Природата се притопли и у нас се събуди предчувствие за поролетта. Пролетта се събужда първо в нашите души, а сетне - и в природата. Защото сме я чакали с нетърпение. За да отпуснем душите си след дългото зимно свиване от студа.
Така и природата се отпуска след дългата сковаваща прегръдка на зимните студове.
Пролетта е празник за хората, природата, животните… Тя е празник за всемира!
Ето я – отново пристъпва от юг – усмихната, приветлива и весела.
С нея крачи и верният й спътник – топлият вятър, който наричаме Беломорец. Ту припка пред нея, ту поизостава; ту е ласкав и немирен, ту - буен и неудържим. Разтребва й пътя… Шепне й топли думи за красотата, за любовта...
Цялата природа потръпва и заиграва с него веселия танц на пролетното обновление.
Започва необузданото пролетно буйство на природата…
Цялата природа постепенно бива обхваната от великото таинство на тази неподражаема чародейка – Пролетта!
Слънцето се усмихва. Бавно преде бялата къделя на планинския сняг. Пъргавото му вретено се върти с весел звън. Бистрата нишка придърпва къделите на преспите и те се смаляват, смаляват… Докато се влеят в реките, а сетне – в морето.
Свънцето грижовно изприда снега от всички поляни.
Вятърът ги изтупва и премахва от тях всякакви повяхнали останки от есента – шума, трева, съчки…
Пролетните дъждове измиват зимната ръжда от земната повърхност и навред замятат пъстрия губер от резеда, цветя, свежест…
Слънчевата прегръдка притопля цялата земя.
Живителните пролетни сокове бликат от корените по стеблата на треви, храсти, дървета…
Мразовитите тръпки отстъпват. Хукват пред топлия вятър, избягват до планинските върхове и оттам отлитат на север.
Студенината отстъпва. Отстъпват и зимната пустота, и бялата тишина…
Цялата природа се буди от зимния сън...
Всяко зрънце, прикътано в глъбините на плодородния чернозем, се стопля и покълва. Щиковете на острите стръкчета пробиват земята, за да се срещнат със светлината, с въздуха…Жадувана, вълнуваща, животворна среща.
Отдавна кокичетата са завързали белите си панделки. След тях и минзухарите кривват златистите си калпаци. Под ласките на пролетния топлик едно след друго се усмихват безброй разкошни цветя. И се впускат в лудия пролетен танц под бодрите звуци на звънката песен на работливите пчели.
Златните пчели вдигат благословени наздравици и пият сладкия нектар, налят от пролетта в чашките на шарените цветя и съцветия.
Птичките я посрещат с весели, звучни песни.
Пролетта идва с упойващия аромат на пъстрите цветя, с живителния вкус на копривата и лапада, на киселеца и спанака. С омайната резеда, обхванала ширинето.
Тази невероятна чародейка, Пролетта!
Тя носи щедри дари за всеки. Нежната й ласка прониква до всяко сърце. Влива му топлина и вяра.
Редом с пролетта у хората напира и един друг сезон – този на надеждата! Надеждата, че животът ще се подобри. Надеждата, че най-сетне страната ни ще тръгне към по-добро.
Ето поради всичко това посрещаме пролетта с по-ведро настроение. С приповдигнато чувство и с трепетно очакване, че както пролетта възражда природата, подобно обновление ще настъпи и в нашия живот.
Живеем в ритъма на четирите сезона, с техните дадености, проблеми и капризи. С прехода от един сезон към друг. С устрема на непрекъснато изтичащото време през всички сезони. И с трепетно очакване следващият сезон да ни донесе нещо хубаво. И още – с неизбежната мъничка тъга, че изтичащият сезон, а с него и нещо от нас безвъзвратно си отиват, изчезват в небитието.
Затворени в четириизмерното време на сезоните, ние посрещаме с надежди и останалите три сезона, но най-вълнуващо е очакването на пролетта!
Тя носи не само обновление в природата, но и подем в душите на хората.
Поради това сезонът на сезоните си остава Пролетта!
Тя е сезонът на раждането на всичко в природата. Сезонът на възраждането и възкресението. Тя е символ на младостта.
Извечен е човешкият стремеж към здраве и сполуки, към щастие и радости.
Както живителните сокове на пролетта възкресяват природата за нов живот, така и у хората тя буди съкровени спомени, светли мечти и пориви към красота, духовност, обич…
За земеделските стопани пролетта е начало на новия трудов сезон, на исконното сливане с майката земя, на много работа и надежди за добра реколта.
Колелото на живота се върти само напред. Както и сезоните. Живеем в ритъма на сезоните и на непрекъснато развиващия се свят.
А сега навлизаме в най-хубавия сезон на годината– вълшебницата Пролет!
Честита Пролет!
Кирил Назъров,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 2(8), година ІІ, март-април 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар