Следователно този процес е тясно свързан със заобикалящите ни материални неща, които са жизнено необходими за нашето съществуване и задоволяване на духовните потребности. С една дума, съдържанието и необходимостта за живот, развитие, усъвършенстване, дори себевъзпроизвеждане, определя всичко, и то е най-важното.
Определят се настоящите психологически, естетически норми на поведение, дори и моментните философски настроения.
Всеки притежава своето духовно съдържание, а причините за това са най-различни, дори и от материален характер. Бедният човек се бори как да живее, камо ли да мисли за духовно богатство… Този проблем е доста болезнен за много хора, но въпреки това някои от тях желаят да усетят красотата на духовното богатство.
Така, че начинът на живот е не само индивидуален, но и социален, със своите отговорности и задължения.
Нека погледнем на битието с векове назад. Тогава древният човек е имал своята алтернатива, определяща начина му на живот. Използвал е природните ресурси за своето съществуване.
Ясна е формулировката, че мислещият човек от първобитното общество до съвременното ни развитие, със своите познания и практика употребява природата около себе си съгласно своите възможности, за да живее по – добре.
Човекът е част от природата – създаден от нея, за да извърви своя път и извърши това което трябва.
Говорейки за живота в пълния му смисъл, гледаме на него в глобален аспект, дори и неговите природни закони.
Ние сме частица от Вселената, която употребяваме, за своето съществуване и развитие.
Налице е следната мисъл на Тит Лукреции, който казва: „Най-после, понеже ние виждаме, че обработените места, превъзхождат необработените и дават на трудещия се по – добри плодове, явно е, че в земята има първични начала на нещата, които ние подбуждаме към живот, когато превръщаме с палешника плодородната почва и разработваме земята. Ако те не съществуваха, ти щеше да видиш всичко да става без нашия труд, от само себе си и много по-добре.
Нека добавя тук и това: Природата разлага всяко тяло пак на неговите елементи, но никога не го унищожава напълно…“
Жалко, че в днешния 21 век, цивилизованият човек работи както за своето самоусъвършенстване, подобряване на битието, така и собственото си унищожение. А то трудно може да се предотврати, но не и невъзможно… Не ни остава нищо друго освен вярата.
© Николай Пеняшки – Плашков
Макар и в по-различен аспект, но пак като потвърждение на твоята теза, ще споделя с теб съвсем истинска история (в резюме, разбира се):
ОтговорИзтриванеМного интелигентен човек. С прекрасно семейство. Човек, който беше най-добре информиран за новостите в литературата и киното. Човек, срещите с когото бяха обогатяване на интелектуалните заложби. Само, че уви - беден лекар. Хирург (няма да казвам какъв, за да запазя анонимността му). От честните. Замина със семейството си в Канада, а от там - в САЩ. Покрива успешно изпитите си и скоро ще бъде практикуващ лекар и там. Уви, при редките си обаждания, говори за това каква кола/къща/обзавеждане на къщата иска да си купи и как въпросите му се въртят около това "Струва ли си?" За култура - нито дума. За изкуство - още по-малко. Та... цивилизованият човек, понякога, за да оцелее физически, се убива интелектуално. А България губи потенциал.
Благодаря ти за провокираните размисли, Ники!