Прибра се в къщи с подтиснато чувство. Вдишваше жадно свежия въздух, който се усещаше от градската градина. Подпря се на парапета на терасата и се любуваше на зелената пелерина. А тя бе девствена, крехка и свежа – вдъхваше чистота, сила и жажда за живот. Сетне притегли шезлонга към себе си и се облегна. Продължаваше да съзерцава тази природна картина и небесната синева. Потъваше с цялата си същност в бездната на майката природа.
Малко по-късно горещата баня и отдиха се отразиха благоприятно на състоянието му. На сутринта се почувства по спокоен.
Слънцето прокарваше натрапчиво топлината и светлината от тялото си. Със своето присъствие подсказваше нещо по конкретно.
Кирил жадуваше да бъде огън и плам в огнището на една бъдеща любов, която да стопли не само душата му, но и да съгради така желаното семейно гнездо.
Карина вече живееше в сърцето му.
Молеше се да не загуби и този път. Нямаше съмнение – беше влюбен. Това чувство не му даваше мира и вдъхваше както приятни, така и неочаквано опасни моменти.
Не му оставаше нищо друго, освен да предприеме първата крачка.
Направи си кафе и го изпи със сок от касис.
Реши да се обади на Карина. Как ли щеше да реагира на обаждането му? Беше убеден, че не бива да живее с илюзиите, и че всичко ще бъде наред. Най - искреното му желание, бе предстоящата любовна връзка с новата приятелка, да бъде изпълнена с пламенни чувства. Беше наясно, че ще тъпче и тръни по сложния път, който го очакваше. А той бе неизвестен…
Минаваше девет и половина. Стори му се, че времето тече бавно и това го изнервяше. Разтри челото си и сви вежди.
„ Мамка му мечка…” – помисли си той – „ Какво чакам още, а не се взема в ръце?…”
Телефонът звънна.
- Здравей! Карина съм! Как си?
- Здравей! Добре съм! Тъкмо бях решил да ти се обаждам, но ти ме изпревари. Искаш ли да излезем?
- Може! Ще дойдеш ли да ме вземеш?
- Как да те взема?! На ръце ли? – попита шеговито.
Притеснението му избяга. В него се раждаше надеждата…, а и бяха посети кълновете, на новозараждаща се любов, която да изпълни житието му.
- Дори и така да стане, няма да ти се разсърдя!
Вървяха с хванати ръце. Усещаха пулса на сърцата си, биещи в общ ритъм и хармония. Жаркото слънце ги обливаше с топлина и любовните си ласки. Небесният плащ ги прегръщаше с копринената си нежност. В далечината се виждаше самотен тъмен облак, който растеше…
Кирил усещаше сърдечния ритъм на Карина и аромата на дъха й. Маслинените й очи пронизваха същността му и го предизвикваха.
„ Май хлътнах по тази прекрасна кошута – мислеше той – дано не се самозалъгвам? А това познато чувство си знае работата. Ще ми се времето да тече бавно, за да се наслаждавам по-дълго на нежността и топлината й. Страхувам се да мисля за бъдещето. По добре да се наслаждавам на настоящия момент…”
- За какво мислиш? – попита красавицата.
- Предполагам, че и ти мислиш за същото!
- Може би!
Хванаха се през кръста. Той приближи крехкото й тяло плътно до себе си.
Вървяха безмълвно. Бяха като два атома готови да се слеят. А дали не беше илюзия всичко това?
Решиха да се отбият до съседното кафене.
Тя го предизвикваше с поведението си. Усмивката й бе загадъчна. Погледът - дълбок колкото световния океан бе пълен с неизвестности и криеше своите опасности.
Въпреки предизвикателствата, загадките и потайностите, които криеше тази красавица, той не желаеше да я загуби. Случеше ли се
това, може би животът му щеше да бъде ад. Беше наясно, че трябваше да се опознаят…
Тя наруши мълчанието.
- Скъпи, предполагам, че нямаш ангажименти тази вечер!
Той наблюдаваше и следеше всяко нейно движение. А тя бе неузнаваема …
Кирил не бързаше да се впуска в любовна авантюра, но другото негово „аз“ го искаше…
В същността му се бориха разнопосочни мисли, които не му даваха мира.
- Защо мълчиш? Отговори ми! Искам да знам за чувствата ти…
- Напротив! Не можеш да си представиш, колко много те харесвам! – отговори той бавно и уверено.
- Тогава какво има?! – тя попита с нетърпение – Не искаш ли да бъда с теб?
- Не съм казал, че не искам! – беше изненадан от порива на чувствата й.
Вечерта бе изпълнена с необяснима страст. Той бе изненадан от действията й. Не беше подозирал, че може да има интимна връзка, с толкова необуздана и красива жена.
Изминаха няколко месеца, изпълнени с много любов и емоции. Винаги бяха заедно в свободното си време.
Връзката им бе ощастливена след като се събраха, но за сватба все още не бързаха.
Кирил сподели на Карина, за болезнената загуба с Десислава и неродения си син.
Тя прие с разбиране преживяната болка на любимия.
Следва продължение…
Споделяне. Ето моментът, който се оказва преломен за една връзка. Много добър подход. Поздравявам те, Ники.
ОтговорИзтриванеНямам търпение да си стиснем ръцете в събота. С теб и другите творци от Добрич. Имаш имейл с малките подробности.Ние, Четиримата, вече стягаме саковете. :)