Световен календар на годишнини и събития през 2011 година

121	1890 г. от рождението на Марк Аврелий – римски император и философ
1126	885 г. от рождението на Авероес (Ибн Рушд) – арабски интелектуалец, философ
1266	745 години от рождението на Джото ди Бондоне – флорентински живописец и архитект
1386	625 г. от рождението на Донатело – италиански скулптор
1401	610 г. от рождението на Николай от Куза – немски философ, теолог, математик
1431	580 години от рождението на Франсоа Вийон – френски поет
1561	450 г. от рождението на Франсис Бейкън – английски философ и политик
1726	285 години от написването на “Пътуванията на Гъливер” от Джонатан Суифт
1756	255 г. от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт – австрийски композитор
1871	140 години от написването на “Парижката Света Богородица” от Виктор Юго
1876	135 г. от основаването на първото специализирано списание за библиотечно дело Library journal в Ню Йорк
1876	135 г. от изобретяването на телефона от Александър Бел – американски физик и физиолог
1886	125 г. от рождението на Оскар Кокошка – австрийски живописец и гравьор, поет и драматург, представител на виенския експресионизъм
1896	110 г. от публикацията на откритото от Вилхелм Рьонтген лъчение, т. нар. рентгеново лъчение
1901	110 г. от написването на “Баскервилското куче” на Артър Конан Дойл
Януари
05.01.1876	135 г. от рождението на Конрад Аденауер – политик, първи германски федерален канцлер
05.01.1921	90 години от рождението на Фридрих Дюренмат – швейцарски драматург, белетрист, поет и художник
12.01.1746	265 години от рождението на Йохан Песталоци – швейцарски педагог
12.01.1876	135 години от рождението на Джек Лондон – американски писател
14.01.1886	125 години от рождението на Хю Лофтинг- английски писател
14.01.1911	100 г. от рождението на Анатолий Рибаков – руски писател
17.01.1706	305 години от рождението на Бенджамин Франклин - северноамерикански държавен деец, публицист и учен, основател на първата американска обществена библиотека
18.01.1936	75 г. от смъртта на Джоузеф Ръдиард Киплинг – английски белетрист и поет, носител на Нобеловата награда за литература за 1907
19.01.1736	275 г. от рождението на Джеймс Уат – английски изобретател
24.01.1776	235 години от рождението на Ернст Теодор Хофман – немски писател и композитор
26.01.1831	180 години от рождението на Мери Мейпс Додж – американска писателка, автор на книги за деца
27.01.1901	110 г. от смъртта на Джузепе Верди – италиански композитор (1813-1901)
27 януари	Международен ден в памет на Холокоста
29.01.1866	145 години от рождението на Ромен Ролан – френски писател
Февруари
04.02.1906	105 години от рождението на Агния Барто – руска поетеса
04.02.1906	105 г. от рождението на Клайд Уйлям Томбо – американски астроном, открил през 1930 г. деветата планета от слънчевата система – Плутон
06.02.1911	100 г. от рождението на Роналд Рейгън – 40-ят президент на САЩ
09.02.1931	80 г. от рождението на Томас Берхард – австрийски белетрист, поет и драматург
12.02.1881	130 години от рождението на Ана Павлова - руска балерина
14 февруари	Свети Валентин
15 февруари	Международен ден на скаутите
24.02.1786	225 години от рождението на Вилхелм Грим – немски писател
25.02.1841	170 години от рождението на Огюст Реноар – френски живописец импресионист
27.02.1936	75 г. от смъртта на Иван П. Павлов – руски физиолог и академик, носител на Нобеловата награда за физиология и медицина за 1904 г. (1849 – 1936)
Март
05.03.1856	155 години от рождението на Михаил Врубел – руски живописец, график и илюстратор
06.03.1926	85 г. от рождението на Анджей Вайда – полски режисьор
15 март	Световен ден на потребителските права
20 март	Международен ден на франкофонията
22 март	Международен ден на водата.
23 март	Международен ден на метеорологията. Чества се от 1961 г. по решение на Световната метеорологична организация, учредена към ООН през 1950 г.
23.03.1881	130 години от рождението на Роже Мартен дьо Гар – френски писател
25.03.1881	130 години от рождението на Бела Барток – унгарски композитор, пианист, музикален фолклорист
26.03.1911	100 г. от рождението на Тенеси Уилямс – американски драматург
27 март	Международен ден на театъра
27.03.1871	140 г. от рождението на Хайнрих Ман – немски писател
30.03.1746	265 години от рождението на Франсиско Гойя – испански живописец и гравьор
31.03.1596	415 г. от рождението на Рене Декарт – френски философ, математик, физик и физиолог
Април
1 април	Международен ден на хумора и шегата
1 април	Международен ден на птиците. Чества се от 1906г. по силата на защита на полезните птици
2 април	Международен ден на детската книга. Отбелязва се в деня на рождението на датския писател Ханс Кристиян Андерсен (1805 – 1875)
02.04.1936	75 години от рождението на Ищтван Чукаш – унгарски писател
7 април	Международен ден на здравето. Чества се от 1950 г.
8 април	Международен ден на циганите. Обявен е от ООН и Европейския съюз през 1992 г. по предложение на Световната циганска организация "Романо юнион"
09.04.1821	190 години от рождението на Шарл Бодлер – френски поет
12 април	Международен ден на космонавтиката –50 години от полета на Юрий Гагарин (1961)
13.04.1906	105 години от рождението на Самюел Бекет – френски драматург от ирландски произход
15.04.1886	125 г. от рождението на Хенри Джеймс – американски писател и критик
18 април	Международен ден за опазване на паметниците на културата. Чества се от 1984 г. по решение на ЮНЕСКО
20.04.1806	205 г. от рождението на Джон Стюарт Мил – британски философ, логик и икономист
21.04.1816	195 години от рождението на Шарлот Бронте – английска писателка
21.04.1926	85 години от рождението на Елизабет ІІ – кралица на Великобритания
22 април	Световен ден на земята. Отбелязва се за първи път през 1970 г.
23.04.1891	120 години от рождението на Сергей Прокофиев – руски композитор
23 април	Международен ден на книгата.
26.04.1711	400 г. от рождението на Дейвид Хюм – шотландски икономист, философ и историк
29 април	Международен ден на балета
30.04.1911	100 години от рождението на Луиза Ринзер - немска писателка
Май
1 май	Ден на международната солидарност на трудещите се - празник на труда. Резолюция за честването му е приета през 1889 г. в Париж, по повод годишнина от социалните борби на работници от Чикаго през 1886 г.
3 май	Международен ден на свободата на печата. Чества се за първи път през 1992 г. по решение на ООН. В България се отбелязва от 1994 г.
03.05.1896	115 години от рождението на Доуди Смит – английска писателка, автор на книги за деца
05.05.1846	165 години от рождението на Хенрих Сенкевич – полски писател
06.05.1856	155 години от рождението на Зигмунд Фройд – австрийски писател, невропатолог и психоаналитик
06.05.1856	155 години от рождението на Робърт Пири – американски полярен изследовател, достигнал пръв до Северния полюс
8 май	Международен ден на Червения кръст и Червения полумесец. Денят се празнува от 1953 г. по решение на международната конференция на Червения кръст в чест на годишнината от рождението на Анри Дюнан (1828 г.), швейцарски общественик и носител на Нобелова награда за мир за 1901 г., инициатор за основаването на Международния комитет на Червения кръст през 1863 г.
9 май	Ден на Европа
11.05.1916	95 г. от рождението на Камило Хосе Села – испански писател, носител на Нобелова награда за литература през1989 г.
15.05.1856	155 години от рождението на Лиман Франк Баум – американски писател, автор на книги за деца
15.05.1891	120 г. от рождението на Михаил Булгаков – руски писател и драматург
15.05.1911	100 г. от рождението на Макс Фриш – швейцарски белетрист, есеист, драматург, журналист и архитект
18 май	Международен ден на музеите. Чества се от 1978 г. по решение на Международния съвет на музеите
20.05.1806	205 години от рождението на Джон Мил – английски философ
21.05.1471	540 години от рождението на Албрехт Дюрер – немски живописец и гравьор
21.05.1921	90 г. от рождението на Андрей Сахаров – руски ядрен физик, виден общественик
31 май	Световен на ООН против тютюнопушенето
Юни
1 юни	Международен ден за защита на децата
01.06.1926	85 г. от рождението на Мерилин Монро – американска киноактриса
4 юни	Международен ден за защита на децата - жертви на агресия. Отбелязва се от 1983 г. по решение на Общото събрание на ООН, прието на извънредна сесия на 19 авг. 1982 г.
5 юни	Международен ден за опазване на околната среда. Чества се от 1973 г.
06.06.1606	400 години от рождението на Пиер Корней – френски писател от епохата на класицизма
11.06.1811	200 г. от рождението на Висарион Г. Белински – руски литературен критик и публицист
14.06.1811	200 години от рождението на Хариет Бичер-Стоу – американска писателка
24 юни	Международен олимпийски ден
25.06.1926	85 години от рождението на Ингеборг Бахман – австрийски поет
26 юни	Международен ден за борба с наркоманията. Отбелязва се от 1988 г. по решение на Общото събрание на ООН от 1987 г.
Юли
1 юли	Международен ден на архитектурата. Чества се по решение на Международния съюз на архитектите от 1 юли 1985 г.
01.07.1646	365 г. от рождението на Готфрид Лайбниц – немски математик, философ, предшественик на математическата логика
08.07.1621	390 години от рождението на Жан дьо Лафонтен – френски поет и баснописец
10.07.1856	155 г. от рождението на Никола Тесла – хърватски учен, изобретател
10.07.1871	140 години от рождението на Марсел Пруст – френски писател
15.07.1606	405 години от рождението на Рембранд ван Рейн – холандски живописец и график
19.07.1896	115 г. от рождението на Арчибалд Дж. Кронин – шотландски писател и лекар
26.07.1856	155 години от рождението на Бърнард Шоу – английски писател от ирландски произход
28.07.1866	145 години от рождението на Беатрикс Потър – английска писателка и илюстраторка, автор на книги за деца
Август
01.08.1901	110 г. от рождението на Луис Армстронг – американски джаз музикант
06.08.1881	130 г. от рождението на Александър Флеминг – английски бактериолог, откривател на пеницилина
09.08.1776	235 г. от рождението на Амедео Авогадро – италиански физик и химик
15.08.1771	240 г. от рождението на Уолтър Скот – английски писател
17.08.1601	410 г. от рождението на Пиер дьо Ферма – френски юрист и математик, един от създателите на аналитичната геометрия
27.08.1871	140 години от рождението на Теодор Драйзър – американски писател
30.08.1871	140 г. от рождението на Ърнест Ръдърфорд – английски физик, носител на Нобеловата награда за химия
Септември
08.09.1841	170 години от рождението на Антонин Дворжак – чешки композитор
12.09.1906	105 години от рождението на Дмитрий Шостакович – руски композитор
12.09.1921	90 години от рождението на Станислав Лем – полски писател
13.09.1916	95 години от рождението на Роалд Дал – английски писател от норвежки произход
15.09.1891	120 г. от рождението на Агата Кристи – английска писателка
21 септември	Ден на мира
21.09.1866	145 г. от рождението на Шарл Жул Анри Никол – френски микробиолог, Нобелова награда за физиология и медицина за изследванията му върху петнистия тиф
21.09.1866	145 години от рождението на Хърбърт Уелс – английски писател и публицист
24.09.1896	115 г. от рождението на Франсис Скот Фицджералд – американски писател
25.09.1896	115 г. от рождението на Елза Триоле – френска писателка и преводачка
28.09.1856	155 години от рождението на Кейт Дъглас Уигин – американска писателка
Октомври
1 октомври	Международен ден на музиката и поезията
01.10.1541	470 години от рождението на Ел Греко (Доменикос Теотокопулос) – испански живописец от гръцки произход
08.10.1786	225 г. от рождението на Карл Марсия фон Вебер – композитор
09.10.1201	810 г. От рождението на Робер дьо Сорбон – френски теолог, основател на Богословски колеж в Париж (от ХVІІ в. Университетът в Париж носи неговото име)
10.10.1861	150 г. от рождението на Фритьоф Нансен – норвежки полярен изследовател и общественик
14 октомври	Международен ден на стандартизацията. Чества се от 1946г.
15 октомври	Международен ден на белия бастун. Провъзгласен е в Париж през 1980 г. на заседание на Световния съюз за благополучие на слепите.
15.10.1856	155 години от рождението на Оскар Уайлд – английски писател от ирландски произход
15.10.1881	130 години от рождението на П. Г. Удхаус – английски писател
15.10.1926	85 г. от рождението на Мишел Фуко – френски философ, социолог, историк
16 октомври	Международен ден на прехраната. Чества се от 1981г.
19.10.1741	270 години от рождението на Пиер Шодерло дьо Лакло – френски писател
20 октомври	Световен ден за борба с остеопорозата
22.10.1811	200 години от рождението на Ференц Лист – унгарски композитор и пианист
25.10.1881	130 години от рождението на Пабло Пикасо – френски живописец от испански произход
28.10.1466	545 години от рождението на Еразъм Ротердамски – холандски учен и обществен деец от епохата на Ренесанса
29.10.1451	560 години от рождението на Христофор Колумб – испански мореплавател, открил Америка
30.10.1871	140 години от рождението на Пол Верлен – френски поет
31.10.1846	165 години от рождението на Едмондо де Амичис – италиански писател
Ноември
01.11.1911	100 г. от рождението на Анри Троая – френски писател, историк и биограф
01.11.1921	90 г. от рождението на Илзе Айхингер – австрийска поетеса и белетристка
02.11.1911	100 г. от рождението на Одисеас Елитис – гръцки поет, Нобелов лауреат за литература през 1979 г.
03.11.1801	210 години от рождението на Винченцо Белини – италиански композитор
03.11.1901	110 г. от рождението на Андре Малро -­ френски писател, министър на културата на Франция в правителството на генерал Де Гол
04.11.1946	65 г. от създаването на ЮНЕСКО
6 ноември	Международен ден на околната среда
06.11.1771	240 г. от рождението на Алоис Зенефелдер – немски учен, изобретател на литографията
06.11.1851	160 г. от рождението на Чарлс Хенри Дау – американски финансов журналист, чието име носи борсовия индекс Дау-Джоунс
06.11.1861	150 г. от рождението на Джеймс Несмит – канадски треньор, създал през 1891 г. Правилата на баскетбола
8 ноември	Международен ден на социалната работа. Чества се от 1956 г.
08.11.1656	355 години от рождението на Едмънд Халей – английски астроном и геофизик, доказал периодичността на Халеевата комета
08.11.1711	300 г. от рождението на Михаил В. Ломоносов – руски учен – енциклопедист
09.11.1801	210 г. от рождението на Гейл Бордън – американски изобретател, геодезист и издател, създател на дълготрайното съхранение на храните
10 ноември	Международен ден на младежта. Чества се по решение на Световната федерация на демократичната младеж от 1949 г.
11.11.1821	190 години от рождението на Фьодор Достоевски – руски писател
13 ноември	Международен ден на слепите хора
14 ноември	Световен ден на болните от диабет
14.11.1891	120 г. от рождението на Фредерик Грант Бантинг – канадски учен, Нобелов лауреат, изобретил метода за получаване на инсулин
15.11.1906	105 години от рождението на Дмитрий Лихачов – руски литературовед
18.11.1786	225 години от рождението на Карл Мария фон Вебер – немски композитор и диригент
18.11.1906	105 г. от рождението на Джордж Уолд – американски биолог и биохимик, Нобелова награда за медицина и физиология
21 ноември	Международен ден на поздравите. Чества се от 1973 г.
21.11.1811	200 г. от смъртта на Хайнрих фон Клайст – немски драматург, поет и прозаик, един от родоначалниците на късия разказ, роден 1777 г.
24.11.1826	185 години от рождението на Карло Калоди - италиански писател
27.11.1701	310 г. от рождението на Андерс Целзий – шведски астроном, математик и физик, изобретател на температурната скала
28.11.1881	130 години от рождението на Стефан Цвайг – австрийски писател
28.11.1821	190 години от рождението на Николай Некрасов – руски поет
Декември
1 декември	Международен ден на борбата със спин
02.12.1891	120 г. от рождението на Ото Дикс – немски художник и график
3 декември	Международен ден на инвалидите.
05.12.1901	110 г. от рождението на Уолт Дисни – американски аниматор, филмов продуцент, сценарист и режисьор
10 декември	Международен ден на правата на човека
10.12.1851	160 години от рождението на Мелвил Дюи – американски библиотековед, основател на първата професионална библиотечна организация ALA и на първото библиотечно списание Library Journal
10.12.1891	120 години от рождението на Нели Закс – немска поетеса
12.12.1821	190 години от рождението на Густав Флобер – френски писател
15.12.1916	95 години от рождението на Морис Уилкинс – американски биолог, Нобелист за работата си върху структурата на ДНК
18.12.1856	155 г. от рождението на Джоузеф Томсън – английски физик, Нобелист, откривател на електрона
24.12.1906	105 години от рождението на Джеймс Хадли Чейс – английски писател
24-26 декември	Рождество Христово
27.12.1571	440 г. от рождението на Йохан Кеплер – немски астроном, математик, физик и философ
29.12.1896	115 г. от рождението на Хосе Давид Сикейрос – мексикански художник

2011 г. е обявена за:
Европейска година на доброволчеството по предложение на петима европейски народни представители. Международна година на горите. Обявена с Резолюция 61/193 на Общото събрание на ООН от 6 февруари 2007 г
Международна година на младежта (от 12 август 2010 до 11 август 2011). Обявена с Резолюция 64/432 на Общото събрание на ООН от 1 декември 2009 г.
Международна година на химията. Обявена с Резолюция 63/209 на Общото събрание на ООН от 3 февруари 2009 г.
Международна година на хората от африкански произход. Обявена с Резолюция 64/439 на Общото събрание на ООН от 7 декември 2009 г.

Световни годишнини и десетилетия под егидата на ООН и ЕС:
2003 – 2012 г. – Международно десетилетие за грамотност: образование за всички.
2005 – 2014 г. – Международно десетилетие на образование в интерес на устойчивото развитие на ООН.
2005 – 2015 г. – Международно десетилетие за действия “Вода за живот”.
2005 – 2015 г. – Международно десетилетие на ромското включване.
2005 – 2014 г. – Второ международно десетилетие на местните народи.
2006 – 2016 г. – Десетилетие за възстановяване и устойчиво развитие на засегнатите райони.
2008 – 2017 г. – Второ международно десетилетие за премахване на бедността.
2010 – 2020 г. – Международно десетилетие на пустините и борбата против опустиняването.
2011 – 2020 г. – Международно десетилетие на инициативи за пътна безопасност.

АВТОРИ БАСНОПИСЦИ

ЕЗОП. — Живял, според повечето източници, през VI век преди нашата ера, по произход фригиец. Роб на философа Ксант, по-късно освободен за успешното изпълнение на важни държавни задачи. Бил е в свитата на лидийския цар Крез. Загинал трагично, оклеветен от делфийските жреци. На него се приписват почти всички баснени сюжети от древността. Други автори оспорват тази биография, поддържана, впрочем, от Лафонтен. Според тях Езоп е чист грък, беден слуга при знатен първенец от остров Самос, около края на VII и началото на VI век пр.н.е. Трети твърдят, че е легендарна личност, но достоверни историци като Хезиод и Херодот пишат за него, без да имат съмнения в конкретното му съществуване. За Езоп като автор на басни споменава често и Аристофан. Първите записи на Езоповите поучителни истории са правени през IV век пр.н.е., но и тези „оригинали“ са известни само от преписи през XIII–XV век, тоест след близо 2000 години от времето на тяхното създаване. В този смисъл трябва да се приеме, че не се знае точно какъв бил първоначалният вид на Езоповите текстове. Езоп се смята, според преписите, за автор на около 300 баснени сюжета. Според други басните му са 426.

ФЕДЪР — Римски писател (около 15 г. пр.н.е. — около 70 г. на н.е.), който пръв е разработил в литературна, стихотворна форма баснените сюжети. Роден е в Македония. Автор е на пет книги, в които освен пресъздадени Езопови басни има и негови лични творби. Част от тях са известни от по-късни прозаични преразкази в сборника „Ромул“.

ВАЛЕРИ БАБРИЙ (края на I — началото на II век). — Живял е в източните провинции на Римската империя и преразказвал в стихотворен вид басните на Езоп на гръцки език. Запазени са 140 такива преразказа, както и 50 преразказа в проза.

АВИАН (края на IV — началото на V век). — Биографията му не се знае. Дал стихотворна форма на прозаични баснени преразкази от Бабрий. Широко популярен в Средновековието.

ИГНАТИЙ ДЯКОН (VIII–IX век). — Виден представител на византийската литература, иконоборец, по-късно Никейски митрополит. Между многото жития на светци, църковни химни, поеми и др. е написал сборник „Езопови басни в ямбически четиристишия“, характерни като тогавашно учебно помагало по литература.

СИНТИПА. — „Басните на Синтипа“ е византийски сборник, използван за образователни цели. Синтипа е името на сирийски философ, за когото се говори в известната по онова време „Повест за седемте мъдреци“. Не се знае дали той е съществувал, или не, а и самата повест не е свързана с басните.

НЕИЗВЕСТЕН АВТОР. — Една от латинските басни, запазен препис от късното Средновековие. Такива творби, с различни изпълнения и редакции, са се появявали в сборници, където заедно историите за животни е имало и кратки разказчета с поучителен характер.

ЯН ДЕ ВЕРТ (XIV век). — Автор на „Огледало на греховете, или Нов доктринал“ и на „Спорът между Рогир и Ян“ — дидактически произведения. Роден в град Ипър, Фландрия, хирург по професия. Макар и с морализаторски тенденции в творчеството си, той е представител на зараждащата се литература, която се противопоставя на благородниците и духовенството. Смята се, че творбата за трите папагала е написана преди 1351 година. Сюжетът й е заимствуван от латинско произведение.

ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ (1452–1519). — Великият живописец и скулптор, учен и изобретател, музикант и теоретик на изкуството е създал и немалко литературни произведения като „Предсказания“, „Фацетии“ и др. Неговите басни са писани в края на живота му и са особено интересни с оригиналните си сюжети, в които се отразяват и научните познания за природата, и философските разбирания на автора. В поетичните си заключения те са изцяло песимистични, като подчертават, че е напразен всеки опит да се промени порядъкът в света.

МАРТИН ЛУТЕР (1483–1546). — През 1530 г. Лутер, вождът на Немската реформация, преработва 14 басни от латинско-немското издание на Езоповите басни, като обръща внимание главно на езика им. Издадени след смъртта му, те са дълги години предпочитани като възпитателно-художествено средство.

ХАНС ЗАКС (1494–1576). — По професия обущар, един от най-известните и обичани немски поети на своето време. Писал е стихотворни разкази, често хумористични, които завършват с морализаторски заключения. В тях той ползва и сюжети на Езоп.

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН (1621–1695). — Знаменитият френски баснописец се проявява най-напред като автор на драми, героични поеми и белетристични произведения. Първия голям успех му носят неговите стихотворни „Приказки“ (1665), в които, независимо от назидателните тенденции, се откроява сатиричната същност. Тези творби правят силно впечатление с духовитостта си и елегантността на стиха. Първите му шест книги „Басни“ излизат през 1668 година, а общо дванадесетте — през 1694. С широкия обхват на живота с оригиналността на сюжетите и с богатството на поетичното си майсторство те спечелват на Лафонтен изключителна популярност, превеждат се почти навсякъде и стават в известен смисъл синоним на френското остроумие и на езиковата точност. Познати са и сентенциите на Лафонтен за басненото изкуство, като например „голото поучение е скучно“, „моралът е душата на баснята, а разказът е нейното тяло“ и др. Трябва да се допълни, че писатели като Русо и Ламартин, а в наше време и Елюар, са го обвинявали за неговите изводи, в които, според тях, се изтъква предимството на по-силния и по-ловкия.

ФРАНСОА ДЬО ФЕНЕЛОН (Франсоа дьо Салиняк дьо ла Мот) (1651–1715) — Белетрист, философ и историк, прочут с романа „Приключенията на Телемах“. Пише своята книга „Басни“ (1690) с определено възпитателни цели за своя невръстен ученик, внук на Луи XIV.

АНТУН ГЛЕДЖЕВИЧ (1659–1728) — Роден в Дубровник, работил като писар. Предимно лиричен поет, но известен главно със сатирическите си стихотворения, за които е осъждан.

МАТЮ ПРАЙЪР (1664–1721) — Известен английски поет, член на парламента и дипломат. Басните му са публикувани в сборник със стихотворения (1709), отличават се с изящното пресъздаване на традиционните сюжети и с острото, често пъти открито изявено изобличение.

АНТОАН УДАР ДЬО ЛАМОТ (1672–1731) — Френски поет и теоретик на поезията, писал в разни литературни жанрове. Неговите „Нови басни“ са характерни с отсъствието на класически и сюжети.

ЛУДВИГ ХОЛБЕРГ (1684–1754) — Датски писател, по произход норвежец, автор на много творби с демократично направление. Книгите му „Поучителни мисли“ и „Басни“ имат просветителски цели. Превеждани са в много европейски страни.

ДЖОН ГЕЙ (1685–1732) — Английски поет и драматург, популярен в своето време с поемата „Тривия, или Изкуството да се разхождаш по улиците на Лондон“ (1716), както и с „Опера за бедняците“, сатира за висшето лондонско общество. Неговите „Басни в стихове“ (1727–1728) се смятат за най-добрите в английската поезия.

АЛЪН РАМЗЕЙ (1686–1758) — Шотландски поет и общественик. Неуморен изследовател на старинната шотландска поезия. И, той е известен със своите „Шотландски песни“ (1718), с „Поеми“ (1721), с пасторалната комедия „Нежният пастир“ (1725), с издадения от него фолклорен сборник „Вечнозелени“ (1724). Книгата му „Басни и приказки“ (1722) се отличава със закачливия си народностен дух.

УЛОФ ФОН ДАЛИН (1708–1763) — Един от най-големите шведски поети, автор и на значителни исторически изследвания. Особена слава му носят неговите сатирично-алегорични творби като например „История на един кон“ (1738), която осмива живота на аристокрацията и има по-късно много подражания. Писал е в баснения жанр, внася в сатиричното му съдържание непосредствена лирическа намеса.

ГЕДЕОН РАДАН (1713–1792) — Известен унгарски поет и просветител, основал Унгарската народна библиотека, която носи неговото име. В поетичното му творчество заемат важно място басните, които са издържани предимно в стила на античността.

КРИСТИЯН ГЕЛЕРТ (1715–1769) — Немски писател, професор в Лайпциг, създал романи и комедии, наричан приживе „наставник на Германия“. Неговите „Басни и разкази“ (1746–1748) придобиват необикновена популярност и са любимо четиво на широките народни кръгове. Като доказателство за това се посочва, че непознати селяни, прочели неговите творби, са му косили дърва за огрев през зимата.

АЛЕКСАНДЪР СУМАРОКОВ (1717–1777) — Крупен представител, а според някои основоположник на руския класицизъм. Учил в Петербург, от 1736 година — директор на първия императорски театър. Публикувал е в много литературни жанрове. Баснените му истории, които той нарича притчи, се появяват от 1755 г. нататък в списанията „Ежемесечни съчинения“, „Трудолюбива пчела“, „Полезно увеселение“ и др., а в 1762 г. излизат в отделно издание от две книги със заглавие „Притчи от Александър Сумароков“. Трета книга излиза през 1769 г. Написал е общо пад 370 „притчи“, повече от всеки друг руски баснописец.

ГОТХОЛД ЕФРАИМ ЛЕСИНГ (1729–1781). — Най-значителният писател и философ на Немското просвещение, създател на реалистичната буржоазна драма, автор на прочутия трактат „Лаокоон“ (1766) и на цикъла статии „Хамбургска драматургия“. Принципът, че изкуството е „училище за нравственост“, е защитен в неговите „Басни“ (1759). Лесинг пише, че двете неотделими страни на баснята са изобличението и поучението.

ЖАН-ЛУИ ОБЕР (1731–1814) — Смята се за един от най-големите френски баснописци в края на XVIII век. Волтер пише, че басните му „го поставят наравно с Лафонтен“. Характерно за Обер е, че съзнателно избягва всички лафонтенови сюжети и съчинява собствени.

ГУСТАВ ГЮЛЕНБОРГ (1731–1808) — Известен шведски писател и просветител, писал сатири в стила на Ювенал, като „Сатира срещу моите приятели“ (1759) и „Този, който презира света“ (1759). Неговите „Нравоучителни басни“ (1785) са се радвали на шумен успех.

ИГНАЦИЙ КРАСИЦКИ (1735–1801) — Бележит поет-сатирик и писател от времето на Полското просвещение. Макар и духовник, активно е участвал в обществения и литературния живот. Сатиричният му талант се е изявил най-вече в поемите „Мишкоида“, (1775) и „Монахомахия“ (1778), за които е наречен „княз на поетите“. Публикувал е „Басни и притчи“ (1779) и „Нови басни“ (1802), в които се придържа към класическата завършеност на формата. Поуките в неговите басни са, както се посочва, в основата си дълбоко скептични.

ГОТЛИБ КОНРАД ПФЕФЕЛ (1736–1809) — Немски писател, елзасец, ослепял на 21-годишна възраст, писал поезия и съчинения по военна тактика. Басните му, издадени в 1783 г., продължават морализаторските традиции на Гелерт, но заострят социално-критическите мотиви.

ИПОЛИТ БОГДАНОВИЧ (1744–1803) — Руски баснописец. Прочул се е с поемата „Душичка“, по сюжет от Лафонтен. Винаги е отбелязвал басните си с подзаглавия като „приказка“, „пословица“ и пр.

ЖАН-ЖАК ФРАНСОА БОАСАР (1744–1833) — Френски баснописец, написал книга със заглавие „Хиляда и една басни“, което подсказва желанието му да сближи жанра със занимателността на източната приказка. Басните му са с оригинални сюжети, имат социален и политически характер, сатирическото обобщение изпъква обикновено като асоциация и не му се дава конкретен израз, нито се оформя като поука.

ИВАН ХЕМНИЦЕР (1745–1784) — Талантлив и ярък руски баснописец, роден в Астраханска губерния, учил медицина в Петербург, служил като военен дванадесет години и след това се отдал на научни занимания по минералогия, в която област издал отделни трудове. В 1779 г. е публикувал анонимно сборник със заглавие „Басни и приказки от N14“, които по-късно са му спечелили литературна известност. Басните му са с изящна форма и засягат важни, предимно общочовешки проблеми.

ЙОХАН ВОЛФГАНГ ГЬОТЕ (1749–1832) — Велик немски поет, мислител и учен, оставил трайна следа в духовния живот на човечеството. Произведенията му възлизат на 143 тома. Писал е във всички литературни жанрове. В поезията му се срещат и творби с баснен характер.

ТОМАС ДЕ ИРИАРТЕ (1750–1791) — Испански писател, драматург и композитор. Придобил е най-широка известност с книгата си „Литературни басни“ (1786). За нея, както и за сатирическата му проза „Послание на Хуан Висенте до Франсиско от Аркос“, е преследван от инквизицията. Басните му са просветителски и същевременно изобличават основни обществени пороци. Отличават се с простота и музикалност на речта.

ЖАН-ПИЕР КЛАРИС ДЬО ФЛОРИАН (1755–1794) — Най-бележит френски баснописец след Лафонтен. Първото му произведение е пасторалният роман „Галатея“, който се е ползвал с голям успех. Истинската слава му донася сборникът с басни, излязъл в 1792 г. В авторския предговор той посочва, че като източници на сюжети са му служили Ириарте, Езоп, Гей, „Панчатантра“ и немските баснописци. На него не са присъщи богатият рисунък и поетичността на Лафонтен, а сатиричността му обикновено води към по-общи, предимно морални изводи.

АНТОАН-ФРАНСОА ЛЕБАЙИ (1755–1832) — Френски баснописец, продължител на Лафонтеновата школа. Има четири сборника басни, които са характерни със стремежа към кратко, запомнящо се изложение на баснения разказ. Радвал се е на широка популярност. Превеждал е на френски басни от Крилов.

ИВАН ДМИТРИЕВ (1760–1837) — Един от изтъкнатите представители на руската басня. Бил е гвардейски офицер, завършва кариерата си като министър на правосъдието. Участвал е в литературните кръгове около писатели като Державин и Карамзин. Неговите „Басни и приказки“ (1798) са били признавани като образец на изящен литературен стил и дълго са се радвали на широка известност. Той е превеждал и басни от френски автори.

ИВАН КРИЛОВ (1769–1844) — Роден е в Москва, в семейството на офицер. След смъртта на бащата постъпва още юноша на работа. Четиринадесетгодишен отива в Петербург, написал вече първата си комедия — либрето за комична опера „Гледачката на кафе“. Дълги години е служител в държавни учреждения, пише стихове, трагедии, комедии, които не виждат бял свят. Става известен през 1789 г., когато почва да издава сатиричното списание „Почта духовий“, в което публикува писма-фейлетони, осмиващи и високите сановници, и чиновническия бит. В края на годината списанието е спряно от правителството. Той издава по-късно и списанията „Зрител“ и „Санктпетербургский Меркурий“. Поради неприятностите, които има, е принуден да напусне Петербург, където се връща отново едва в 1806 година и за първи път почва да печата своите басни. Дмитриев ги приветствува, популярността им нараства необикновено бързо. Първата книга „Басни“ излиза през 1809 г., последвана от още шест непрекъснато допълвани и разширявани издания. Разпространението им е много-широко. „С такъв успех не се е ползвал в Русия нито един писател“, пише Белински. Четат го млади и стари, отделни стихове на „спокойния мъдрец“, както са го наричали, се превръщат в общоупотребими изречения. Съвременниците му са виждали в някои басни пряк отзвук на конкретни политически събития. Цялостното издание на неговите „Басни“ в девет книги е подготвено от Крилов през последните месеци на живота му, в 1843 година, и излиза от печат след смъртта на баснописеца.

АЛЕКСАНДЪР ПУШКИН (1799–1837). — Великият руски поет е написал само една басня (1829). Тя е полемична, насочена е срещу Н. И. Надеждни (1804–1856), критик, противник на романтизма, който в списанието „Европейски вестник“ рязко и несправедливо е критикувал Пушкин за „Полтава“ и „Граф Нулин“, като упреква поета за неспазване на поетическите правила. Пушкин, който неведнъж е осмивал Надеждин в епиграми, му отговаря с „притча“, чийто анекдот е заимствувал от Плиний (I век на н.е.).

АЛЕКСАНДЪР ИЗМАЙЛОВ (1779–1831) — Много талантлив руски баснописец, майстор на живописни битови картини. Издал първия си сборник „Басни и приказки“ в 1814 г. Заимствувал сюжети от френски баснописци.

ЮЛИАН НЕМЦЕВИЧ (1757–1841) — Известен писател и деятел на Полското просвещение, смятан за олицетворение на Полша. Автор е на първата в полската литература политическа комедия „Завръщането на депутата“ (1790), неговите „Исторически песни“ (1816) е знаела цялата страна. Писал е много басни през живота си, в които въвежда политически характер на изобличението. Във варшавското Общество на приятелите на науката е чел специална лекция за баснята, в която е изтъкнал, че басненото изкуство трябва да защищава „полезната истина“.

ПЬОТР ВЯЗЕМСКИ (1792–1878) — Княз, приятел на Пушкин и много декабристи. През първата четвърт на XIX век писал сатирични стихове, епиграми и баснени сюжети с лек и остроумен стих.

АДАМ МИЦКЕВИЧ (1798–1855) — Най-големият полски поет-романтик, определил пътя на националната полска литература. Басните заемат значително място в неговото богато и разнообразно творчество, като с тях той защищава пряко разбиранията си за народностност на поетическата култура. В сюжетите си внася мотиви, непосредствено свързани с политически събития. Баснята „Порът участва в изборите“ отразява споровете между групите в полската емиграция по повод вината за поражението на полското въстание през 1830–1831 година.

ХАЙНРИХ ХАЙНЕ (1797–1856) — Един от великите немски поети и сатирици, който пише, че желае на гроба му да бъде положен меч, защото е бил „храбър войник в битката за благото на човечеството“. В сатирическата му поезия се срещат и немалко баснени структури, както и чисти басни.

ЕГОР АЛИПАНОВ (1800–1860) — Поет и сатирик, който защищава кратката, почти епиграмна форма на баснята в Русия.

ПИЕР ЛАШАМБОДИ (1806–1872) — Френски баснописец и автор на песни, участвал в революционните събития през 1830 и 1848 година, публикувал първия си сборник от басни през 1839 г. Басненото изкуство при него се проявява като гражданска поезия и поуките в отделните творби често представляват политически лозунги.

АЛЕКСАНДРУ ДОНИЧ (1806–1866) — Роден в Молдавия, с. Станка, Оргеевска област. Поет и сатирик. Учи във военно училище в Петербург, служи известно време в руската армия. Един от стълбовете на молдавската литература и пръв румънски преводач от руски. В 1842 г. публикува книга „Басни“, която му донася голямо литературно признание.

ГРЕГОРЕ АЛЕКСАНДРЕСКУ (1810–1885) — Роден в Търговище, издал първата си книга със стихове и преводи през 1832 г. Автор на няколко книги с лирика и басни. Най-големият румънски баснописец.

ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ (1827–1895) — Големият книжовник, поет и общественик е първият български баснописец. Книгата му „Басненик“ излиза в 1852 г. и съдържа побългарени езоповски и криловски сюжети. Интересно е, че първите му басни с изявен сатиричен характер имат в основата си полемика на литературна тема. Такава е „Осел и славей“ (1866), написана по повод публикация във в. „Турция“, бр. 41, че речта на Славейков при откриването на българското читалище в Цариград е „глупава“. Засегнатият писател отговаря в „Гайда“, брой 8, че „ся отказва да влезе в разискание е таквиз чудовищни критици“ и вместо да се препира с тях, „предпочита да прикаже на читателите си една къса приказчица“. Баснята „Куко и Пипе“ е публикувана най-напред без подпис в „Пчелици или ред книжки за децата“, Цариград, 1871, кн. 4.

ЙОСИП СТРИТАР (1836–1923) — Словенски поет, прозаик, драматург и сатирик, основоположник на баснения жанр в своята страна. Най-популярните му басни продължават да се публикуват в читанки и христоматии.

НАИМ ФРАШЪРИ (1846–1900) — Най-яркият и изявен баснописец в албанската литература. Писал и в други жанрове.

ИВАН ВАЗОВ (1850–1921) — Сред богатото му и разнообразно поетично творчество се откриват стихотворения, които имат баснен характер, макар че авторът не ги е определил към този жанр. „Най-големият“ е публикувано в сбирката „Скитнишки песни“, за което Вазов в разговорите си с И. Шишманов казва, че е писано през 1899 година. Препечатвано е в много сборници.

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ (1856–1927) — По броя на написаните творби литературното му наследство отстъпва само пред Вазов. Поет и сатирик, драматург и публицист, басните му се радват на всеобщо разпространение, популярност и литературно признание. Роден в Елена, учил в императорския Османски лицей в Цариград и правни науки в Екс ан Прованс, Франция, след завръщането си у нас той работи като учител, журналист, държавен чиновник, депутат, общественик. Още отрано е авторитетно име. През март 1904 г. е съден за яростния си памфлет срещу цар Фердинанд. След 1905 година се отдръпва от активния политически живот. Почнал е да пише басни от 1889 г. и до края на живота си създава повече от 250 баснени творби. Публикуваните след 1905 г. носят морализаторски характер за разлика от първите, които имат голяма сатирична острота и сила. „Бухал и светулка“ (1889) и „Орел и охлюв“(1889) са писани в Русе и публикувани за първи път в сп. „Библиотека свети Климент“. По-късно са известни с нови варианти. „Секира и търнокоп“ (1890) е печатана в сбирката „Железни струни“, а „Паун и лястовичка“ (1890) се появява най-напред в „Денница“, списание, редактирано от Вазов.

ТЕВФИК ФИКРЕТ (1867–1915). — Роден в Истанбул, завършва лицея „Галата Сарай“ и дълги години учителства. През 1896–1901 година работи в сп. „Сервети фюнюн“, което изразява новото литературно течение в Турция. Издал е сборници с поезия, в които има немалко басни и сатирични стихотворения.

ТРИЛУСА (Карло Алберто Салустри) (1871–1950) — Един от големите представители па италианската поезия, остроумен сатирик и баснописец. Творбите му се отличават с оригиналност на сюжетите, рязкост на отрицанието и съвременна интонация. Написани са с бляскав стих.

АВЕДИК ИСААКЯН (1875–1957) — Роден близо до днешния град Ленинакан, учил в Германия, след завръщането си в Армения арестуван за революционна дейност. Бележит поет, писал и в прозаичните жанрове. „Може би сега в цяла Европа няма такъв свеж и непосредствен талант“, казва за него Блок. Носител на Държавна награда на СССР (1946). Има много стихотворения, в които използва художествените средства на баснята.

ДИМИТЪР ПОДВЪРЗАЧОВ (1881–1937) — Лиричен поет, журналист, преводач, писал фейлетони и разнообразни сатирични миниатюри, автор на 51 басни. Към този жанр интересът му се проявява през 1933 година и публикациите му във вестниците са обикновено под рубриката „Басни за мустакати деца“. Приживе не е издал сборник, има посмъртни издания (1938, 1975, 1981). Голямото богатство на неговия поетичен език проличава ярко в баснените му творби.

ДЕМЯН БЕДНИ (Ефим Алексеевич Придворов) (1883–1945) — От семейство на бедни селяни, завършил Петербургския университет, публикувал за първи път стихове в 1899 година. Придобива известност, когато почва да сътрудничи активно във вестник „Звезда“ (1911) и по-късно в „Правда“. Автор на лирични и граждански стихотворения, поеми, песни и басни. Повечето от баснените му работи се появяват в партийния печат, имат жив обществен отзвук. В 1913 г. излиза първият му сборник „Басни“, с ново издание в 1917 година. Пише в баснения жанр и в следреволюционните години. Сборникът му „100 басни“ е отпечатан в 1935 година.

ДЖЕЙМС ТЪРБЪР (1894–1961) — Автор на много сборници с басни, издържани в иронично-пародиен дух. По думите на критика Пол Дженингс „Търбър създаде собствен жанр и остана ненадминат класик в сферата му“. Този плодовит американски писател е освен това известен илюстратор и карикатурист.

ГУСТАВ КРЪКЛЕЦ (1899–1973) — Роден недалече от Карловци, Хърватско. Първата си книга „Лирика“ издава в 1919 година. Работи като редактор в списания и издателства в Загреб и Белград. В 1951 г. е избран за член на Югославската академия на науките и изкуствата. Има десетки книги със стихове, басни, епиграми, фейлетони за възрастни и деца.

МАРЧЕЛ БРЕСЛАШУ (1903–1966) — Роден в Букурещ. В 1938 г. издава първата си стихосбирка, но става известен най-вече със сборника „Басни“ (1946). По-късно публикува още няколко книги басни, между които „Големи и малки басни за малки и големи“, „Диалектика на поезията или песен за песента“ и др. В творчеството му преобладава сатирата.

ХРИСТО РАДЕВСКИ (1903) — Изтъкнатият поет, преводач и общественик е роден в Троян. Бил е редактор, дипломат, народен представител. Басните и сатиричните стихотворения са неразделна част от голямото му лирично творчество. За първи път публикува баснения жанр през 1932 година, вестник „Купел“, със заглавие „Басня за зверовете“, писана по повод гоненията срещу трудовия печат. През 1947 г. издава сборника с басни „Уважаемите“, след това „Басни“ (1951), претърпели три издания и допълнени с нови творби в разширено издание през 1955 година. По-късно излизат сборниците „Те още живеят“ (1959) и „100 басни“ (1961). Нови баснени творби включва в сатиричната стихосбирка „Не е верно ли?“ (1966). Непубликувани по-рано басни са отпечатани в книгите му с избрани произведения, излизали в 1956, 1964, 1971, 1975, 1978 г. В баснения жанр пише активно и в днешни дни.

АУРЕЛ БАРАНГА (1913–1979) — Известен румънски поет, комедиограф и общественик. Роден в Букурещ, първите му стихотворения се появяват в печата през 1929 година. Писал е и проза. От 1947 г. се посвещава на драматично творчество. През последните години от живота си публикува предимно басни.

СЕРГЕЙ МИХАЛКОВ (1913) — Роден в Москва, завършил Литературния институт „М. Горки“. Публикува за първи път в. централните вестници през 1933 година. Голям успех имат стихотворенията и поемите му за деца („Чичо Стьопа“ и др.). През 1945 г. написва по съвета на А. Н. Толстой първите си басни. „Нашият най-стар писател — разказва сам Михалков, — забележителният майстор на словото А.Н. Толстой, беше прочел някъде мои нови стихове за деца и ми каза: «На тебе най-добре ти се удават стиховете, в които излизаш от фолклора, от народния хумор. Защо не почнеш да пишеш басни?» След известно време аз написах.“ Творбите в баснения жанр поставят Михалков на челно място между съвременните съветски баснописци и се ползват с много голяма популярност. Негови басни са превеждани и на български в два авторски сборника (1968, 1971).

СЕРГЕЙ СМИРНОВ (1913) — Лирически поет, с дълбоко, изразено чувство за граждански дълг, със заразителен оптимизъм. Известен и като сатирик и пародист. Роден в Ялта, почнал да печата през 1934 г., завършил Литературния институт „М. Горки“, където от 1949 г. води семинар по поезия. Издал е много сбирки като „Приятелите“, „Добро утро“, „Откровен разговор“, „На гости и у дома“, „Весел характер“ и други. Между тях е и сборникът „100 кратки басни“ (1959).

ХЮСЕИН ЮРТТАШ (1946) — Роден в град Фоча. Завършва учителски институт и учителства в егейски села и източните области на Турция. Първите си стихове публикува през 1974 година. Сътрудничи на влиятелни вестници и списания в Анкара и Измир. Автор на стихосбирки, между които е и сборникът с басни „Космонавт-скакалец“ (1980).

НАКРАТКО ЗА ИДЕИТЕ И ЦЕЛИТЕ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО

Идеите и целите към съвършенство са основни движещи инструменти за развитие не само на човека като търсеща и творческа личност, но и на „микро –„ и „макро - ” обществото – погледнато под ъгъла на необходимостта от създаване на ефективни организации.
Погледнато от друго страна, става дума за трансформирането на организациите от затворени в отворени социални системи, отразяващи влиянията на средата, и е едно от основните предизвикателства пред съвременния мениджмънт.
В началото на третото хилядолетие тази промяна е неизбежна и е продиктувана от нарастващата съвременна конкуренция, и глобализацията на световните пазари.
Именно в този аспект се налага необходимостта от създаването и конструирането на съвършени и надежни организации, които не само ще оцелеят в сегашната и динамична и непредсказуема среда, но и се развива по своите закони, които налага съвремието в дългосрочни перспективи.
Когато говорим за съвършена организация, имам предвид „работещ порядък”, който трябва да реагира адекватно на промените в съвременния свят, обществото и от необходимостта от качествени промени и „високо ефективни, технологични резултати, които трябва да бъдат „перспективни”, „конкурентно – устойчиви” или „целево – адаптивни”.
Тук се акцентува как да функционират организациите, а не как да ги наричаме.
Философски погледнато, съвършенството се базира в целевото постигане на качествени и високи резултати чрез балансиране на така наречения „организационен дизайн”, т.е. (процеси, структура и системи) и съществено важно е реализирането на потенциала на човешкия фактор.
В случая се набляга на актуализацията, която изисква третото хилядолетие и която обхваща три основни фактора:

1 Пазарна стагнация.

2.Стратегически инструментариум за организационна промяна (TQM, реинженеринг и намаляване на обема).
3. Интегриране на процесите на оценяване в общ модел за организационно съвършенство.

АЙН РАНД - живот и творческа дейност

Айн Ранд (на английски: Ayn Rand); рожденото име Алиса Зиновиевна Розенбаум, родена на 2. февруари 1905, починала на 6. март 1982 г. е американски философ, сценарист и романист от руско-еврейски произход.
Тя е позната и известна по света със своята рационална философия, близка по идеи с политическото и философско движение либертарианство, която тя нарича „обективизъм”.
Има написани множество философски есета за свободната мисъл, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Значителен принос има и в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията. Има издадени пет сборника с есета „Добродетелта на егоизма”, „Новото ляво: Антииндустриална революция”, „Философията: Кому е нужна”, и „Гласът на разума”.
Други нехудожествени произведения са: „За новия интелектуалец”, „Въведение в обективистката епистемология” и „Изкуството на художествената литература” (The Art of Fiction).

Айн Ранд е автор на романи като: „Ние живите”, „Химн”, „Изворът” и шедьовъра „Атлас изправи рамене” – втори по популярност след Библията.
Има написани три сценария и адаптации на своите книги за киното. .
Айн Ранд значително повлиява на политическата философия и либералната икономика, най-вече в Северна Америка. Тази значителна дама – писател, сценарист и философ, е считана още за теоретик на индивидуалния капитализъм и на либертарианството, отхвърлящо всички форми на принуда, проповядващо ценностите на разума, производителността и „рационалния егоизъм”” - главна идея на обективизма.
Като член на крайните антикомунисти, Айн Ранд проповядва независимост с
идеите на капитализма срещу всички форми на колективизма и религията.
Същите идеи споделят психотерапевтът Натаниъл Драндън, икономистите
Алън Грийнслан и М. Нортроп Брюхнер, Тери Гудкайнд, президентът Роналд Рейгън, философът и икономист Лудвиг фон Мизес, и основателят на Уикипедия Джими Уелс.
Айн Ранд подкрепя свободомислещата визия на минархизма, поставящ човека в центъра на обществото и етиката.

Според френския писател и философ Ален Лорен, специалист по нейните творби, Айнд Ранд е въплъщение на „самореализиращия се имигрант”, „защото тя е извършила този подвиг, изповядвайки краен атеизъм, силно критикувайки алтруизма в името на „рационалния егоизъм”.
Нейните открито прокапиталистически бестселъри са реално един от малкото сериозни и добили широк резонанс контрапункти на левите марксически и маоистки движения в периода на 1960 – та година в САЩ, Германия и Франция.

В годините около 1970-та година Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението й спрямо отделни актуални обществени събития . Паралелно работи за няколко института и преподава като доцент, издава статии и впоследствие собствени вестник и списание.
Публичната й дейност, участието й в политологични и философски дебати са изключително интензивни и не намаляват до смъртта й през 1982 .