СЪН - разказ от НИКОЛА БЕЖАНСКИ

     Може би сънищата са се появили с появата на човека. Въпреки многобройните съновници,  отговорите на техните тълкувания са най-различни.

От практика знаем и на шега сме запушвали едната ноздра на някой дълбоко спящ приятел, като сме чакали с нетърпение да се събуди и ни разкаже предизвикания от тежкото дишане сън. Да не говорим за войници, затворници и клети изгнаници, за които сънят е свиждане, радост и ги прави щастливи като деца, когато сънуват близки – майка, баща, брат или сестра, приятел и любима.

Но има и кошмари, от които човек се събужда с вик или подскача като пред разстрел. Безбройните и най-разнообразни сънища са предсказание за едни, други не вярват в тях, а трети изобщо не ги помнят или не сънуват. Баба ми казваше: „Сън като прозявка и въздишка...”

Но позволете ми, драги читатели, да ви разкажа един истински случай – съня на един учител от село Меден кладенец, Ямболско. Моля, не ми казвайте: „Какво ще ни губиш времето със сънища”. Именно, думата ми е за загубеното време. Но не минути и часове, отнася се за цели дванадесет години.

Това се случва с 25 годишния учител Христо Добрев Минчев – слабичък, мургавичък, с черни блестящи очи и куц с левия крак.

Аз го заварих в Пазарджишкия затвор. Беше излежал 9 години и му оставаха още 3, подложен на строг режим, т.е. имаше право да получава само по едно писмо и един колет от 5 кг. на три месеца. Бяхме в съседни килии и понякога правехме заедно „каре”.

Но чуйте сега как Христо Добрев е сънувал, че бяга за Гърция и точно когато преплувал река Марица, за да отиде на спасителния бряг, милицията и граничарите с кучета започнали да стрелят по него. Учителят, „ранен” и изпотен... се събудил. Било призори, точно когато денят прокужда нощта.

Какъв ли е смисълът на този сън?

Гърмежите изпълнили с радостна надежда учителя и той тръгнал по-рано за училище, та да имат време с учителките да разгадаят най-подробно съня.

-            Драги колежки, преди да влезем в класните стаи, аз най-приятелски ви моля да чуете какво съм сънувал.

-            Какво, какво? Разкажи ни, Ице.

През това време директорът влязъл намръщен и важен.

-            Сънувах, че бягам за Гърция и стрелят по мен, даже ме раниха...

-            Чудесен сън, Христо! Гърмежите са хабер – писъмце ще получиш от Ямбол, от твоята годеница.

Директорът, обаче, истерично изревал в лицето му:

-            Как може такава мерзост? – и за да подчертае, че предава по история, казал: - Навремето Василий Българоубиец е ослепил 14000 български войници, като е оставил на всеки сто по един с едно око, за да ги води обратно за България. От тази варварска гледка нашият цар Самуил е получил разрив и е умрял. А ти с куц крак си тръгнал за Гърция да бягаш! Къде се намираш?

-            Но това беше насън, другарю директор!

-            Не ме интересува! Ще те науча аз тебе! – червеният историк набрал телефонния номер на МВР и извикал шефа да дойде веднага.

Младите учителки с насълзени очи, уплашени и онемели, видели как джипът полетял с бясна скорос и откарал техния млад колега там, където „птички не пеят и любов не цари”.

Христо ми разказваше как се разиграл в Съдебната палата фарсът на лъжата:

„Аз само попитах:

-Въз основа на какво ме съдите и с какво право?

-С юридическото право на нашата Димитровска конституция!

-Но това беше сън!

-Щом си сънувал, ти си мислел да избягаш! А в нашите закони всяко помислено деяние е равностойно на извършено и е наказуемо!

-Не е вярно, другарю съдия! Аз не съм и помислял!

-Ти си лишен от правото да ме наричаш „другар”! Твои другари са контрите, престъпниците, изменниците на Родината! А за това, че уж не си мислел да бягаш, че не било вярно, след като полежиш 12 години, сам ще повярваш...

Тук, в затвора, видях и научих всичките мръсотии на комунистите, как и защо са осъдени хиляди съвсем невинни хора и как напълно са погазени човешките права. Трябва упорита борба, борба на живот и смърт срещу това жестоко и еднооко червено царство, което тълкува дори и сънищата така, както дяволът – евангелието!”

Христо Добрев продължаваше:

„Тук, в затвора ми тежи най-много това, че съм изпълнен с мъжка сила, която не мога да използвам в борбата против тези тирани.Но пък вярвам в бъдещето на човешката свобода. Това е най-тежката присъда за комунистите, за това, че те прегърнаха драконовите закони на самозвания диктатор от Кремъл...”

Никола Бежански, из „Шепа вода”, издателски център на Фондация „Ал. Стамболийски”, 1991 г., София,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6, ноември-декември 2012 г.

ВЕЩИЦИТЕ ОТ ИСТУИК

Великият писател Джон Ъпдайк ни поднася поредния роман „Вещиците на Истуик”, който го прави световно известен. В сюжета на романа се разкриват историите, отразяващи копнежите на три модерни жени – вдовици; Александра, Джейн и Суки, които се завръщат да прекарат лятото в малко крайбрежно градче в Роуд Айланд. Всяка от тях копнее да срещне мъжа на живота си. Със своята артистичност и стаст, те успяват да прелъстят дори и най-закостенелите мъже.

Настъпва моментът и в града пристига тайнствен и красив богаташ Дарил Ван Хорн, който омайва с чаровността си зажаднелите женски души.

Навлизайки в тяхното трио, той ги примамва в своя замък и събужда заспалите чувствени фантазии, и тъмната им женска злосторност.

Над Истуик надвисват скандалът и трагедиите.

Цялата тази история е описана и отразена в изтънчената, иронична и порочна творба на Джон Ъпдайк, която е отражение на красотата и силата на словото на писателя. 

 ОТКЪСИ ОТ РОМАНА:  

  Всъщност тя беше тази, която го дразнеше като развързваше тъмночервените му обувки от мека щавена кожа, какви-то носеха мъжете в колежите, веднага щом той ги завързваше на фльонга; докато той се предаваше и се изнизваше с развързани връзки на обувките, не успял да защити суетата и приличния си външен вид. Стъпките му затихваха по стълбището, звукът от едната преливаше в звука на другата и те затихваха все повече и повече, а затръшването на вратата й изглеждаше като най-малката кукличка от боядисано дърво на загнездените една в друга руски кукли-матрьошки.

............

  Трите жени бяха верни на собствената си природа. И ако светът ги обвиняваше, че се набутват между мъжете и съпругите им опитвайки се да разкъсат семейните връзки, че забиват свредела в местата, в които се проявява импотентността или емоционалната хладина  във вътрешността на нечий брак, привидно изглеждащ сигурен в своя уютен похлупен с покрив притъмнял вечерен дом, и светът не само ги обвиняваше, а ги изгаряше живи върху кладата на езиците на възмутеното обществено мнение, то това мнение щеше да бъде цената, която те трябваше да платят. Стремежът им се раждаше от дълбините им, беше инстиктивен: жената е родена да лекува, да налага с лапа примирената плът или раната на мъжкото желание....

   Сълзите предизвикани от студа в очите на Суки, дариха другите жени с аурата на една разноцветна дъга, а самата тя почувства, че изпитва болка когато говори. По твърдата част на алеята Суки се впусна внезапно в спринт, а зад гърба й останалите я последваха като самотен тромав звяр, който се тътреше по чакълестата настилка....

...

  - Курви, невротици и позор за обществото. А ти, след като „Уърд” е предназначен да бъде гласът на обществеността и негова законна защита, защото осигуряваш работа на тази, тази личност, която не може дори да напише и едно изречение на правилен английски? Защо и позволяваш да разпръсква отровата си в ушите на всички, защо й даваш възможност да властва над хората от града?! Малкото добри хора, които са останали в него се плашат, когато минават край ъглите, край всички тези пороци и безсрамия, които се вършат навсякъде.

Разказът като литературен жанр

Разказът е повествователен жанр, който се характеризира с определен брой думи.

Той е наследник на новелата и продължава по размер нейната форма. Разцъфтява през XiX и XX век като литературен жанр, изразяващ състоянието на обществото с типичните му социални условия. Разказът като като същност и съдържание е близо до реалността, и е критичен.

Първоначално е бил наричан в руската критика "физиологически очерк".

Както очеркът е близо до факта, така и разказът носи в себе си реалното - но повече не като автентично, и измислица, но и като обобщение.

Структурира се   чрез едно събитие или чрез няколко случки, свързващи се помежду си. 

Неговата съкратена структура го различава от повестта и от романа. Разказът предпочита "мигновеността" на действието "случката" и нейния край (завършека). Той работи с малък персонаж и с взаимовъзбудими отношения. 

Разказът обобщава и разкрива типичното, конкретно индивидуалното, като всичко е свързано в така наречените "вътрешни и външни фактори" и носи повествованието на конкретната история, чрез отделен човек или отделно събитие. Конкретната история, въпреки своята мигновеност и ежедневие, предава в общ смисъл стойностите и моралните устои в човешкия живот, предадена предадена и поднесена в необходимия обем думи, било в съвсем кратък или по-голям разказ, носещ необходимото повествование с красотата и изяществото на майсторското слово. 

Именно такъв е разказът на световните майстори: Мопасан във Фрация, Чехов в Русия, Елин Пелин и Йордан Йовков у нас. 

Макар да притежава черти на новелата, разказът е по-близо до анекдота, притчата и алегорията. 

Специфичен е езикът. Разказът трябва до разкрие истината за кратко време, с описанието на една две случки. Затова и езикът е не само предметен, а често и сгъстено метафоричен. Това не е подробният метонимичен език на романа, а езикът на едно по-сгъстено изображение. Елин Пелин започва с метафорично образно представяне на обстановката, повече емоционален, отколкото описателен. Разточителността тук е немислима, като отделното трябва да се забележи в хода на цялото действие. На разказа е необходимо "следкодумие" - да събужда интерес, да търси запомнящото се. 

Трудно е да се определи дължината на един разказ. Класическото определение е, че един разказ трябва да може да се прочете наведнъж. В днешно време обаче разказът най-често е литературно произведение, което се състои от не повече от 20 000 думи. Съществуват обаче регионални различия.

Счита се, че разказът е един от трудните белетристични видове. В него най-често участват ограничен брой действащи лица, защото са ограничени възможностите на малката интрига за включване на много персонажи. За да има голямо познавателно и естетическо значение, разказът трябва да представлява убедително и в същото време художествено обобщение на типични явления от живота. С оглед на това, от къде е взет сюжетът и с какви черти се отличават, разказите биват: битови, исторически, приключенски, батални, научно-фантастични, психологически, хумористични, сатирични и др.

Когато се говори за разказа като за жанр, обичайно се има предвид опита в писането преди времето на модернизма. Експериментите на модернизма с езика и с всяка норма на литературно писане – от графичната до жанровата, правят жанровите очертания на разказа и въобще на всеки писан текст по-малко валидни и възможни за разпознаване.

В новата българска литература от времето на Възраждането писателите развиват реалистичният разказ. Началото на този разказ поставя Любен Каравелов  ("Дончо", "Мъченик", "Неда"). След Освобождението разкази пишат Иван Вазов, Т.Г. Влайков, Георги Стаматов, Георги Райчев, а в по-ново време - Георги Караславов, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Емилиян Станев, Павел Фежинов, Богомил Райнов, Николай Хайтов, и други.