Анотация

   Политиката винаги е била мръсна и нечестна игра. А и правосъдието не е оставало по-назад.
   В основата на всичко това са играли не много пари и власт, а свръх много пари, циничност и безскрупулност.

   В основата на романа се чувства  всичко това , дори и повече.

   В едно малко градче Булмор, намиращо се в щата Мисисипи, съдебните заседатели обявяват шокираща и тежка присъда, която е невероятно по размер обезщетение в размер на 41 милиона долара, и шокира корпоративна Америка, връщайки усмивките
на обикновените граждани.

   Тази присъда е насочена срещу могъща химическа компания „Крейн Кемикъл”, която е обвинена в натравянето на водопроводната система на градчето, предизвиквайки рекорден брой ракови заболявания сред жителите, дори и смъртни случаи.

   Именно по тази причина, огромната фирма-нарушител трябва да заплати колосалната сума на жената, загубила семейството си (съпруг и син).

   А това е само една малка фибра от вълнуващата история на политико-социалната същност на романа.

   Собственикът на „Крейн Кемикъл”, Карл Трюдо, който няма намерение да плаща, е един от най-богатите в страната и е сред най-безмилостните, безкомпромисни и алчни играчи на Уолстрийт.

   Неговите адвокати обжалват присъдата пред върховния съд на щата.

   В най-подходящия момент, когато предстоят избори за нови членове на Върховния съд, Трюдо замисля перфектния си план.   

   „Колко ли струва един върховен съдия? Осем милиона долара?”

   Това е един пренебрежим разход за един безскрупулен милиардер, който умее да манипулира общественото мнение в своя полза, за да бъде избран като най-подходящия кандидат.

   А купуването на гласове зад гърба на обществото и големите медии, никога не е проблем за тези, които умеят и знаят как.
   Не е желателно да споделям финала на увлекателния и изпълнен с какви ли не интриги и политико икономически игри на свръх богатите и политиците роман написан с изящното и богато слово на  ненадминатия американски писател Джон Гришам.  

   Който не е чел този увлекателен и вълнуващ роман, заслужава да му обърне внимание и да го прочете.

   P.S.  Приятно четене.

Николай Пеняшки – Плашков