Галин Никифоров е един от значимите български писатели, който е роден в гр.Добрич. Мъжът,
който вече има 20 години стаж в производството като инженер химик, в
един момент заряза занаята, за да може да има повече време за това,
което му доставя удоволствие - писането. "Това е нещото, което лежи на
сърцето ми. Пишех сутрин по два часа от 5 до 7 часа, преди работа, а
вечер - редактирах. В един момент обаче нещата така се стекоха, че нито
работата ми вървеше, защото тя бе изключително отговорна, нито писането -
нещото, което ми носи удовлетворение. Затова преди три месеца напуснах
работа", разказва с усмивка младият автор, който спокойно може да бъде
наречен явление в съвременната българска литература.
Галин е зодия Близнаци, възпитаник е на природоматематическата гимназия в Добрич. След това продължава образованието си в химико-технологичния институт в Пловдив, където се дипломира като инженер химик. Там среща и дамата на сърцето си Виолина, като химията протекла между двамата, ги свързва в здраво съединение, защото вече почти 20 години са заедно.
Тази година писателят взе две престижни награди за литература - тази за "Роман на годината" за книгата му "Лятото на неудачниците" и голямата литературна награда на името на писателя нобелист "Елиас Канети" за романа му "Къщата на клоуните". Авторът разкрива, че този роман е и сред номинациите и за наградата "Хеликон", като с усмивка добавя: "Ако имам късмет, може да направя голям шлем или да реализирам хеттрик". Авторът определя себе си като обикновен човек, като признава, че литературата не е била сред най-обичаните от него предмети в училище. "Любим предмет ми беше физическото", смее се Галин и допълва: "Започнах да пиша просто така. Първата ми книга е сборник с новели - "Последната истина", който излезе от печат през 1998 г. За него почти не говоря, защото той е като най-грозната дъщеря на фермера, която все я крият в хамбара". След новелите се появяват романите. Никифоров обича всеки един от тях като свое дете и не може да назове кой от всички му е най-любим, но добавя, че най-много време му е отнело написването на "Фотографът: Obscura Reperta*". Той определя творчеството си като бягство от действителността, като допълва, че историите, които разказва, са изцяло плод на един негов измислен свят. Признава, че в творчеството си се е повлиял от много автори като Джак Керуак, Димитър Паунов, Реймънд Чандлър, Кормак Маккарти, от когото и в момента чете книга. "Всяка от идеите и историите, които съм разказал в книгите си, е плод на различна емоция. Аз съм хамелеон в писането и мога да пресъздавам героите си според идеята. Всички герои в книгите ми са измислени с изключение на тези в "Лятото на неудачниците". Това е роман за спомените от детството ми. Той се появи неочаквано като цветна бременност от само себе си. Започнах да записвам всичко, което ми се въртеше в главата, на листи, повлиян от стила на Д. Паунов - с неговия език и в трето лице, единствено число. Записвах и така след 2 години събрах всичкия материал, подредих го хронологично и се роди "Лятото на неудачниците", спомня си Никифоров.
Галин е зодия Близнаци, възпитаник е на природоматематическата гимназия в Добрич. След това продължава образованието си в химико-технологичния институт в Пловдив, където се дипломира като инженер химик. Там среща и дамата на сърцето си Виолина, като химията протекла между двамата, ги свързва в здраво съединение, защото вече почти 20 години са заедно.
Тази година писателят взе две престижни награди за литература - тази за "Роман на годината" за книгата му "Лятото на неудачниците" и голямата литературна награда на името на писателя нобелист "Елиас Канети" за романа му "Къщата на клоуните". Авторът разкрива, че този роман е и сред номинациите и за наградата "Хеликон", като с усмивка добавя: "Ако имам късмет, може да направя голям шлем или да реализирам хеттрик". Авторът определя себе си като обикновен човек, като признава, че литературата не е била сред най-обичаните от него предмети в училище. "Любим предмет ми беше физическото", смее се Галин и допълва: "Започнах да пиша просто така. Първата ми книга е сборник с новели - "Последната истина", който излезе от печат през 1998 г. За него почти не говоря, защото той е като най-грозната дъщеря на фермера, която все я крият в хамбара". След новелите се появяват романите. Никифоров обича всеки един от тях като свое дете и не може да назове кой от всички му е най-любим, но добавя, че най-много време му е отнело написването на "Фотографът: Obscura Reperta*". Той определя творчеството си като бягство от действителността, като допълва, че историите, които разказва, са изцяло плод на един негов измислен свят. Признава, че в творчеството си се е повлиял от много автори като Джак Керуак, Димитър Паунов, Реймънд Чандлър, Кормак Маккарти, от когото и в момента чете книга. "Всяка от идеите и историите, които съм разказал в книгите си, е плод на различна емоция. Аз съм хамелеон в писането и мога да пресъздавам героите си според идеята. Всички герои в книгите ми са измислени с изключение на тези в "Лятото на неудачниците". Това е роман за спомените от детството ми. Той се появи неочаквано като цветна бременност от само себе си. Започнах да записвам всичко, което ми се въртеше в главата, на листи, повлиян от стила на Д. Паунов - с неговия език и в трето лице, единствено число. Записвах и така след 2 години събрах всичкия материал, подредих го хронологично и се роди "Лятото на неудачниците", спомня си Никифоров.
Няма коментари:
Публикуване на коментар