петък, 22 юни 2012 г.

ЩРИХ ЗА ОТКРОВЕНОСТТА

Откровеността е неподправеност в съжденията и изразяване за истинската същност на нещата, ситуациите, поведението, качеството да даден продукт, и произведение на конкретната личност.
Целта за откровеността в конкретния диалог е доказване (изразяване)  на истината, стига да бъде пожелана от другата страна.
В случая говорим за мнение и искреност относно конкретиката. Често се стига до парадокса, дали е необходимо човек да бъде неподправен с поведението си, или най-често с яснотата на словото  да докаже на другия, дали е постъпил правилно, че продукта който представя, отговоря на съответните критерии за качество и естетика, или пък да сподели възхищението си.
Ако в конкретния  диалог се изразят тези мнения, някои от участниците в него биха си помислили, че изказващият  е или антагонист, или ласкател.
Откровеността винаги е насочена към определени персонажи;  роднини, близки, приятели, познати или непознати. Всеки би я приел различно (позитивно, негативно или с озлобление).
Така, че вероятността човек да бъде откровен (искрен) към определен персонаж, чийто характер и поведение не познава, може да спечели благоволение, приятелство, симпатия, но може да спечели негативизъм, омраза, дори и да си изпати.


автор: Н. Пеняшки - Плашков 


Няма коментари:

Публикуване на коментар