Веднъж един тъкач останал без работа и се хванал овчар при един селянин. Селянинът, като знаел, че човекът бил малко гламав, му обяснил най-подробно какво трябва да прави. Накрая казал:
- Ако някой вълк или друг див звяр нападне стадото, събери всички големи камъни като този - и му посочил един камък, - и хвърли няколко по звяра и той ще се изплаши и ще избяга.
- Нямаше ли камъни на склона, та трябваше да се връщаш в къщи, бе глупако? - развикал му се той - Ти не си годен да пасеш овце. Утре ще стоиш в къщи и ще се грижиш за старата ми болна майка. Kато не можеш да прогониш хищниците от стадото, надявам се, че поне ще можеш да пъдиш мухите от лицето й!
И така, на другия ден тъкачът бил оставен в къщата да се грижи за старата болна майка на селянина. Както старицата лежала в леглото отвън, на чердака, мухите започнали много да я мъчат и тъкачът се огледал наоколо да види с какво да ги пропъди. И тъй като му било казано да вземе най-близкия камък, за да прогони зверовете от стадото, той решил, че сега е времето да покаже колко умно може да изпълнява каквото му наредят. Затова грабнал най-близкия камък, който му се видял достатъчно голям и тежък и го хвърлил по мухите, но за беда убил и бедната старица. Tогава, от страх пред гнева на селянина, той хукнал да бяга накъдето му видят очите след този ден никой повече не го видял да се мярка наоколо.
През целия този ден и цялата нощ вървял тъкачът и накрая стигнал до едно село, където живеели много тъкачи.
© Абу Новас и жена му . Приказки от Средна и Мала Азия. Е-книга No 10, 2011.
Няма коментари:
Публикуване на коментар