След като ни остригаха нула номер, старшината нареди под строй да отидем на баня в града. В този момент Иван, когото наричахме Зевзека, с острото на ножа се почесал по главата. Сигурно от някой косъм го е засърбяло. Старшината видял това и извика:
"Редник Иванов пред строя!"
Зевзека, без да подозира, че нещо е прегрешил, бързо кацна пред строя.
-Иванов, обясни предназначението на войнишкия нож - заповяда му старшината.
-Ами, войникът да го сложи на дулото на пушката си и когато другарят старшина заповяда "На атака", да тръгне напред, като го насочи срещу врага.
-Браво, добре го знаеш. А защо ти се чешеш с него по главата? Така уронваш авторитета му.
-Ами, другарю старшина, то си има важна причина - отвърна сконфузен Зевзека.
-Причина ли? С какво си наумил да се оправдаваш?
Затаили дъх, всички чакахме с нетърпение следващото зрелище.
-Ами, другарю старшина, още от дете, дядо ми, лека му пръст, с болка все ми повтаряше: "Иванчо, момчето ми, ти имаш дървена глава." Тогава не разбирах какво искаше да ми каже, но когато пред военната комисия отговорих на няколко въпроса, до мен приближи един от докторите, присви средния пръст на едната си ръка, обърна дланта нагоре, почука ме по главата и каза на другите: "Пишете - глава дървена, като я чукнеш, бие на кухо". Чак тогава, др. старшина, разбрах, че дядо ми е бил прав.
-Това няма нищо общо с въпроса, който ти поставих! - скара му се старшината.
-Аааа има общо, има, др. старшина. След резултата от военната комисия аз вече не смея да се почеша с пръсти по главата, да не би под ноктите ми да се забие някоя треска, защото много ще ме заболи, др. старшина!
Всички, заедно със старшината се превивахме от смях. Така Иванчо Зевзека отърва наказанието.
Стоян Колдов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар