" Винаги съм предпочитал лудостта на страстите
пред мъдростта на безразличието."
Анатол Франс
Прибрах се с приповдигнато настроение. Емоционално бях достатъчно възбуден, а това не ми даваше покой. Чувствах, че ще изригна като вулкан.
Изпитвах желанието да се хвърля на кревата, да притворя очи, и мислите ми като гълъби да полетят към нея – любовта на сърцето ми.
А тя беше далеко.
За сега я прегръщах със желанието и съня си. Умирах да я консумирам. Правих го всеки миг – секунда. Тя не излизаше от съзнанието ми. Бе притисната до мен, а усмивката – енигматична и пленяваше цялата ми същност.
Голото й тяло изразяваше величието и красотата на Афродита.
Нежната й кадифена кожа напомняше на шоколадов сладолед, който с удоволствие бих изконсумирал с неистово желание.
Заоблените форми – сочни като неизядени ябълки, предизвикваха апетита ми. Очите като на кошута, ме съзираха като отдалечени звезди. Всяка нейна част разпалваше желанията ми – копнежа за допира и момента на екстаза.
Тя легна върху мен и направихме това което трябваше.
Обичах я...
Чаках я с нетърпение...
© Николай Пеняшки – Плашков
Няма коментари:
Публикуване на коментар