По примера на софийските гимназии, преди Коледа
Попантонов издаде наредба за въвеждане на задължителна ученическа униформа.
Според тази наредба, фуражката на ученика трябва да бъде изпъната с пружина и
да има монограмът на гимназията. Панталонът се изискваше да бъде винаги чист и
добре изгладен, а куртката и шинела да бъдат закопчани до горе и да имат бяла
якичка. Директорът на девическата гимназия не остана по-назад. Той излезе с
наредба за задължителна униформа за ученичките. Те трябваше да носят черни
престилки с ръкави, бяла якичка и барета с монограм на гимназията. Това
въведение преследваше затягане на дисциплината в училищата, което предизвика
неодобрението на абитуриентите. Димитър неочаквано бе повикан от директора.
Навъсен като черен облак, Антонов пристъпи към него.
- Диловски, ще трябва да уредим въпроса да имаш
изрядна ученическа униформа.
- Господин директоре, остават ми пет-шест месеца до
матурата. Нямам пари за нови дрехи. Ще пришия монограм на фуражката.
- Диловски, ти си уважаван ученик в гимназията. По
тебе се равняват останалите момчета. Знаеш какво е казармена дисциплина. Такива
са изискванията на Министерството на просветата.
Мекият тон на директора постигна целта. Димитър се
усмихна.
- Господин директоре, нямам нищо против униформата. Но
аз съм една църковна мишка. Такива като мен са стотици мои другари – сиромаси.
За нас е невъзможно да имаме нов панталон, а трябват фуражка, монограм, куртка,
бяла якичка. Та аз нося дрехите на Георги Вълков и Николай Нейков, които всеки
ден кърпя по шевовете, а фуражката ми е втора употреба.
- Диловски, ще уредим нещо. Ще говоря с полковник
Кожухаров. Върви в клас!
- Бащата на Бистра?! – възкликна Димитър.
- Да, с него сме съученици.
Ден по-късно, адютантът на полковник Кожухаров,
капитан Донев, влезе при директора на мъжката гимназия.
- Господин директоре, трябва да отведа ученика
Диловски при полковия шивач за нова ученическа униформа.
- Да, господин капитан. Сега ще повикам ученика.
Така, синът на 17-ти Доростолски полк, Димитър
Диловски бе облечен с нови ученически дрехи, ушити по неговия ръст.
Йордан Борисов,
из „Поет на нацията”, том
2, изд.
„Майобо”, Враца, 2005 г.
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар