петък, 26 ноември 2010 г.

Български книги онлайн

- e-bookbg.com

- www.truden.com

- Виртуална библиотека на Централната научно-техническа библиотека

- http://knigi.start.bg/

- http://guide.nacid-bg.net/guidecult.shtml

- http://borislav.free...

- Връзка към сайта

- "Изворите" www.izvorite.com/downloud/kartoteka.htm има добре подреден азбучен указател.
Предимно религиозна литратура и автори като Паулу Коелю.

- Електронна библиотека; http://star05.net/viewpage.php?page_id=6

- Творчество "Стивън Кинг" http://star05.net/viewpage.php?page_id=6

- Белетристика и есеистика http://beletristika.wordpress.com/

- Разкази и романи http://teenobsession.forumotion.com/forum-f26/

- Разказите razkazite.bravehost.com/links.htm

- Голямото четене http://chetene.bnt.bg/bg/faq/index

- Исторически разкази и романи http://www.knijarnica.com/products.aspx?type=82

- За книгите и хората http://www.knijarnica.com/products.aspx?type=82

- Литературни новини http://www.ekf.bg/bg/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=1&Itemid=29

- Светлосенки ком http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_customproperties&task=tag&tagId=41&Itemid=1

- Science Fiction and other books in bulgarian http://sf.bgway.com/

- Публикуване на проза http://stories.4bg.net/

- Увлекателни разкази http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=65&aid=1912

- Разкази с неочакван край http://blogatstvo.com/blogatstvo/fun/funny-stories/

- Всичко. Дори това. Преводи. http://eet-live.com/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8/

- Лий Чайлд http://chitanka.info/lib?action=author&q=%D0%9B%D0%B8%D0%B9+%D0%A7%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%B4&order=alpha&rating=0&dlMode=both&submitButton=%D0%9E%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5

- "Римски разкази" на Алберто Моравия http://news.ibox.bg/news/id_841046370

- 31 Забравени любовни романа http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=blog&module=display&section=blog&blogid=781&showentry=7773

- Hulite. net http://www.hulite.net/modules.php?name=Web_Links&l_op=MostPopular

- Каталог със сайтове за деца http://lafim.com/modules.php?name=Web_Links&l_op=viewlink&cid=10&orderby=hitsD

- Мисия Лондон / сценична версия/ http://www.lapache.info/index.php?page=torrent-details&id=e1f4fa7d0e5d2c932ac4d531c17774dcabdd72ec

- Йордан Радичков
http://tupacbg.com/forum/index.php?s=1ef8c5333df5aad3f3e105ddcaaabe29&showtopic=10938&pid=65523&st=0&#entry65523

- Литературен свят http://www.literaturensviat.com/bg/2.9.2/?page_id=1491

- Арчър, Джефри http://www.bard.bg/authors/?al=%C0&AuthorID=46

- ПРОФЕСОР БОГДАН БОГДАНОВ
http://www.bogdanbogdanov.net/forum_bg.php?page=discussion_show&discID=26

- Сайт за белетрестика и есеистика http://beletristika.wordpress.com/

- Елин Пелин http://www.elinpelinbg.hit.bg/tvorchestvo.html

- Повести и разкази. Световни. http://knigosviat.net/?bookstore=category&sid=126&books=%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%20%D0%B8%20%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B8.%20%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8&extend=1

- Алек Попов/ Виртуална библиотека
http://www.biblioteka-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=78:2009-04-28-20-05-42&catid=49:2009-04-14-18-49-39&Itemid=55

- Citadelata http://www.citadelata.com/forum/index.php?showtopic=4310

- Литературен сайт на Никоалай Пеняшки -
http://npeniashkiplashkoff.wordpress.com/2010/09/21/%E2%80%9E%D0%BC%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0%E2%80%9C-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB-2010-%D0%B3/

- Разкази. Алек Попов.
http://www.diversity.org.mk/Sodrzina.asp?idEKniga=127&idTekst=332

- Читанка. Моята библиотека. Николай Пеняшки
http://chitanka.info/lib/author/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9+%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%88%D0%BA%D0%B8


- Официален сайт на Тери Пратчет http://www.tpratchett.hit.bg/home.html

- Сайт за художествена литература ( за самопубликуване )
http://literabg.wordpress.com/









100 - те най - велики романа

Здравейте приятели! Представям Ви списък на най-важните белетристични произведения от последните 300 години по мое осмотрение.

1. Дон Кихот, Мигел Де Сервантес
Историята на благородния рицар и неговия прислужник Санчо Панса е захласвал читателите в продължение на столетия.

2. Пътешествието на пилигрима, Джон Бенян
Онзи с тресавището на унинието и панаира на суетата (Да не се бърка с Уилям Текери!).

3. Робинзон Крузо, Даниел Дефо
Първият английски роман.

4. Пътешествията на Гъливер
, Джонатан Суифт
Чудесна сатира, която все още функционира на всяка възраст, въпреки жестокостта на Суифтовото прозрение.

5. Том Джоунс, Хенри Фийлдинг
Приключенията на едно изпълнено с бодрост сираче: ненадминат сюжет и доста секс, приключващ с блажена женитба.

6. Клариса
, Самуел Ричардсън
Един от по-дългите романи в английската литература. Не може да се остави настрана.

7. Тристрам Шенди, Лорънс Стърн
Един от първите бестселъри, отхвърлен от Др. Джонсън като твърде модерен за собствена изгода.

8. Опасни връзки, Пиер Шодерло дьо Лакло
Роман в писма и учебник за прелъстители: контешки, френски и жесток.

9. Ема, Джейн Остин
Почти невъзможен избор между тази книга и „Гордост и предразсъдъци“. Но „Ема“ винаги очарова и дотяга.

10. Франкенщайн, Мери Шели
Вдъхновена от твърде многото време, прекарано с Шели и Байрон.

11. Кошмарният манастир
(Nightmare Abbey), Томас Лав Пийкок
Класическа миниатюра: брилянтна сатира на романтическия роман.

12. Черната овца, Оноре дьо Балзак
Двама противници воюват за любовта на една фатална жена. Напразно пренебрегвана.

13. Пармският манастир, Стендал
Проницателна и убедителна хроника на живота в един италиански двор в пост-Наполеонова Франция.

14. Граф Монте Кристо, Александър Дюма
Трилър на отмъщението, също поставен във Франция след Бонапарт. Шедьовър на приключенската литература.

15. Сибила (Sybil), Бенджамин Дизраели
Освен Чърчил, никоя друга политическа фигура в Англия не демонстрира литературен гений.

16. Дейвид Копърфийлд, Чарлс Дикенс
Този силно автобиографичен роман е любимия на собствения си автор.

17. Брулени хълмове, Емили Бронте
Катрин Ърншоу и Хийтклиф вече са части от езика. Невъзможно е да се пропусне тази книга.

18. Джейн Еър, Шарлот Бронте
Натрапчива емоционална хватка и разказ, който ни преследва.

19. Панаир на суетата, Уилям Текери
Образователната история на Беки Шарп.

20. Алената Буква, Натаниел Хотърн
Класическо изследван на американската мисъл.

21. Моби Дик, Хърман Мелвил
„Наричай ме Исмаил“ е едно от най-известните първи изречения в литературата.

22. Мадам Бовари, Густав Флобер
Бихте могли да я обобщите като историята на едно прелюбодеяние в провинциална Франция – и по този начин да пропуснете целия смисъл на книгата.

23. Жената в бяло, Уилки Колинс
Увлекателна криминална история за скрита самоличност, отвличане, измама и психическа жестокост.

24. Приключенията на Алиса в страната на чудесата, Луис Карол
Една история, написана за деветгодишната дъщеря на един оксфордски шеф, която все още обърква повечето деца.

25. Малки жени (Little Women), Луиза Алкот
Викториански бестселър за семейство момичета в Нова Англия.

26. Как живеем сега (The Way We Live Now), Ентъни Тролоп
Царствено нападения срещу корупцията в късна викторианска Англия.

27. Ана Каренина, Лев Толстой
Най-великият роман за любовта на една омъжена жена към по-млад мъж.

28. Даниел Деронда, Джордж Елиът
Страст и екзотично величие, странни и обезпокоителни.

29. Братя Карамазови, Фьодор Достоевски
Мистична трагедия от автора на „Престъпление и наказание“.

30. Портрет на една дама, Хенри Джеймс
Историята на Изабел Арчър показва Джеймс в неговата най-добра форма.

31. Хъкълбери Фин, Марк Твен
Твен беше хуморист, но картината на живота по Мисисипи е дълбоко морална и все още с огромно влияние.

32. Доктор Джекил и мистър Хайд
, Робърт Луис Стивънсън
Блестящо неприлично, мощно изследване на човешката двойственост от един роден разказвач.

33. Трима мъже в една лодка, Джеръм К. Джеръм
Една от най-смешните английски книги на всички времена.

34. Портретът на Дориан Грей, Оскар Уайлд
Една шифрована и сбита мелодрама, вдъхновена от собствения му хомосексуализъм.

35. Дневникът на Никой
(The Diary of a Nobody), Джордж Гросмит
Класическата история на викторианските предградия ще бъде завинаги запомнена чрез образа на Мистър Потър.

36. Мрачният Джуд (Jude the Obscure) Thomas Hardy
Мрачната пустота прави от тази книга един от първите романи на двадесетия век.

37. Загадката на пясъците, Ърскин Чайлдърс
Един предвоенен шпионски трилър, изпълнен със страхове от инвазия – написан от писател, по-късно застрелян заради участието му в ирландската гражданска война.

38. Дивото зове, Джек Лондон
Историята на едно куче, което се присъединява към глутница вълци след смъртта на господаря си.

39. Ностромо, Джоузеф Конрад
Шедьовърът на Конрад: една история за пари, любов и революционна политика.

40. Вятърът във върбите, Кенет Греъм
Тази класическа творба за деца е била породена от разказите преди лягане за малкия син на Греъм.

41. В търсене на изгубеното време, Марсел Пруст
Един незабравим портрет на Париж от времето на belle epoque. Вероятно най-дългият роман в този списък.

42. Дъгата, Д. Х. Лорънс
Романи, иззети от полицията, обикновено имат дълъг живот.

43. Добрият войник
, Форд Мадокс
Този разказ за прелюбодействата на две двойки по времето на Едуард представлява класика на неблагонадеждната литература.

44. Тридесет и деветте стъпала, Джон Бюкан
Класическа приключенска история за момчета, изпълнена с екшън, насилие и напрежение.

45. Улис, Джеймс Джойс
Също преследвана от британскат полиция, тази книга е повече обсъждана, отколкото четена.

46. Мисис Далауей, Вирджиния Улф
Осигурява позицията на Улф като една от най-големите писателки на двайсети век.

47. Пътешествие до Индия
, Е. М. Форстър
Велик роман на британския раджа. Той си остава едно великолепно изследване на империята.

48. Великият Гетсби, Ф. Скот Фитыджерлад
Най-типичният роман на джаз-епохата.

49. Процесът, Франц Кафка
Загадъчната история на Йозеф К.

50. Мъже без жени, Ърнест Хемингуей
Той се помни заради романите му, но преди тях разказите са привлекли внимание върху него.

51. Пътешествие до края на нощта
, Луи-Фердинанд Селин
Преживяванията на един обикновен доктор от бедняшките квартали през Великата Война: един шедьовър на езиковото новаторство.

52. Умирайки (As I Lay Dying) Уилям Фокнър
Странна черна комедия от големия американски майстор.

53. Прекрасният нов свят, Олдъс Хъксли
Антиутопична фантазия за света от седмия век след Форд.

54. Сензация (Scoop), Ивлин Уо
Най-добрият роман за задния двор на пресата.

55. САЩ, Джон Дос Пасос
Една изключителна трилогия, използваща различни изразни средства, за да разкаже историята на Америка.

56. Големият сън, Реймънд Чандлър
Представя ни Филип Марлоу: хладнокръвен, остроумен, красив – и горчиво самотен.

57. В търсене на любовта, Нанси Митфорд
Една изключителна комедия на нравите с многобройни почитатели.

58. Чумата, Албер Камю
Загадъчна напаст се спуща над алжирския град Оран.

59. Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта, Джордж Оруел
Разказът за борбата на един самотник срещу тоталитарен режим.

60. Малоун умира, Самюел Бекет
Част от една трилогия от удивителни монолози в стила на черния хумор. От автора на „В очакване на Годо“.

61. Спасителят в ръжта, Дж. Селинджър
Седмица от живота на Холдън Колфийлд. Един култов роман, който все още ни очарова.

62. Мъдра кръв, Фланъри О’Конър
Обезпокоителен роман за религиозния екстремизъм в дълбокия юг.

63. Паяжината на Шарлота, Е. Б. Уайт
Как прасето Уилбур беше спасено от литературния гений на един дружелюбен паяк. (От автора на „Стюарт Литъл“).

64. Властелинът на пръстените, Дж. Р. Р. Толкиен
Няма нужда от думи!

65. Щастливецът Джим, Кинглси Еймис
Един удивителен дебют: болезнено смешният английски роман от петдесетте.

66. Господарят на мухите, Уилям Голдинг
Ученици стават диваци: мрачна представа за човешката природа.

67. Тихият американец, Греъм Грийн
Пророчески роман, поставен във Виетнам от 50-те години.

68. По пътя, Джек Керуак
Библията на битническото поколение.

69. Лолита, Владимир Набоков
Манията на Хъмбърт Хъмбърт е параден пример за стил и повествование.

70. Тенекиеният барабан
, Гюнтер Грас
Роман с огромно влияние. Една картина на хитлерова германия в стил Франсоа Рабле.

71. Разрушението пристига
(Things Fall Apart), Чинуа Ачебе
Нигерия в началото на колониализма. Класическо произведение на африканската литература.

72. Мис Джин Броди в разцвета на годините си (The Prime of Miss Jean Brodie), Мюриъл Спарк
Една писателка, която дебютира в The Observer – и прозата й е като режещо стъкло.

73. Да убиеш присмехулник, Харпър Ли
Скаут, едно шест годишно момиче, разказва една завладяваща история за расови предразсъдъци в дълбокия юг.

74. Параграф 22, Джоузеф Хелър
„Той би бил луд да изпрати повече самолети – и нормален ако не го направи, но ако беше нормален той би трябвало да ги изпрати. Ако беше ги изпратил, той би бил луд и следователно нямаше нужда да го прави; ако не искаше, той значи беше нормален и трябваше да го направи“.

75. Херцог, Сол Белоу
Прелюбодеяния и нервна криза в Чикаго.

76. Сто години самота, Габриел Гарсия Маркес
Един постмодерен шедьовър.

77. Мисис Палфри в Клермон, Елизабет Тейлър
Натрапчиво, немногословно изследване на старостта.

78. Калайджия шивач войник шпионин, Джон льо Каре
Вълнуваща елегия за пост-имперска Англия.

79. Песента на Соломон, Тони Морисън
Най-важната романистка на афро-американската чувствителност.

80. Излет във фабриката за бутилки (The Bottle Factory Outing), Берил Бейнбридж
Страховита комедия на провинциалния живот.

81. Песента на екзекутора, Норман Мейлър
Този почти документален разказ за живота на Гари Гилмор вероятно е шедьовъра на Мейлър.

82. Ако в зимна нощ някой пътник ...
, Итало Калвино
Странна, непреодолимо увлекателна история за удоволствието от четенето.

83. Завоят на реката, В. С. Наипол
Най-добрият жив писател в англоезичната проза. Това е неговият шедьовър: остро напомнящ за „Сърцето на мрака“.

84. В очакване на варварите
, Дж. М. Кутсиу
Безрадостна но натрапчива алегория за апартейда от последния носител на Нобелова награда.

85. Домакинство, Мерилин Робинсън
Натрапчива, поетична история за три поколения жени.

86. Ланарк, Алисдър Грей
Една кипяща картина на Глазгоу. Шотландска класика.

87. Нюйоркска трилогия, Пол Остър
Зашеметяващ метафизически трилър, поставен в Манхатън от 70-те години.

88. ГДГ (Големият дружелюбен гигант), Роалд Дал
Бестселър от най-популярния следвоенен писател за деца на всякаква възраст.

89. Периодичната таблица, Примо Леви
Поема в проза за насладите на химията.

90. Пари, Мартин Еймис
Романът, който осигурява името на Еймис във всяка класация.

91. Художникът на плуващия свят, Казуо Ишигуро
Един колаборационист от предвоенна Япония неохотно разкрива предателството на приятели и семейство.

92. Оскар и Лусинда, Питър Кери
Великолепна любовна история от двойния носител на наградата Букър, поставена в Австралия от 19-ти век.

93. Книга за смеха и забравата, Милан Кундера
Вдъхновена от съветското нахлуване в Чехословакия през 1968, тази книга е магическа смесица от история, автобиография и идеи.

94. Харун и морето на приказките, Салман Рушди
В тази очарователна история Рушди си играе с идеята за разказа сама по себе си.

95. Поверително от Ел Ей, James Ellroy
Трима детективи от полицейското управление в Ел Ей се сблъскват лице в лице с тайните на собствените им корумпирани и насилствени кариери.

96. Мъдри деца, Анджела Картър
Театрална бурлеска от блестящата представителка на магическия реализъм.

97. Изкупление
, Айън Макюън
Известният автор на разкази е достигнал тук класическо ниво в една история с хипнотична разказна сила.

98. Северно сияние, Филип Пулман
В приключенията на Лира фантастика, ужас и игра на идеи са съчетани в една наистина великолепна съвременна книга за деца.

99. Американски пасторал
, Филип Рот
В течение на години Рот беше известен предимно със „Синдромът на Портной“. Напоследък той се радва на обновено внимание.

100. Аустерлиц, В. Г. Зебалд
Посмъртно публикуван том, серия от приказни истории, изпредени от спомени, фотографии и немското минало.

Източник: http://www.mediatimesreview.com

* В случая не включвам поезия и драматургия.

събота, 6 ноември 2010 г.

Кратка история на Персийската литература

Старата Персийския империя е запазена в много клиновидни надписи и е един индоевропейски език с близки сходства със санскрит и Avestan (на езика на зороастрийски свещени текстове). След падането на Achaemenians древният разработени език, в провинция Pars, в Близкия персийски или Пахлави (едно име, произлязло от Parthavi – това е, Партия). Пахлави е използван цялият Sassanian период. Макар и малко сега остава на това, което трябва веднъж да бъде значителна литература.
Около сто Пахлави текстовете оцеляват, най-вече на религиозните и всички в проза. Пахлави колекции от романси, предвидени обаче са голяма част от материала за Шах-наме на Фирдоуси.

След арабските завоевания, знанието на арабският се налага, защото е бил не само на езика на новите управници и им състояние, но и на религията. Те донесоха със себе си и – по-късно – на новия живот. Макар Пахлави продължи да се говори в Личен живот, арабският доминираше в официалните среди за един век и половина. С отслабването на централната власт, модифицираната форма на Пахлави ясно доминира, с европейските си индо-граматически структури, но опростена и с голяма инфузия на арабски думи . Това е модел на персийският в употреба днес.

Арабският продължава да бъде използван в Иран, макар и намаляваща сила, като Латинският е бил използван в Европа, което е, като език на учащите се.
Като такъв той е служил на Авицена, Ал-Бируни, Rhazes, Ал Газали и други; В действителност, много от най-известните имена в литературата на арабски, са на мъже от Персийски произход.

Персийският се развива бързо в една голяма литература, както и преди, и дълго разпространява своето влияние на съседни земи . В Индия, персийски език и поезия стана мода в двора на император Акбар Moghul . Персийски е приет за официален език; разпространение оттам и по-късно се слива с хинди, и е в основата на езика урду.
Персийският оказва силно влияние върху езика и литературата на Турция. Турски стих се основава на персийски модели по отношение на формата и стила, и са с богат речников запас.

Значима особеност на персийският език, е че до известна степен се
променя малко през хиляда или повече години от съществуването си като книжовен език.
По този начин стихотворението на Rudaki, който първият персийски поет. Персийската литература също има няколко забележителни характеристики, най-забележителните от които е изключителното присъствие на поезията.

Прозата се ограничава най – вече в историята, географията, философията, религията, етиката и политиката, и то е, че поезията формира главният пазар за художествено изразяване.

Класическата персийска литература е произведена почти изцяло под кралското покровителство, която се изразява под формата на хвалебствие стих, и оказва влияние най-малко еднаква мощност в религията, и по-специално Sufism, която вдъхновява изключително голяма част от мистичната поезия.


ПЕРСИЙСКА ПОЕЗИЯ
Класическата персийска поезия винаги е в рима. Основните форми стих са qasida, masnavi, Газал и ruba’i. В qasida или ода е дълго стихотворение в monorhyme, обикновено е хвалебствие, с дидактически или религиозни съображения, а masnavi са написани в рими – героични, романтични, или разказ стих, а Газал (ОДУ или лирически) е сравнително кратко стихотворение, обикновено любовни или мистични и различни 4-16 стихове, които са в рима.
Конвенцията на Газал е въвеждането в последния куплет, на псевдонима на поета (takhallus). В ruba’i е четиристишие с особен м, както и колекция от четиристишия се нарича „ruba’iyyat“ (множествено число на ruba’i).
Накрая , колекцията от поета ghazals са един и други стихотворения, подредени по азбучен ред в съответствие с рими.
Тук не може да има място за специфични трудности при тълкуването на персийската поезия от читателите в Западните държави.
В клопките общи за всички преводи от стихове трябва да се отбележи, и най-вече от персийската поезия, което е особена трудност.

Честото свободно ползване на суфите е в образност. Корана и други указания и намеци, а и общата заетост на monorhyme, форма и много ефективни в Персийския, са неподходящи за повечето други езици.
Но най-важното от всичко е фактът, че поезията на Персия зависи до по-голяма степен от тази на повечето други народи от красотата на езика за последиците от него.
Ето защо много от големите обеми „qasidas в чест на принца“ все още могат да се четат с удоволствие в оригинал, макар че той до голяма степен не съответства на превода .

В следващата кратка скица на огромното поле на персийски литература ние не можем да се надяваме да се направи нещо повече от спомена за някои от най-известните автори, и да посвети една точка или две всеки на най-известния от всички.


В началото литература

Въпреки съществуващите фрагменти от персийските стихотворения се смята, че датата, от още през осми век от н.е., историята на персийската литература по правило започва с малка династии от девети и десети век, които възникнаха с упадъка на халифата. Най-важните от тези бяха Samanids, основал най-Bokhara първата от много брилянтни съдилища, които е трябвало да гледат на обучение и писма. Тук Абу Али Sina, по-известен на Запад като Авицена, който е производител на лекарства и философ в древна Гърция, и пише много произведения, които са упражнявали значително влияние не само в Изтока, но в Европа, където, преведени на латински, са били в употреба едва през седемнадесети век. Авицена пише най-вече на арабски език, но е съставил енциклопедия – за датското Nameh-YE Ala’i – в Персийския.
Най-известните на съда са били поети като Rudaki и Daqiqi. Rudaki, които се считат за първите от големите персийски поети, които са написали много голямо количество от стихотворения, от които малко са оцелели. Неговият стил директен, прост и неполиран. Daqiqi, композитор на епоси. На него е било възложено да напише произведение на древните царе на Персия, но е завършил хиляди стихове преди смъртта си . Някои от тях бяха включени по- късно в празника на Шах-наме.


В Ghaznavid и началото на Seljuq периоди:

Тя се казва, че четиристотин поети са били прикрепени към Съда на султан Махмуд; от тях, най-съществените са Unsuri, най-големият от на panegyrists Махмуд, следвана от Farrukhi, Manouchehri и Asadi. От проза писатели, най-прочутите е Бируни, автор на „Хроника на Древна нация“, който пише изключително на арабски език.

Ерата Seljuq, считани за втора класическия период на литературата персийски, е една богата, както в проза и поезия. Известни проза произведения са влиятелни съживяване на Газали на религиозни науки в арабски и персийски си резюме право Kimiya-YE Sa’adat (алхимията на щастието); История Baihaqi на Ghaznavids: на Siasat Nameh, един трактат за изкуството на управление от ул. Низам-Мулк, везир на Алп Арслан и Малик Шах, а забавни Qabus Nameh на Кай Ka’us, преведен от проф. такси „Огледална за принцове“; събиране на животински басни от индийски произход, озаглавено Калила VA Димна от Насър Ullah; чаровната Chahar Maqala или четири Беседи на низами Aruzi; на Фарс Nameh на Ибн ал-Balkhi, и отбелязва трактат за поетиката на Рашид-и Vatvat. Четири от горните работи – на Chahar Maqala, историята на Baihaqi, на Qabus Nameh и Siasat Nameh – се разглеждат от поета Bahar като четири големи шедьоври от началото на персийската проза.
Някои от авторите на този период пишат проза и поезия. Една от най-ярките от тях е Насир-и Khosrow, автор на близо петнадесет работи в проза и стихове 30 000, от които са оцелели по-малко от половината. Най-известните му проза работа е Сафар Nameh, отчет за пътуването му до Египет. Повечето от-и Khosrow на стихотворения Насир са дълги оди, главно по религиозни и етични теми, те са отбелязани за чистота на езиковите и ослепителен технически умения. По мнението на учените Мирза Мохамед Qazvini, името на Насир-и Khosrow трябва да се добавят към тези от шестте поети – Фирдоуси, Хаям, Anvari, Руми, Саади и Хафез – които „практически всички“ се споразумяват да разгледат шестте най-персийски поети, всеки в неговия специален област. Други известни стихове на периода, включва дейността на мистика Ансари, Абу Sa’id и Баба Тахир на Хамадан, а оди на Qatran; романтичен епос Gurgani на Vis о Рамин, и дивани от двете роденият в Индия поети Mas’ud-и Sa’di Салман и Runi. Седем други поети на периода са с отлично слава и блясък, тъй като те са Хаям, Sana’i, Mu’izzi, Anvari, Khaqani, низами и розово.

Хаям – „единственият човек, който знае за мен“, казва Бертран Ръсел: „Който е както поет, така и математик“ – и е един от най-известните и най-високо ценен персийски поет в Европа и Америка. Имаше значителен скептицизъм дали той действително е автор на всички или някои от четиристишията приписани на него, но откриването неотдавна на ръкописи по-древен, отколкото някой от по-рано известен е да отстранят тези съмнения.
Поезията Хаям е до голяма степен пренебрегвана в Иран до края на ХIХ век и предимно без съмнение се дължи на недоверието на Православието.
Когато с преводите си Фицджералд го изведнъж популяризира на запад от Иран и започна да преоценява заслугите му като поет, и някои местни критици вече са готови да му предоставят място в поетичен пантеон. Тъй като той използва образи, общи за суфите, Хаям често е приветствана личност като суфи, но докато някои от неговите четиристишия може да понесат мистично тълкуване, и общото впечатление от работата му е един хедонизъм примесен с лека меланхолия, роден за приемане на трагичната преходностт на живота, силата на съдбата и последното невежество на човека.
Sana’i, който пише в стил, подобен на този на Насир-и Khosrow, е автор на две големи суфи епоси, на прототипи на по-късните шедьоври на розово масло и Руми, както и на един огромен диван.
Mu’izzi, приветстваха с „Абас Ighbal като“ един от художествените виртуози на персийски език „, пише главно хвалебствие стих в силно сложен стил. Anvari, автор на множество поетични творби, най-вече с хвалебствие, пише в един труден стил, понякога изискващи коментари; той е считан от някои като един от най-големите персийски поети. поезията на Khaqani е още по-обноски. Последните три споменати поети – Mu’izzi, Anvari и Khaqani – са известни в Иран, главно за техническият им блясък, но, е особено трудно да се преведат, и не са толкова ценени на Запад.

Низами, роден в Гянджа в Кавказ през 1140, е плодовит писател известен най-вече за неговата Khamseh или квинтет, серия от пет големи романса и епоси. Те се състоят от Makhzan Ал Asrar или съкровищница на тайните, мистично вдъхновения епос от Sana’i; популярните романси от Ширин и Laila O Majnun; на Iskandar Nameh или история на Александър и дръжка Paikar, животът и историята на Бахрейн Гур. низами стил Khosrow е оригинален и колоритен; неговите творби се радват на огромна популярност, и епизоди от своите романтични стихотворенията са любими теми.

Farid UD-Дин розов, който е роден вероятно около 1136, е бил страхотен и оригинален поет, които пише многобройни религиозни и дидактически произведения. Той е по същество една мистична личност, и като такъв, извършвана голямо влияние върху Руми. Най-известните му работи , на UT Mantiq-Tair (в превод от Фицджералд като птица парламент), е мистична алегория…

Това е история,
която символизира стремежа на душите за единение с Бога, завършва с откритието, че те нямат съществуване отделно от обекта на тяхното търсене.


автор и превод: Николай Пеняшки – Плашков


Щрих за любовта и красотата

Истински стойностни хора са тези, които отдават любовта си без да искат нищо насреща, вдъхновяват и винаги ще вдъхновяват любов и уважение, и заслужават да получат нашата любов и преданост.
Именно в това е истинската красота.

04. 09. 2010 Николай Пеняшки - Плашков

ЩРИХ ЗА СЛОВОТО

Словото е възпроизводство на човешката мисъл относно дадено виждане, отношение и намерение, емоционално настроение, което информира за желанието, възможността и даденостите на конкретната личност за използване на таланта, знанията и практическите умения на човека относно решаването и създаването на конкретен продукт и намерения, както в лична така и обществена полза.

петък, 5 ноември 2010 г.

Случка в кръчмата

Сапунджиев, или както му казваха / Сапуна/, седеше в кварталното кръчме и пиеше кафе. Посещаваше кръчмата в края на деня. През леко заскрежения прозорец наблюдаваше с мрачен поглед квартала, в който живееше от двадесет години. Печката бумтеше и излъчваше приятна топлина. Само при отваряне на вратата от всеки посетител топлината се завихряше, обръщаше гръб на седящите и бързо се изнизваше навън. Януарският студ не обещаваше нищо хубаво, освен на децата – тяхната дървена ваканция.
- А-а-ама, че студ, кога ще свърши тая зима? Мамка му!
- Пешо-о-о, Пешо, ще има да мръзнем още дълго време! – възкликна Сашо, почесвайки се по тила.
- Ще мръзнем, няма как, дървата и въглищата свършват, а и пари няма!
- Мамка му стара! – отбеляза неспокойно Пешо, засуквайки рошавия си мустак.
- Що не си подстрижеш мустака, още малко ще ти влезе в устата! – Подразни го Сашо.
- Ами ти бе, с тая гола кратуна ще ти замръзне мозъка, кьосе такова! – отговори другия.
Двамата бяха приятели от дълги години. Често се дразнеха, но държаха на дружбата си.
В ъгъла на съседната маса до Сапунджиев седеше мъж на средна възраст и свиреше на гъдулка. Свирнята му се смесваше с музиката на телевизора. В какoфонията на този шум всеки толерантно се бе вглъбил в себе си. Никой не проявяваше интерес към гъдуларя.
Нарочно не го стимулираха, за да не се чувстват задължени да му плащат за музиката.
Въпреки, че в кръчмата бе топло, в душата на всеки вилнееше зимен вятър и вледеняваше сърцата. Изпитваха нужда от нещо друго. Към средата на месеца джобовете на повечето съкварталци бяха отънели. Само на крайната мас откъм вратата пиеха концентрат. Глухонемият черпеше приятели, понеже бе получил поредния запис от сина си, който работеше в Австралия като архитект. Обгръщаха глухонемия с внимание и му говореха охотно с жестове.
- Я го виж Кайчо и отбора му пият водка с безалкохолно и ядки, а ние сме на вино! – рече със завист Сашо и повдигна дясната ръка с разтворена длан – А-а-ама, че е облечен!
- Ей, Ганьо! – обърна се към него Сашо – Постоянно гледаш в канчето на другия! Не знаеш ли, че синът му работи повече от двадесет години в Австралия като архитект? Човекът учил и се реализирал навън.
- Какъв Ганьо съм бе?! Мамка му… Пешо се казвам, бе глупак!
- Не знаеш ли…, че Ганьо е Алеков герой?! Ти си глупак! Я кажи, колко книги си прочел? Тъй като те гледам с тоя мустак и корем, само на него ми мязаш.
Извън сетивата на глухонемия, бяха свиренето на гъдуларя и поредния фолк – кич, с ориенталски оттенък, който се излъчваше по телевизията.
„Навън вятърът обърна посоката си като политиката“ – реши Сапунджиев, тъй като снежинките отначало падаха от дясно-наляво, а после обратно. Той се загледа с интерес през прозореца. Три песа тичаха по улицата и се приближаваха към изоставения „Москвич“. По едно време се заиграваха в любовни игри… Песът, който лежеше под колата, не можеше да излезе от страховата си невроза, тъй като скоро бе освободен от кучкарника. Сякаш бе част от обществото и се чувстваше уязвим, и гладен в тази съвсем нова обстановка. Бе загубил територията си, където се чувстваше добре.

Понякога вечер, Сапунджиев му даваше остатъци от скромната си трапеза. Наскоро бе констатирал, че някой друг му носи храна, което го радваше. Дори видя под москвича не голям кашон, в който лежеше песа. Явно някой го бе съжалил.
„Сигурно тук ще бъде до края на пролетта“ – продължаваше да мисли Сапуна. – “ Може би дълго време на животното му трябваше, да придобие наново инстинктите си“.
Засега животното страхливо се криеше от съприкосновението със събратята си. Избягваше ги и само когато го предизвикваха, се престрашаваше да джафка някак страхливо и пискливо, като че бяха отнели животинската му смелост и ярост.

Гъдуларят беше спрял да свири и обясняваше, че това е габровска гъдулка от крушово дърво. Притежаваше я от двадесет години.
На другата маса се водеше следния разговор.
- Ето виж, купил съм си термо – чорапи!
- И какво им е термото?! – попита другия с ехидна усмивка, почесвайки се по тила. После погледна събеседника си учудено. Беше му ясно за какво става дума.
- Двойни, вълнени, с фина чорапена плетка! – отговори първия притеснен.
- Я стига бе? Ако обуя два чифта чорапи, един върху друг, също ще са термоизолирани. Каква ти е файдата от такива чорапи, ако обувките ти са пробити? – каза го така убедително, че да засегне събеседника си. Спорещият млъкна пред желязната логика на другия.

Гъдуларят бе напъхал гъдулката в калъфа. Стана да си върви. Никой от седящите около него не му благодариха, дори и петак не му дадоха.Той оцени деликатното положение. Когато мина покрай глухонемия, последния го спря с ръка и се усмихна приятелски. Извади от джоба си доста банкноти сгънати на две, отдели една от тях и му я даде. Гадуларят се смути, опита се да откаже, но глухонемият затвори банкнотата в ръката му. Двамата положиха ръце до сърцето си.

В кръчмата настъпи тишина. Всички наблюдаваха необичайната ситуация с неохота. Гъдуларят прие, поклони се, посегна да извади наново гъдулката, но глухонемия го спря със жест и ръка на сърцето.

Малко след това ситуацията в кръчмата се промени. Тя заприлича на гемия, в която всеки пасажер остана верен на себе си…

Този разказ е написан е по действителен случай.

© Николай Пеняшки – Плашков


четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Отражение - роман - глава четвърта

"Общите принципи съществуват само
в главата, в живота има само
частни случаи.“
Достоевски


Останал сам на масата, Иван бе шокиран от разказа на страдалеца. Опита да се откъсне от тайнствеността на нещата, които чу. Чудеше се на себе си, какво ли го интересуваше всичко това. Като че някаква нежелана и непреодолима сила го привличаше да се интересува от случая. Подтикваше го неговото вътрешно „аз” и не му даваше мира. За да излезе от тази ситуация, по лицето му плъзна едвам забележима усмивка. Това негово качество бе обиграно с години и му помагаше лесно да излиза от подобни моменти.
Не след дълго се появи Валя в изключително шармантен вид. Беше със силно вталена червена рокля, стигаща до прасеца ù. Косата ù бе прибрана назад, закопчана с красива черна шнола. Фината дълга шия и златното колие ù придаваха готически вид.
- Здравей, скъпи! – поздрави тя с чаровна усмивка.
- Здравей, красавице! Тъй като те гледам, не бих могъл да устоя на красотата ти! – той стана, поднесе ù стола да седне и целуна по бузата – Как си, скъпа? – ароматният френски парфюм и кадифената ù нежна кожа разбунтуваха мъжкото му достойнство.
- Благодаря! Отлично! – закокетничи тя, а усмивката ù бе не само чаровна, но и предизвикателна.
Кръстоса крака, като внимателно плъзна горния по бедрото на Иван и го погледна с леко присвити мигли, а върхът на езика ù облиза устните. Сетне въздъхна бавно и дълбоко. В нея се чувстваше тектонична мощ на неизригнал вулкан. Продължаваше да го съзерцава с проницателния си поглед, а дишането ù зачести.
- Струва ми се, че преди около петнадесет минути не си бил сам. Събеседникът ти е около петдесет и тригодишен, просяк, не много висок, с добро телосложение, светли очи, не много шарена коса и брада. Същият ти е разказал одисеята си, а и се притеснява за млада жена дали е жива – вероятно много близка, може би дъщеря. Имам странното усещане, че ще имаш много близка връзка с този човек…
- Ти ме изуми! Не може да бъде! – прекъсна я Иван, а очите му бяха широко отворени – Откъде това ясновидство?!
- Не е моментът да ти отговарям на този въпрос! Ще си позволя да те попитам нещо конкретно, не, че не мога да ти кажа, но желая да го чуя от теб, поради чисто психологическа причина.
- Нека си поръчаме по нещо и ще говорим!
Скоро сервитьорката мина край тях и си поръчаха кафе и безалкохолно.
- Слушам те! – подкани я той и запали цигара.
- Колко възможности за сериозна връзка си имал и какво конкретно си направил за тяхната продължителност? Не си мисли, че не знам какво ще ми отговориш.
- Досега съм имал три възможности за избор на другарка в живота. Две от тях бяха краткотрайни. Последната продължи три години. Невена започна да ми изневерява с мой приятел. Много пъти сме разговаряли сериозно, без да се караме, но резултат никакъв. Опитах да я разбера в много отношения, но без резултат.
- Слушай, миличък, струва ми се, че нивото на изискванията ти е доста високо. Поставяш строги правила, затова не се задържат жените при теб.
Продължителната връзка, която си имал с Невена, доказва, че е държала на твоето присъствие. Не може да се каже, че не сте си пасвали. Не си мисли, че за раздялата ви има вина само в нея! Знаеш много добре каква е причината в теб, за да се разделите. Имам усещането, че в близките няколко дни ще срещнеш голямата любов.
- Сериозно ли говориш?! Шегуваш ли се? – попита изненадан Иван.
Той отпи от кафето и запали нова цигара. Думите на Валя го озадачиха и заинтригуваха. Почувства, че в него пропълзя като змия някакво странно усещане. Като че мравки пропълзяха под кожата му и проникваха както в мозъка, така и в кръвта. За да запази видимо спокойствие, на лицето му се появи едвам забележима усмивка.
- Вярно, никога не съм се замислял по този въпрос! Не съм поставил на преден план мислите си относно това…!
- Скъпи, ти си човекът, който не се предава лесно и освен това си интелигентна, и импозантна личност, която много харесвам – замълча за известно време и сетне продължи - Имам нужда от теб! Желая те!
Той не очакваше подобни думи от нея. Хвана я за ръката и каза:
- Валя, моля те! Недей…! Не е мястото тук…!
- Знам! Това чувство е по-силно от мен! Моля да ме разбереш! Въпреки това, нямам право да ти се бъркам в живота…! Нека се омитаме от тук!
- Съгласен съм!
Вечерта премина в много нежност и страст.
На сутринта слънцето ги събуди с ласките си. Докато тя приготви закуската, Иван излезе на терасата, за да изпуши една цигара и се заприказва със съседа си; сетне се изкъпа. Влизайки в кухнята, усети уханието на приятно препечени филийки и ароматно кафе.
- Какво ще правим днес? – попита Валя, полагайки нежно ръка върху неговата.
- Ти какво, семейно ли искаш да го изпълняваме?! Аа-а-а! Кажи де! Как я мислиш тази работа?
Тя го погледна с изненада, но и засегната.
- Значи… всичко това досега е било една измама, лъжа и подигравка към чувствата ми и мен?! Защо говориш така?
- Не-е-е, няма такова нещо! – отговори той, като хвана ръката ù, гледайки я в очите – Знам, че изпитваш силни чувства към мен, но… Съжалявам, скъпа!
- Прав си, миличък! Знаеш много добре, че не мога да заповядвам на чувствата, които изпитвам към теб. При това положение, какво мислиш за съвместната ни служебна работа? Невъзможно е да продължавам така.
- Ще ти кажа какво да правим! Но знай, че най-искрено желая да запазим приятелството си. Много те моля, избий си от главата, че между нас може да съществува лъжа и измама…
- Съгласна съм! Зададох ти един въпрос, какво ще правим днес?
- Не знам! Трябва да помисля! За сега нямам планове. Понякога събитията се възбуждат и се нареждат от само себе си.
- Може би си прав! – каза Валя, гледайки го в очите.
Той пиеше кафето си и си мислеше за вчерашния разговор с просяка. Може би имаше нужда от него като специалист. Ако го вземеше на работа, можеше да му бъде от полза и да го изкара от тежкото положение, в което бе изпаднал.
Съществуваше някакво неопределено усещане за привързаност към Стефан. Вътрешно в себе си не можеше да определи защо. По лицето му плъзна лека усмивка.
- Ей, мислител! – обърна се към него Валя! – Досещам се какво сте говорили вчера със Стефан, преди да дойда. Този страдалец е загубил много в живота. Единствените, които са му останали, са двамата братя близнаци, които са най-големият му проблем. Не искат нито да го видят, камо ли да го чуят… А горкият човек няма никаква вина… Цялата вина е в жена му… А за нея не мога да кажа нищо. Имам друга причина за това и трябва да го премълча…
- Валя, как може да знаеш подробности за разговор, на който не си присъствала?
Тя подпря с длани главата си и постоя така известно време.
- Извинявай, но ще трябва да изпия един аналгин!
Кирил запали цигара, замисли се бавно и вяло, за суетата, безсмислието, фалша и ултраизма в обществото.
Тя прекъсна мислите му.
- Ти каза, че събитията идват от само себе си. Така е, ще дойде моментът, без да знаеш кога и къде, ще имаш отношения с хора, които най-малко очакваш! Извинявай, но повече по този въпрос няма да ти говоря!
Той стоеше като препариран. Поокопити се и попита:
- Защо ми казваш всички тези неща? Не можа ли да ми ги спестиш? Казваш, че ме обичаш, а пък…
- Прости ми, скъпи! – прекъсна го тя, погали го по лицето и целуна.
- Прекрати вече, не съм те молил за нищо! – отсече той.
- Извинявай, моля те! Съжалявам!
- Добре-е-е, добре! Прощавам ти! – отговори той, утвърждавайки с движение на ръцете си.
- Благодаря ти!
- Валя, от година и половина работим заедно, но не знам много неща за теб и семейството ти, затова ще те помоля да ми разкажеш!
- Добре! Родителите ми са от Плевен. Дошли са във Варна няколко месеца след сватбата си. Майка ми е с музикално образование. Свири на пиано и цигулка. Баща ми е авиоинженер. Имам брат, две години по-голям от мен. Живея в самостоятелно жилище от две години, което ми е завещано от моя леля. Дарбата на ясновидка е по линия на майка ми. При мен е изразена в по-силна форма. Завърших архитектура с голямо желание. Доставя ми удоволствие да рисувам, а психологията, астрологията и художествената литература, са другото ми аз.
- И за мен изобразителното изкуство е голямо удоволствие. Рисувам от дете.

Никога не съм спирал това удоволствие.
- Имаш ли картини вкъщи, които са твои?
- Всички са мои.
- Сериозно ли говориш?
- Да-а-а! Включително и графиките!
Той извади от един шкаф папка от дело – пълна с графики и я сложи пред Валя.
Тя се абстрахира от всичко и започна да ги разглежда внимателно!
- Скъпа, искаш ли още кафе? Има сок от „Ябълка” и „Кайсия”.
- Може! Кафе и сок „Кайсия”.
От кафе-машината кафетата станаха бързо.
- Благодаря! Ако всички мъже бяха като теб, ние жените щяхме да бъдем щастливи – а чаровната ù усмивка озари лицето.
- Ти пък намери какво да кажеш! Сигурно има и по-добри от мен! Все пак благодаря за комплимента! – погледна я със закачлива усмивка.
След като разгледа графиките, Валя изрази положително професионалното си мнение.
Той изгледа Валя с приятна усмивка и попита:
- Ти работиш ли графики?
- Да! Освен това пейзажи и портрети. Заповядай някой ден вкъщи, да ти ги покажа? Една от стаите е почти пълна с най-различни неща.
- Ще се радвам да ги видя!
- Колко време има, откакто си създал архитектурното бюро?
- От три години и половина, а освен това съм и собственик на агенцията за недвижими имоти. До три месеца разширявам бизнеса си.
- А разширението към сградата твое ли е?! – попита учудено тя.
- Да!… Извинявай, но бих желал да те питам, дали си имала сериозна връзка до сега?
- Да! Близо година. Разбирахме се много добре! Беше страхотен, изключително интелигентен и много влюбен в мен; докато аз изпитвах само приятелски чувства. Не се замислях много за взаимоотношенията ни! Дойде моментът, когато той ме принуди да проведем сериозен разговор. Впоследствие се оказа, че ми е първи братовчед, когото не съм виждала от детските си години.
- Явно, че родителите ви не са поддържали дълго време връзка.
- Леля и вуйчо година след сватбата си избягват в Ню Йорк. Братовчед ми е роден там. Още от малък са го учили на български – писмено и говоримо. Завършил е в Бостън.
- По каква причина е в България и най вече във Варна?
- Има хотел на Златните. Запознахме се на едно събиране с приятели в ресторанта на хотела му. Когато разбрахме, че сме първи братовчеди, всичко се промени и намести.


Следва продължение… :)


© Николай Пеняшки – Плашков

сряда, 3 ноември 2010 г.

ОТРАЖЕНИЕ - роман - глава трета

Иван взе такси и потегли към центъра. Слезе до катедралата. Имаше намерение да влезе в някое кафене, за да се поразсее. Тръгна по посока фонтана. Реши да седне където бяха предния път с Валя. Беше все още рано. Избра свободна маса и се настани.
Следобедното слънце препичаше лицето му. Дългото очакване да се случи нещо конкретно не му даваше покой. Не само душата, а и погледът му изпитваше глад и жажда за нежност и всеотдайна любов. В съзнанието му се бореха разнопосочни мисли и чувства, които вълнуваха неговото вътрешно „аз”.
Всичко това не означаваше, че за него съществува постоянното сиво ежедневие. В същността му не живееше глас на вина, който да го измъчва и упреква. Мъжествеността му бе непокътната и непробиваема, запазила своето спокойствие...
Изпита желанието да се обади на Валя.
Непосредствено до него спря не много възрастен мъж в просешки вид. Ръката му бе протегната за някоя стотинка или лев, а в очите му се четеше мъка и глад. Иван извади пет лева, пъхна ги в ръката на скитника и го изгледа със съжаление.

- Благодаря! Бог да Ви благослови!
- Заповядайте! Седнете да си починете!
Сервитьорката дойде с малко закъснение. Обърна се към просяка с намерение да го изгони, но Иван се извини и я помоли да го остави! Поръча кафе, водка и две безалкохолни. Запали цигара и се загледа в лицето на непознатия, който изглеждаше около петдесет и петгодишен с брада; гъста, леко прошарена коса, която явно не беше подстригвана скоро.

Погледите им се срещнаха. Въпреки мъката, в очите на бедняка пробяга лека усмивка.
- Как Ви е името, господине? – попита Иван.
- Стефан!
- Аз съм Иван! Ако Ви се пуши цигара, запалете! – предложи той и подаде кутията.
- Благодаря! На какво дължа тази чест, ако смея да попитам?
- Може би е въпрос на моментна емоция! Когато минахте край мен и се спряхте, като че нещо проговори в съзнанието ми да ви обърна внимание. Нека ви почерпя една водка! Моля да не ми отказвате!
Обърна се към сервитьорката, която наново мина край тях, поръча водка с безалкохолно и ядки. Дръпна от цигарата и попита събеседника си.
- Извинявайте, имате ли някакви роднини или близки?!
Стефан не очакваше подобен въпрос и това го притесни... Очите му се натъжиха. Без да пита, запали цигара. Веднъж вече беше позволено. Прокара ръка през челото и изтри капките сълзи.
- Простете! Бях нетактичен!
- Няма защо! Простено Ви е! Имах семейство… двама сина близнаци и дъщеря. Впоследствие научих, че съпругата и дъщеря ми са загинали при автомобилна катастрофа. Останаха синовете, които с течение на времето и под влияние на други фактори, независещи от моята личност, се отказаха от мен…
- Но как така! Нима е възможно?! Те са ти деца?! – учуди се Иван и разтвори очи – Какво е станало?
Страдалецът замълча за малко, въздъхна и продължи:
- Когато бяха малки, на около годинка, едното момче дадохме на осиновяване, въпреки че не искахме да се случи така. Особено аз. Моята съпротива беше по-голяма. Нека Бог да прости за съгласието ми, с цел да запазя развода със съпругата ми. Хората, които осиновиха Явор, бяха близки роднини на покойната ми съпруга, които не можеха да имат деца. Имахме уговорка да го виждаме на седмица. С течение на времето това се промени на месеца веднъж. Лошото беше, че вторите му родители не споменаваха, че има брат близнак. Изискваха същото от нас спрямо Костадин. Това беше крайно и жестоко, неразумно изискване от тяхна страна. Колкото по-голям ставаше Явор, толкова по-негативно отношение имаше към мен. Като студент му помагах финансово колкото можех, тъй като и двамата братя следваха по едно и също време. Другият ми син Костадин, който остана при мен, въпреки че се грижех за него, проблемите бяха същите. Беше прекалено капризен и горделив. Искаше всички да му обръщат внимание… Беше честолюбив и смяташе, че неговата дума е закон. Въпреки всичко това, любовта ми към тях си остана завинаги; независимо че отношението им към мен бе доста негативно, което не заслужавах. В момента и двамата имат фирми и въртят големи капитали. Не направиха нищо, за да ми помогнат поне малко, да имам покрив над главата и спокойствие. Накратко казано, ме изхвърлиха на бунището на живота.
Иван слушаше внимателно потресаващия разказ на Стефан, който му се стори невероятен.
Очите на страдалеца се напълниха наново с тъга.
- Съжалявам, че бръкнах дълбоко в душата Ви! Повярвайте ми! – помоли Иван, почуствайки се виновен.
Телефонът му звънна настоятелно. Беше Валя.
- Здравей!… На нашето място съм… Ще чакам! – сетне се обърна към Стефан и го попита какво е работил навремето.
- Най напред работех като счетоводител, докато завърших второ висше – финанси. Сетне бях финансов експерт и консултант. Можех да имам голямо бъдеще, но животът ме удари жестоко. Лежах дълго време по болници и санаториуми, докато се възстановя. Ето ме сега безпризорен. Никой досега не ми е обръщал толкова внимание, както Вие. Извинявам се, че споделям това, но си е самата истина. Знаете, че когато човек сподели, му олеква. Най-голямата ми болка е тази, че синовете ми не желаят да ме видят. Веднъж се опитах да ги посетя в офисите на фирмите им, но техни служители от охраната ме изгониха като куче и ми забраниха да стъпвам повече там по заповед на синовете.
Сърцето ми се къса от мъка, но не мога да направя нищо! Имах намерението да им простя, дори и сега съм готов на това. Когато научих за злополуката на съпругата си, страдах много. А колкото до дъщеря ми, имам странното чувство, че е жива. Причината за това е, че на мястото на катастрофата не беше открита. Дори не знам какво се е случило с нея. Откакто се случиха нещата до настоящия момент, няма да я позная, ако я видя. Дано Бог ми помогне някой ден…!


Следва продължение…

© Николай Пеняшки – Плашков

ОТРАЖЕНИЕ - роман - глава втора

Сестра му Софка бе по-голяма с три години. Беше женена и имаше две деца – момче и момиче. Семейството ù живееше в квартал „Чайка”.
Родителите им, Стоян и Мария, живееха в същия район.
Иван всяка събота или неделя посещаваше родителите си.
Майка му го посрещна усмихната. Видът ù подсказваше взискателността към себе си. Понякога излъчваше строгост и неотлъчна сериозност. Косата ù не много дълга, леко къдрава и беше боядисана в бордо. С изключителната ù изисканост не личаха наличните 56 години.
- Добро утро, майко! – рече Иван, като я прегърна и целуна.
- Добро утро, сине! Влизай в кухнята! Преди малко опържих питки за закуска. Съвсем са топли.
Той влезе усмихнат.
- Татко, здравей!
Баща му беше седнал на ъглово канапе, което придаваше приятен вид на кухнята. На двете свободни ъглови стени имаше картини, изразяващи живопис – дело на сина му.
- Здравей, сине! Добре дошъл! Сядай до мен!
- След малко! Ще ползвам тоалетната и ще дойда.
Влезе с два пакета. Обърна се към майка си и рече:
- Майко, заповядай този скромен подарък!
- Благодаря ти, скъпи!
Сетне се обърна и към баща си, а усмивката не падна от лицето му.
- Татко, това е за теб. Заповядай!
- Благодаря ти, сине!
- Той отвори опаковката и изкара любимия си афтършейв. Дори си сложи от него.
- Честито! – обърна се жена му към него – Ухае страхотно! С цигарите за капак ще смесиш приятния аромат.
Той я погледна с усмивка и едно:
- Хм-м-м…!
- През това време Мария отвори и своя пакет. Имаше марков парфюм и една кутийка. Очите ù се зарадваха от красивото перлено колие.
- Страхотно е! Ще го закопчаеш ли, ако обичаш?
- Честито и на теб! От здраве да не се отървеш! – каза мъжът ù с лицеприятна усмивка.
- Хайде да закусваме! – предложи домакинята.
- Предполагам, че не си пил кафе тази сутрин? – и погледна сина си щастлива.
- Пих! Няма да откажа! Знаеш, че съм по кафетата! – лицето му се озари от усмивка.
- Какви са плановете ти за днес? – ненадейно попита баща му.
- Защо питаш? Дошъл съм да се видим.
Разбра намека на баща си и се усмихна. Катранените му очи заиграха, но не даваха никаква надежда.
- Не знам! – поклати глава синът му – Не мога да ти обещая! Знаеш, че в събота или неделя идвам да се видим, но животът ми минава. Бизнесът си е бизнес, но знаеш много добре, че в живота съм сам. Знам какво ще ме питаш. Благодарен съм за всичко, което сте направили и дали за мен. Осъзнавам много добре нещата, но сърцето и душата ми са полу-празни. Меко казано. За мен е много важно да открия жената на живота си, която да допълни и осъществи смисъла на битието ми. Жени бол, важно е да срещна сродната душа, но имам усещането, че този момент ще дойде скоро. Една мисъл на Анри Барбюс гласи: „Да разбереш живота и да го обикнеш в друго същество – в това е задачата на човека и в това е неговия талант; и всеки може да посвети себе си цялостно само на един човек”. Хубавите неща стават бавно, с много разум и мисъл, подбор и пресяване. Млади неомъжени дами много, но дано имам късмет.
- А какво стана с онази твоя приятелка, с която подържахте връзка преди две години? Как ù беше името? – попита баща му, като поглади с дясната си ръка фино подържаните мустаци и брада тип катинарче.
- Невена. Не си паснахме. Оказа се неподходящата жена за живота ми.
- Ти си знаеш най-добре. Няма да те питам какво означава според теб неподходящата жена. – рече баща му, въздъхвайки, разтривайки челото си с пръсти. Сетне въздъхна още веднъж. – Много забатачи личния си живот…! Не ми е работа да ти се бъркам! Нямам право! Въпреки това ми позволи да те посъветвам за последно – свали малко нивото на изискванията си!
- Стояне! – обърна се Мария към него – Остави сина ни сам да си решава проблемите! Напълно съм съгласна с него и одобрявам това, което мисли, дори и решенията му…!
- Татко, мама е права! Хайде да говорим за друго! – каза Иван, а усмивката му озари стаята – Аз започнах този разговор и ще го приключа. Нека изкараме хубав и прекрасен ден!
- Добре–е–е, добре! – отговори Стоян със щастливо лице, като потвърди с ръце казаните от него думи.
Замълчаха за известно време.
- Момчета, какво се умълчахте? Сине, ще се обадя на кака ти и Върбан да дойдат за обяд. А вие двамата идете в хола и изиграйте по някоя игра табла или шах! Хем ще ми отворите място в кухнята! Е… не че е тясна! – усмихна се на свой ред с лека ирония – А ти, Стояне, можеш да отидеш на риболов утре! Днес обърни внимание на сина си! Не се знае какъв вятър ще го завее утре, или пък привечер?! Ако ви се допие бира има в хладилника.
- Майко, има ли достатъчно бира за обяд? Когато се обадиш на кака, уговорете да се срещнете в супермаркета. Купете пържоли, възможно най-голямата торта и ракия „Троянска сливова”. Няма значение, че татко има, но да не му изпразваме барчето! – каза той с ирония – Освен това вземете студено мезе и ядки по ваш избор! Вземи тези пари да напазаруваш!
- Но, сине, защо ми даваш!
- Мамо-о-о, моля те! Нека този път аз да платя!
Баща му беше наредил пуловете за таблата и го чакаше.
- Иване, идваш ли? Нямам търпение да те бия и този път. Донеси насам пепелника, цигарите, а може и по една бира!
Синът му донесе поръчката с един поднос и я разположи на ниската маса.
- Заповядайте, сър капитан! Така ли Ви обслужваха навремето вашите подчинени, когато плавахте? – попита Иван и на лицето му се появи лека иронична усмивка.
- Голям зевзек си! Ще видиш откъде изгрява слънцето, като те бия на табла, та чак облаци ще се появят над главата ти!
Холът бе доста голям – обзаведен изискано, с усет за уют и красота. На стените имаше картини с пейзажи и два портрета от извести художници, донесени навремето от баща му, когато беше плавал зад граница. Два пейзажа бяха изпълнение от майсторската ръка на Иван.
- Ще играем ли на вързано? Съгласен ли си? Не забравяй, че имам диплома и награди от турнири на табла и шах! – усмивката рядко падаше от лицето му.
Баща му го гледаше със сериозен поглед и присвити вежди. Сетне показа своята обичайна усмивка на победител и отговори:
- Ще ти дам аз на тебе едни дипломи и награди! Когато играем, почти винаги те бия. А за вързаното съм съгласен. На бутилка уиски, или на нещо друго…?
- Изборът е твой, като домакин. А колкото до боя на табла, не забравяй, че като твой син и шампион на тези игри, от време на време трябва да ти отпускам по някоя игра! Все пак трябва да уважавам старшията! Нали така, татко?!
- Ти какво?! На подбив ли ме взимаш?! Хайде, от мен да мине, сине! Ще почваме ли вече…?
- Добре-е-е! Да играем! На уиски или на хубава ракия? – попита той наново – Избирай така, че да не ти бръкна дълбоко в джоба! – а усмивката не падна от лицето му.
- Този път нека бъде „Бисерна” ракия!
- Ти какво, да не се уплаши, а… щом падна от марково уиски на ракия!
Бащата се почувства засегнат от думите на сина си, но за да излезе от неловкото положение, каза:
- При положение, че в барчето имам уиски, няма да ми е излишна хубава ракия, въпреки че от нея ми е останало три четвърти съдържание.
- Да почваме, че времето тече! Първо наздраве! – подкани го младежът с приветлива усмивка, като вдигна бирената бутилка с дясната ръка.
- Наздраве, сине! Нека господ да е с теб!
Остана последна игра при равен резултат. Положението бе на ръб.
- А сега искаш ли почивка? – попита бащата притеснен.
- Не, сър! – отговори Иван и погледна баща си с ясен, спокоен и ироничен поглед, съчетан с приятна усмивка.
През досегашния си живот се научи да приема почти спокойно нещата, ситуациите и всичко останало. Беше обработил доста добре някои свои характерни особености. Глътна от бирата и запали цигара.
- Мери! – извика Стоян.
- Кажи, скъпи!
- Отвори фризера, изкарай от онези мезета, които обичам и ни донеси по една бира! Играта доста загрубя… да я довършваме! – обърна се към сина си – Чувствам как ще спечеля баса.
- Дадено! Баща ми… не бъди сигурен, че ще спечелиш!
Крайният резултат бе в полза на Иван. Погледна баща си с тържествена усмивка.
Стоян бе стъписан от загубата. Знаеше, че рядко му се случваше да падне на табла. Замълча за известно време.
- Татко… наздраве! – подкани го синът му с цел да го отключи от неговото вътрешно „его”.
Бащата излезе от това положение, съчетано с гордост и отговори:
- Честито, майсторе! Печелиш с достойнство играта и „Бисерна” ракия.
- Благодаря, татко! И в моето барче има място за хубава ракия! – отговори той с усмивка.
- Ти какво, с моите камъни по моята градина ли! – рече засегнат бащата.
- Не разбираш ли от шега?! – попита учуден синът му и подаде приятелски ръка.
- Прав си, сине! – отговори със светъл поглед Стоян и хвана с двете си лапи ръката на мъжкото си чедо.


***
След около десетина минути се звънна на входната врата. Бяха Софка, Върбан и децата.
- Бабо-о-о, бабенце! – извикаха малките и се вкопчиха в нея.
- Вижте кой е в хола!
Влязоха бързо и почти едновременно извикаха:
- Вуйчо, вуйчо е тука!
Той клекна, прегърна ги и целуна нежно. Даде им по един шоколад „Милка”.
Те му благодариха по същия начин. Момчето Стоян беше на седем години, а сестричката Стела на пет.
- Здравей, како! – обърна се Иван към сестра си и я прегърна.
- Как е братчето ми?
- Добре съм! – отговори той щастлив – А ти, както винаги, си най-красивото цвете, а очите ти даряват с топлина и светлина душата и сърцето ми, твоята мъжка половинка и цялото семейство!
- Както винаги си кавалер и весел, а понякога до известна степен със закачка или ироничност. Така ще те запомня! – отговори Софка.
- Здравей, батко! – обърна се той към Върбан – Приятно ми е да те видя!
- На мен също е приятно да се видим! Здравей, татко! – обърна се Върбан към Стоян.
Беше свикнал да се обръща към него по този начин.
Разтеглиха ниската маса и наредиха табуретки около нея.
- А сега да видим, какво друго е взел вуйчо за децата!
Той им подари по една детска книга.
Обядът протече в приятни разговори и настроение. Иван дори свири на китара и изпълни няколко песни.
След като семейството на сестра му си замина, той се излегна за почивка. Като малки със сестра си бяха обградени с много обич и топлина.
Въпреки че бащата бе военноморски офицер, избягваше да прилага вкъщи професионалните си изкривявания и привички. В повечето случаи се съобразяваше със съпругата си, децата и техните желания. За него това беше основен принцип като съпруг и баща. Имаше моменти, когато не се усещаше за острите си приказки, но намираше подходящия момент да се извини. При него нямаше пороци, от които да се срамува.
Мария беше щастлива майка и съпруга. Притежаваше качества като силно самолюбие и гордост. Никога и за нищо не укоряваше мъжа си, по причината да запази неговото достойнство пред хората и децата. А той го заслужаваше.
Въпреки всичко имаха и своите човешки грешки и недостатъци. Пазеха своя вътрешна тайна, която не смееха да споделят…
Стоян оценяваше добродетелите на жена си, дори и поведението ù спрямо него, а това го правеше щастлив.
Майката обичаше да пее на децата си, да им чете приказки а понякога и друга литература. За нея бе голямо значение да сформира в тях естетическо възприемане на нещата, любов към книгата и други качества.

Конфликтните ситуации родителите решаваха без присъствието на децата.
Иван от сърце желаеше да открие жената на живота си, дори си представяше как би изглеждала. Направи опит да се отпусне, да поспи, но не можа. Полежа още малко и стана. Влезе в кухнята. Отвори хладилника, взе кола и си отряза торта. Изяде я с удоволствие. Отпи от безалкохолното и запали цигара.
Майка му го усети и влезе при него. Положи ръка на рамото му и погледна грижовно.
- Какво има, сине?!
- Знаеш много добре!
- Разбирам те! Остави цигарите, моля те! Те не помагат!
- Моля те, мамо! Знам!
- Искаш ли кафе?
- Може. Нека да е по-силно!
На лицето му се появи редовната усмивка.
- Каквото и да ти е, винаги намираш желанието и момента да се усмихнеш! А това е много добър подход за разведряване и самосъхранение… Двамата с теб, ако усещаш, сме конгениални. Предполагам, че разбираш какво искам да ти кажа!
- Да!
Той отвори хладилника, извади две коли – за майка си и него.
- Искаш ли торта? – попита Иван.
- Може.
След като изконсумираха всичко, реши да излезе.
- Майко, смятам да тръгвам.
- Ще се връщаш ли?
- Няма! Татко заспал ли е!
- Не. В хола е.
- Татко, тръгвам! Да не забравиш, че ми дължиш „Бисерна” ракия, като победител…! – усмихна се и махна с ръка приятелски.
- Довиждане, сине!
- Да не забравиш да сложиш таблата под възглавницата си!
- Не се подигравай, че ако те хвана, ще ми станеш на моряшки възел!
- Ти пък…! Бай, бай! – и се усмихна.

———————————————–
конгениален – родствен, близък но начина на мислене, по дарба


Следва продължение…

ISBN 995 – 978 – 94899 – 3 – 3

© Николай Пеняшки – Плашков

Романът "Заеко бягай"


Романът / трилър / „Заеко бягай” е на американския писател Джон Ъпдайк .Той е един разтърсващ роман, който се опълчва срещу начина на живот който е възхваляван в Америка. Романът е образен, безпощаден и е изключително оригинален въз основа на таланта на автора си.
„Американският начин” от който бяга Заека е страшен, убийствен и циничен в своя конформизъм. Но страшен е и самият Заек…, те. Хари Енгстръм Заека, който е главният герой. Чрез него авторът показва с голяма сила и достоверност процеса на разпадане на естествените човешки връзки, този ужасен процес на отчуждение, който все повече се засилва в едно общество, лишено от истинска човечност.”
След този роман следват още три продължения: „Заека се завръща”, „Заека богат” и „Заека се укроти”.

Отражение - роман - първа част

“Ние сме родени, за да живеем
съществено: нашето общество е
свод от камъни, който бе се срутил,
ако единият не поддържаше другия.“

Сенека

“Светът е огледало, от който те гледа твоето
собствено изображение. Хвърли към него тъжен
поглед, и срещу теб погледне мрачно лице; но
който се смее заедно с него, тай ще е намерил в
него весел и сговорчив другар.“

У. Текъри

Иван Георгиев беше млад човек, който имаше своите амбиции и желания. Решаваше ли да постигне нещо в живота, не се отказваше, независимо от пречките, които съществуваха. Беше 28-годишен, не много висок, с гъста катранена, сресана назад коса, тънки плътни вежди, правилен нос и приятно матово, красиво лице. Стройната му атлетическа фигура и мъжка чаровност омайваха нежния пол.
Работният му ден бе към своя край.
Офисът и отдела към фирмата му се намираха в централна зона на Варна. След работа реши да се разходи.
Колежката му Валя усети намерението на Иван и попита:
- Може ли да изляза с теб и пием по едно кафе? Предполагам, че няма да ми откажеш.
- Разбира се! Няма! – и на лицето му се появи редовната откровена усмивка.
Той беше от тези работодатели, които не спазваха дистанцията, която обикновено я имаше навсякъде. Държеше се като приятел със служителите си. Независимо от това, изискваше всеки да спазва задълженията си.
- Ще тръгваме ли? – попита с чаровна усмивка Валя.
- Да тръгваме!
Вървяха по посока центъра. Иван я обходи с поглед и се усмихна шармантно.
- Скъпа приятелко, днес си особено красива… та чак сърцето ми спира! А и видът ти е божествен. Надявам се да не ни види някое твое гадже и да си изпатя?! – каза той и се усмихна.
- Благодаря ти! Трогната съм от комплимента! Колкото до другото, нямам сериозна връзка – на лицето ù се появи красива усмивка – Къде ще ходим?
- В кафенето срещу „Валентината”.

Избраха самостоятелна маса, за да разговарят, без да бъдат обезпокоявани. Валя беше с кестенява коса, кафяви очи, с фино почистени и очертани вежди. С прекрасния си вид привличаше мъжките погледи.
- Какво ще пиеш?
- Двойно кафе с кола – отговори тя и намести кокетно косата си.
Иван я обходи с поглед. Очите му излъчваха приятна и закачлива усмихва без да отваря устни.
- Ти какво…? – попита тя с предизвикателен поглед.
Направи подобно движение с раменете, приповдигна леко брадичка, а очите се свиха енигматично.
- Аз ли…? Предизвикваш ли ме? Нека да е така, готов съм да ти отговоря както пожелаеш.
- Скъпи, какво искаш да кажеш?! – попита учудено, а усмивката ù беше привлекателна.
- Добър въпрос. – отговори замислен – Можеш да си отговориш сама.
- Добра идея. Не ми е трудно да го направя. В природата ми е да усещам нещата и винаги съм се справяла.
- Предполагам, че имаш достатъчно развинтена фантазия и въображение – каза той със закачлива усмивка. – Нали, скъпа? Ще чакам!
- Аз също. Приемам предизвикателството.
Минавайки край тях, сервитьорката прие поръчката, която бе изпълнена с малко закъснение.
- Иван си поръча водка „Борзой” и кола.
- Наздраве! Пожелавам ти много късмет и щастие в живота!
- Благодаря ти! – втренчи поглед в него и продължи – Пожелавам ти да откриеш истинската любов, която да осмисли живота ти!
- Досега никой не ми е отправял такова пожелание – отговори той с настроение.
- Извини ме, но ще ти кажа следното! Внимавай какво търсиш и искаш, и особено с хората, с които общуваш.

Думите ù притесниха Иван. Очите и мисълта ù проникваха в неговата същност. Душата му бе като отворена книга. Валя отпи от колата, след това разтри челото и слепоочията си.
- Прощавай! Знам, че не си ме питал за тези неща, но…
- Ти-и-и, какво…!? Да не си гадателка?!
- Моля те, прости ми! Нямах желание да те засегна! А колкото до другото, имам такава дарба.
- Добре-е-е, добре! – натърти той, потвърждавайки с ръце – Прощавай, красавице!
- А колкото до другия разговор, който не довършихме преди малко, какво означава? Да не е игра на думи?! Ако е така, би било подигравка с чувствата и личността ми. Искам да знаеш, че те обичам и имам нужда от теб! Винаги се старая да прикривам чувствата си, когато съм на работа, понеже не е редно… А освен това си ми шеф. Може би ще трябва да си търся друга работа.
Замълчаха.
Слънцето припичаше на прибежки, понеже от време на време го закриваха плаващи облаци.
От вътрешността на заведението се чуваше приятна музика, която галеше слуха като коприна.
Иван не откъсваше поглед от събеседничката си, а дишането му бе неравномерно. Прехапа и навлажни устни. Сетне въздъхна.
- Чуй, Валя! Първо, ти започна разговора с предизвикателство, понеже те обхождах с поглед, поради твоята привлекателност. Присъщо е… Аз също изпитвам чувства към теб, които са по-различни от твоите. Уважавам те много и обичам като добра приятелка, но нищо повече. Аз също те желая, но не мога да се обвържа с теб за цял живот! Разбери ме! Не желая да ти давам празни надежди. Пожелаваш ми да открия жената на живота си, а после… Сигурен съм, че ме разбираш… ако… Колкото до работата ти, не е необходимо да напускаш, понеже си ми необходима като специалист.
- Благодаря ти, скъпи! Сигурна съм, че тази вечер ще изкараме с голямо удоволствие до утре сутринта. – каза тя с привлекателна усмивка.
- А ти си толкова сладка и привлекателна хитруша, че не мога да ти откажа! Ако знаеш каква палавница си! – и редовната усмивка цъфна на лицето му.
След вечеря изкараха страхотна нощ, изпълнена с много страст.

Следва …

ISBN 995 – 978 – 94899 – 3 – 3
© автор: Николай Пеняшки – Плашков

Скъпи приятели,

този е първият роман, който публукувам в интернет пространството.
Надявам се да Ви хареса и получа вашите отзиви.
Желая Ви приятно четене! :)
С най - добри пожелания! :-)
Авторът

Чувство за отговорност

Наскоро навърших четиридесет години. Досега в живота ми не беше се случвало нищо съществено. Дните ми минаваха монотонно – емоция никаква. Господ сякаш ме бе забравил, а и все още нямах късмет да срещна моята „Ева“. Няколко мимолетни връзки за задоволяване на мъжкото достойнство, бяха кратковременна сюита в симфонията на живота ми. Трябваше ми решаващ – осмислен фактор…
Сънувах снощи сън, който ме съпътстваше почти цял ден и не ми даваше покой. Част от задълженията които трябваше да свърша, влизаха в предстоящата едноседмична командировка в София.
Имах предчувствието, че този път ще ми се случат както приятни, така и неприятни ситуации.
В купето от Шумен се настани елегантна брюнетка – около тридесет и пет годишна. Беше с червена рокля, която обхващаше половината от бедрото й. Настани се на свободното място срещу мен.
Четях „Стендал“ и от време на време хвърлях скрит поглед към кръстосаните й сексапилни бедра, без да ме забележи.
Любовните ми помисли към красотата и нежността надделяха. Циничните ми мисли се настигаха една друга имайки предвид развинтеното си въображение. Дигнах поглед от книгата и поставяйки календарче между страниците, я затворих.
Погледите ни се срещнаха и се усмихнахме.
Никога не бях виждал толкова красива жена – пълна хармония във всяко отношение. Дъхът ми спираше и усещах ритъма на сърцето си готово да изскочи от гърдите. Преглътнах бавно и притворих очи. Представях си я как би изглеждала без дрехи.
Гърдите й бяха средно големи – стегнати, талията прекалено фина, а кожата – нежно кадифе. Устните й плътни, сочни, бяха оформени с розово червило. Излъчваше възбуждаща сексуалност.
Излязох от купето да запаля цигара. Малко след това въпросната красавица се оказа до мен.
- Извинявайте, може ли огънче? – помоли тя.
- Разбира се, заповядайте! – щракнах запалката и поднесох огънчето.
- Благодаря! – Отговори тя и ме погледна с приятна усмивка – Закъде пътувате?
- За София. А Вие?
- И аз съм за там.
Замълчахме. Отворих прозореца за да влезе свеж въздух. Въпреки горещото лято нощта беше хладна. От високата скорост вятърът разпиляваше катранените й коси, които галеха кадифената кожа на раменете с неспокойствието си.
Огледах я внимателно и почти незабелязано с периферното си зрение.
„Страхотно тяло“ – възкликнах наум. Сякаш пред мен бе чаровната осанка на Венера.- "Сигурно гола е много по-красива“.
- Откъде сте? – попита неочаквано дамата поглеждайки ме с привлекателна усмивка.
- От Варна съм.
- Значи така!? От черноморската ни красавица. Обичам този град! Хубави мъже има там – погледна ме със закачка.
Вместо аз да я свалям, тя започна да флиртува с мен. Намести разпилените си коси.
Усещах дъха й и аромата на френски парфюм. Подлудяваше ме и не даваше мира на превъзбудените мисли, които пърхаха като криле на уплашена птица.
- Доколкото ми е известно Шумен се слави с красиви жени! – подхванах за да продължа разговора, отговяряйки на усмивката й. Очите й играеха закачливо а нежните й устни преиграваха в усмивка.
Тя застана леко разкрачена за да запази равновесие. Влакът намали рязко скоростта и красавицата залитна в обятията ми.
- Съжалявам! – обясни се тя с виновен поглед.
Телата ни се сближиха. Очите ни сякаш се вплетоха. Влакът изведнъж потегли. Хванах я през кръстта за да не падне и се облегнахме на вратата на купето.Този път усетих плътно до себе си тялото й. Бе толкова нежно и крехко, че ако бе паднала, сигурно щеше да се разпадне на късчета.
- Няма защо! – отговорих с неспокойствие.
- Извинявам се, че не запазих ранвовесие и попаднах в прегръдките Ви. В случая телата ни се запознаха. Името ми е Наталия – каза тя с горчива усмивка.
- Аз съм Александър! Едва ли бих допуснал и повярвал, че може да се случи подобна абсурдност!
Засмяхме се на глас.Сърцето ми биеше като наптица в клетка, която се удряше в решетката с готовност да излети при изгоден случай.
- Аз също не съм очаквала, че може да ми се случи такова нещо! Наистина е абсурдно! Не мислиш ли, че едно такова запознанство може да доведе до сериозна връзка? Между другото, родителите ми са се запознали при подобен род обстоятелства.
- Предлагам, да се приберем в купето!
- Да не се притесни от случилото се? Ще се радвам ако още веднъж се повтори, за да попадна в обятията ти! Не се шегувам! – и се усмихна енигматично.
Не можех да повярвам на думите й, въпреки че говореше сериозно. Изпитвах желание да я разсъблека и да обладая това нежно тяло, както аз си знам.
– Предполагам за какво си мислиш. Сигурно въображението ти е доста развинтено?! – попита с привлекателна усмивка – Извинявай, че казвам открито което мисля, но не съм от другите жени! Предпочитам да казвам нещата не само каквито са в действителност, но и както ги чувствам.
Думите й ме поразиха. Никога до сега не бях изпадал в подобна ситуация. Трябваше да изляза от това положение без да я засегна. Честно да си призная не бях срещал досега такава жена… Не ми се щеше да мисля повече по отношение на нея и да обобщавам.
- Хей, какво става? Никой от двама ни не е виновен за случилото се! Какво от това?!
- Вярно, така е! – отговорих усмихнат.
- Нека тогава да изпушим по една цигара, пък каквото ще да става! Ще ми позволиш ли да ти казвам Сашо? – попита приятелски, полагайки ръка на рамото ми – Нека бъда Натали за теб!
Не допусках такова необичайно запознанство с толкова красива жена особено във влак! Като си помисля, защо пък не!? Явно така е трябвало. Сякаш Господ ми я бе пратил, може пък да е за добро!

* * *
Слязохме на Софийската гара сияещи от приятното изживяване във влака. Преди раздяла се разбрахме да се срещнем вечерта.
Свърших необходимите си задължения за деня по-рано. Имаше доста време до срещата ми с Наталия. Вървях по „Раковска“, а мислите ми летяха по въпросната брюнетка. Изпитвах желанието да я обладая, да обходя с целувки кадифената й кожа.
Неочаквано чух повика на познат глас.
- Сашо! Сеньор Петров! Здравей!
- Охо-о-о-о, Наско! Приятно ми е да те видя!
- Как си? По какви дела си тук? – беше приятно изненадан.
- По служба.
- Имаш ли ангажименти в момента? – попита Наско с усмивка.
Разтвори крака и разпъна ръце готов да ме прегърне.
Сторих същото. Бяхме състуденти и почти неразделни приятели.
- Откога не сме се виждали?! – отговорихме почти едновременно.
- Приятелче, сигурен съм, че никога няма да забравиш какви любовчии бяхме. А габровката Стела, с която ходеше две години и накрая ти я отнеха…?!
- Как няма да помня! Отнеха ми я, но две години бяха изпълнени с много любов и удоволствия!
- Как живееш? Женен ли си? – попита Наско с широка усмивка.
- Закъснях, приятелю. Все още не съм намерил половинката на живота си.
- Да не си дигнал гарда? Няма начин да не е тъй ? Познавам те.
- Знаеш много добре как омайвам разни красавици! Дори с поглед ги събличам.
- Знам какво развинтено въображение имаш! Дори понякога е цинично.
- И ти не падаше по долу. Лика–прилика сме с теб Атанасе! Предполагам, че си женен!
- Саше, хайде мой човек да влезем в някое заведение и да изпием по едно питие! Искам да ти разкажа за проблемите които ми се случиха. А те са невероятни небивалици в семейството ми.
- Защо бе приятел, какво се е случило? – погледнах го озадачен почесвайки темето си.
Лицето му изразяваше смесени чувства. Преобладаваше разочарованието. Имаше и още нещо което ме притесни. Опитах се да парирам неприятния разговор по деликатен начин. Наско разбра намерението ми.
- Извинявай, че те занимавам с моите проблеми! Нямам с кого да споделя за да ми олекне. Самият мен ме е гнус от всичко това, което искам да ти разкажа. Решил съм да подам документи за развод и да се оттегля. Дори и съвет да ми дадеш, ще го приема.
- Но защо, как така?! – бях изумен.
Оказа се, че преди около десет години, съпругата му, с която имал сексуален проблем; с течение на времето станала лезбиика. Поддържала интимна връзка с нейна приятелка, която била съпруга на негов приятел.
Цялата тази неприятна и отвратителна ситуация довела до психическо разтройство както него, така и сина им. Всичко това довело до промяна на половото му влечение. От време на време поддържал интимна връзка с приятеля си Асен – съпругът на другата.
Не можех да повярвам на това което чух. Наистина беше превратна история в живота на Наско.
Единственото което му предложих за решение на проблема, бе да напусне квартала в който живееше.

* * *
След като се разделихме, първото което трябваше да направя, бе да се настаня в някой хотел. Настаних се в „Хемус“. Взех си душ и реших да се отбия в най-близкото кафене за да се разсея. На излизане от стаята си бях изненадан, виждайки Наталия. По стечение на обстоятелствата тя бе в същия хотел.
- Каква приятна изненада, че те виждам?! Не съм допускал такава случайност.
- Радвам се, че те виждам! Скъпи, уговорката за тази вечер нали остава в сила?… Къде ще ходим сега?
Изненадах се от поведението и думите й. Изглеждаше още по-красива.
Преглътнах и това което исках да кажа остана затъкнато в гърлото ми. Стоях като паметник и анализирах тази нелепа случайност.
- Приятелче, хайде да тръгваме! – подкани Наталия и ме хвана под ръка. – Как мина денят ти?
- Нормално – отговорих разсеяно.
- Хей, какво ти става? Витаеш някъде! Ела на себе си момко! – рече тя и се исмихна.
Бях под влиянието на подвластни мисли, които се гонеха една – друга. Редом с мен вървеше красива жена, на която трябваше да обърна внимание.
- Да, да…, извинявай миличка! – усмихнах се пресилено.
- Да не се е случило нещо?! Изглеждаш ми някак особен!
- Аа-а-а-а, не! Нищо ми няма. Все още не мога да повярвам на толкова случайности!
- Аз също! Все пак трябва да ги приемем за даденост! Времето е доста приятно, нали? Искаш ли да се разходим? – погледът й беше предизвикателен, а ръката й се плъзна през кръста ми.
Никога досега не бях виждал и чувал жена да сваля мъж. Но се случи-и-и. Не желаех да бъда пас, да изглеждам мухльо и реших да действам. Прегърнах я през кръста. Приближих крехкото й тяло към себе си.Тя се усмихна предизвикателно и ме целуна по бузата.
- Парфюмът ти е разкошен! – отбеляза тя – Подлудяваш ме!
- Ти също!
- Не е ли още рано за желанията ни? – усмивката й беше шармантна.
- И аз мисля така, но все пак истината си е истина!
- Разбирам те много добре!… Искаш ли да отидем на театър?
- Идеята е добра! Съгласен съм! А е рано за вечеря – и на лицето й се изписа ленива усмивка.
През цялото време на постановката бяхме притиснати един до друг. По едно време ръката ми бе залепена на бедрото й. Реагира позитивно. Каза ми нещо което не очаквах и получих нежна целувка.
След постановката вечеряхме в уютен ресторант. Разговаряхме за доста неща. Може да се каже, че като за начало се опознахме значително.
Прибрахме се в хотела. Тя не отказа да дойде в стаята ми. Изкъпахме се заедно. Престоя в банята бе доста продължителен, изпълнен с чувства и страст. Никога през живота си не бях правил толкова нежна и любвеобвилна баня.
- Страхотен си скъпи! Толкова си мил и нежен! Ще ми позволиш ли да призная нещо?
- Казвай!
- Не съм с теб за едното удоволствие! Още от първият момент когато те видях, се влюбих. Не си мисли, че говоря глупости!
- Нищо подобно не съм си помислил, дори изпитвам същите чувства към теб…
Галех косата, раменете, сочните й гърди и продължих надолу. Целувахме се непрекъснато и усещахме химията помежду ни. Взех я на ръце. Положих нежното й тяло на леглото. Ласките и целувките продължиха. Толкова страстна вечер не бях преживявал!
По време на престоя ми в София нощите бяха изпълнени с нежост и любов. Не очаквах, че може да се получи толкова силна близост с Наталия.
Двадесет дни след прибирането ми във Варна тя се появи. Имах чувството, че бе станала още по-красива. Това което ми каза беше голяма изненада за мен. С удоволствие и много любов поех отговорността си.
Тя бе единствената и последна любов в живота ми.

© Николай Пеняшки – Плашков