е чак толкова трудно....

С. : Жан, ужасен си, но аз затова те обичам....

Ж. : Какво стана с Бърди? Пак се бави – тези негови авантюри ще го съсипят...

С. : Ще дойде, спокойно..... Има нужда да се утешава .... Винаги ще има нужда....

Ж. : Добре, но може понякога да проявява и малко точност към старите си приятели....

С . : Той винаги идва, когато трябва...

Влиза Бърд.

Ж. : Къде се губиш? Пак ли някоя неотразима красавица ти е изпила ума?!

Б. : Бих искал да е така.... Но те всички са лесно „отразими”.... / усмихва се престорено широко/

Надвесва се над люлката и говори на странния , неразбираем език.....

С. : Добре, момчета, да сядаме на масата и да празнуваме рождения ден на малката, очарователна Нора – става на цяла една година....

Ж.: Да, прекрасен повод да изпием по едно....

Б. : Да, приятели, поводът е прекрасен.....

Тримата сядат на масата и повеждат разговор на неразбираем език. Бавно затъмнение.

                                                          КРАЙ

                                                                                                   

 София, май, 1992 г.

ИЗТОЧНИК: http://www.fakel.bg