За романът "БЕЗПОЩАДНО" - САНДРА БРАУН

Романът е вълнуваща и интересна история за своенравната и упорита Сейър Линч. Когато научава, че любимият и по-малък брат Дани се е самоубил, решава да разбули загадъчните обстоятелства около смъртта му. Това желание я принуждава да наруши клетвата, да не се връща никога в родния си град Дестини. 

Чрез настоятелните си действия и опити относно разгадаването смъртта на любимия брат, младата и предизвикателна красавица Сейър често влиза в остри конфликти с богатия си и властен баща и по-голям брат Крис. 

При тези обстоятелства тя се среща и с младия адвокат Бек Мърънт  партньор на баща й, който по никакъв начин не му отстъпва по безкрупулност.

Поради тази причина Сейр често влиза в кръстосан дуел с него. Хапливите и словесни пререкания с младия и привлекателен адвокат са съпроводени по своему сгорещите искри на чувствата между тях. Но дали искрите между два остри камъка ще доведат до една силна и гореща любов, ще разберете, когато прочетете книгата. 

БЕДНЯКЪТ

Първа част  

    Беше студена декемврийска вечер. Наближаваше 21 часа, а гражданите в този  про -провинциален град бързаха да приключат последно пазаруване за Коледните празници. 

    Между тях се движеше беден самотник, в джоба на който имаше дребни монети, кои-

то не биха му стигнали дори и за хляб. Погледът му излъчваше тъга.

   От небето се сипеха едри снежинки. Студеният вятър ги разпиляваше в различни по- 

соки. Красивите бели кристали падаха усмихнати, покриваха земята, дрехите на мина-

ващите, а сетне плачеха и сълзите им щипеха лицата на малки, и големи, и припомняха както за красотата на зимата, така и за нейната безпощадност.

   Млади и щастливи двойки минаваха край скитащия бедняк. На моменти се прегръща-

ха и си раздаваха бързи целувки. Повечето от тях бяха почти на годините на децата му..

   Гореща болка обхващаше неговата душа и сърце, когато се сещаше за тях. Те бяха много малки, когато жена му постъпи жестоко с него и го напусна най-безцеремонно.

   Този декември бе много студен. Кучият студ бе сковал града и всичко живо се криеше на топло.

   Беднякът усети чувството, че кръвта му замръзва. Духна в ръцете си. Разтри ги, а сет

не масажира и лицето. Зави с овехтелия вълнен шал устата и носа.

   Знаеше много добре причината за случилото се и трагедията която го споходи. Как му се искаше да му се случи поне малък късмет, за да стъпи краката си, и да подходи към някакво отмъщение на тази жена – наречена някога съпруга.

   „- Мамка му живот” – помисли той.

   Заподскача на едно място за да се стопли. Пъхна ръце в джовете на дрипавото зимно палто. Ушанките на стария калпак бяха спуснати.

   Вятърът ги подмяташе.

   Веждите и миглите бяха заскрежени, а очите – ледени езера.

   Оглеждаше празничните витрини на магазините. Чувстваше се унижен, смачкан и ненужен на това общество  като стар вестник. Никой за нищо не го имаше. Не желаеше да си спомня за миналото...

   Действителността сега бе друга.

   Спря се пред денонощния супермаркет. Загледа се и няколко пъти и преглътна бавно.

   „– Мамка му! Дори на кучетата подхвърлят...!”

    Разплака се, въпреки че не беше присъщо за него. Болеше го всичко.

    Влезе в тясното фойе на супермаркета и седна на самотния стол, поставен в дъното, за да не пречи на пазаруващата тълпа. Сложи калпака до нозете. Разтри лицето, очите и заподсмърча. От джоба извади стара и мръсна кърпа за се почисти. Мразеше мръсотия-

та, но нямаше друг изход. Раздвижи устните и се облиза. Въздъхна бавно. Разтри ръце- 

те за да ги стопли. Потропваше с крака.

    На излизане от магазина, минаха край него мъж и жена – почти на неговите години, съпроводени от двама млади (младеж и девойка). Явно бяха семейство.

    Младите се спряха до него. Девойката бе около осемнадесет годишна, а младежа над двадесет години.

    Девойката положи ръка на рамото му, загледа се в тъжните небесносини очи на скит- 

ника, сложи торбичка с продукти и пусна няколко банкноти в калпака. Същото напра- виха младежа и възрастните. 

    Нямаше сили да благодари от вълнение. Бе подпрял с ръка наведената си глава. Позна минаващите край него. Разплака се. Сълзите напираха...

 --------------  Следва продължение...
 
*** Разказът е написан по действителен случай.

© автор: Николай Пеняшки – Плашков

НОСИТЕЛИ НА НОБЕЛОВА ЗА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

1901 Рене Сюли Прюдом (Франция)
1902 Теодор Момзен (Германия)
1903 Бьорнстерне Бьорнсон (Норвегия)
1904 Фредерик Мистрал (Франция) и Хосе Ечегарай (Испания)
1905 Хенрик Сенкевич (Полша)
1906 Джозуе Кардучи (Италия)
1907 Ръдиард Киплинг (Великобритания)
1908 Рудолф Ойкен (Германия)
1909 Селма Лагерльоф (Швеция)
1910 Паул фон Хайзе (Германия)
1911 Морис Метерлинк (Белгия)
1912 Герхарт Хауптман (Германия)
1913 Рабиндранат Тагор (Индия)
1914 неприсъждана
1915 Ромен Ролан (Франция)
1916 Вернер фон Хайденщам (Швеция)
1917 Карл Гйелеруп (Дания) и Хенрик Понтопидан (Дания)
1918 неприсъждана
1919 Карл Шпителер (Швейцария)
1920 Кнут Хамсун (Норвегия)
1921 Анатол Франс (Франция)
1922 Ясинто Бенавенте и Мартинес (Испания)
1923 Уйлям Бътлър Йейтс (Ирландия)
1924 Владислав Реймонт (Полша)
1925 Джордж Бърнард Шоу (Ирландия)
1926 Грация Деледа (Италия)
1927 Анри Бергсон (Франция)
1928 Сигрид Ундсет (Норвегия)
1929 Томас Ман (Германия)
1930 Синклер Луис (САЩ)
1931 Ерик Аксел Карлфелдт (Швеция)
1932 Джон Голзуърди (Великобритания)
1933 Иван Бунин (Русия)
1934 Луиджи Пирандело (Италия)
1935 неприсъждана
1936 Юджин О'Нийл (САЩ)
1937 Роже Мартен дю Гар (Франция)
1938 Пърл Бък (САЩ)
1939 Франц Емил Силанпе (Финландия)
1940-43 неприсъждана
1944 Йоханес В. Йенсен (Дания)
1945 Габриела Мистрал (Чили)
1946 Херман Хесе (Швейцария)
1947 Андре Жид (Франция) - Издателство „Проксима-РП“
1948 Томас Стърнз Елиът (Великобритания)
1949 Уилям Фокнър (САЩ)
1950 Бъртран Ръсел (Великобритания)
1951 Пер Лагерквист (Швеция)
1952 Франсоа Мориак (Франция)
1953 Уинстън Чърчил (Великобритания)
1954 Ърнест Хемингуей (САЩ)
1955 Халдор Лакснес (Исландия)
1956 Хуан Рамон Хименес (Испания)
1957 Албел Камю (Франция)
1958 Борис Пастернак - отказал (Русия)
1959 Салваторе Куазимодо (Италия)
1960 Сен-Джон Перс (Франция)
1961 Иво Андрич (Югославия)
1962 Джон Стайнбег (САЩ)
1963 Георгиос Сеферис (Гърция) - Издателство „Христо Ботев“
1964 Жан Пол Сартр - отказал (Франция)
1965 Михаил Шолохов (Русия)
1966 Агнон (Израел) и Нели Сакс (Швеция)
1967 Мигел Анхел Астуриас (Гватемала)
1968 Ясунари Кавабата (Япония)
1969 Самюъл Бекет (Ирландия)
1970 Александър Солженицин (Русия)
1971 Пабло Неруда (Чили)
1972 Хайнрих Бьол (Германия)
1973 Патрик Уайт (Австралия)
1974 Хари Мартинсон (Швеция) и Ейвинд Хонсон (Швеция)
1975 Еудженио Монтале (Италия)
1976 Сол Белоу (САЩ)
1977 Висенте Алейсандре (Испания)
1978 Исак Башевис Зингер (САЩ)
1979 Одисеас Елитис (Гърция) - Издателство „Балкани“
1980 Чеслав Милош (Полша)
1981 Елиас Канети (Австрия, роден в България)
1982 Габриел Гарсия Маркес(Колумбия)
1983 Уилям Голдинг (Великобритания)
1984 Ярослав Сайферт (Чехословакия)
1985 Клод Симон (Франция)
1986 Уоле Шойинка (Нигерия)
1987 Йосиф Бродски (Русия)
1988 Наджиб Махфуз (Египет)
1989 Камило Хосе Села (Испания) - Издателство „Фама“
1990 Октавио Пас (Мексико) - Издателство „Проксима-РП“
1991 Надин Гордимър (Южна Африка)
1992 Дерек Уолкот (Тринидад и Тобаго)
1993 Тони Морисън (САЩ)
1994 Кендзабуро Ое (Япония)
1995 Шеймъс Хийни (Ирландия)
1996 Вислава Шимборска (Полша)
1997 Дарио Фо (Италия)
1998 Жозе Сарамагу (Португалия)
1999 Гюнтер Грас (Германия)
2000 Гао Ксингджян (Китай)
2001 В. С. Найпол (Тринидад и Тобаго) - Издателство „Пулсио“
2002 Имре Кертес (Унгария) - Издателство „Стигмати“
2003 Дж. М. Кутси (ЮАР)
2004 Елфриде Йелинек (Австрия) - Издателство „Фигура“
2005 Харолд Пинтър (Великобритания)
2006 Орхан Памук (Турция)
2007 Дорис Лесинг (Великобритания, родена в Иран)
2008 Жан – Мари Гюстав дьо Клезис (Франция)
2009 Харта Мюлер (Германия)
2010 Марио Варгас Льоса (Перу)

ТИТ ЛУКРЕЦИЙ КАР - "ЗА ПРИРОДАТА НА НЕЩАТА"

Древноримски поет и фолософ ТИТ ЛУКРЕЦИЙ КАР. е (роден около 98 г., умрял в 55 г.). Автор е на забележителната поема За природата (или както обикновено превеждат буквално латинското заглавие За природата на нещата De rerum natura).
Биографичните сведения за Лукреций са извънредно оскъдни. Ние не знаем нищо за неговия произход и образование, за жизнения му път и връзките му с другите представители на епикурейското учение. Според едно не съвсем достоверно съобщение в хрониката на християнския писател Хиероним Лукреций страдал от периодични припадъци на безумие, предизвикани уж от "любовно питие, и завършил живота си със самоубийство. Неговата поема, която не била окончателно обработена, била издадена след това от Цицерон. Авторът възнамерявал да посвети своето произведение на едного от представителите на знатния род на Мемиевците, обаче това посвещение не е прокарано във всички части на поемата: Лукреций или не е довел своя план докрай, или се е отказал от първоначалното си намерение. Тази поема видяла бял свят с многобройни следи от своята незавършеност, с повторения, неугледност и непълноти в изложението. Избирайки за своя философски трактат формата на дидактична поема, Лукреций възобновява просветната традиция на Ений (с. 345), която възлиза на свой ред към философските поеми на древните сицилийци (с. 111). За последователи на Епикур стихотворната форма на изложението до известна степен е неочаквана.

ЕТО НЯКОИ ЧАСТИ ОТ КНИГАТА:

... Нищо не се ражда никога от нищо под влиянието на някаква божествена сила.

... Ако нещата произлизаха от нищо, всеки вид би могъл да се ражда от всичко и нищо не би имало нужда от зародиш. ...

... Ако нямаше наистина творчески елементи, присъщи на всяко нещо, можеха ли да имат нещата едно определено начало? Но понеже всички неща са създадени от определени зародиши, всяко нещо се ражда и явява на бял свят там, гдето е неговата материя и неговите първи начала. Тъй че всички неща не могат да произлязат от всичко поради това, че всяко определено нещо има свои особени свойства.

... Всички тези неща обаче трябва да се състоят от материална субстанция, понеже могат да възбуждат нашите сетива; защото едно нещо може да докосва
и да бъде докосвано само ако е материално.

... Обаче цялото пространство не е изпълнено и заобиколено отвсякъде с материя, а в нещата има и празно пространство. Това познание ще ти бъде полезно в много отношения и не ще допусне да блуждаеш в съмнение всякога, когато изследваш същността на света и когато се съмняваш в моите думи. И тъй,
съществува едно пространство, неосезаемо и незаето - празно пространство. Ако то не съществуваше, по никакъв начин не биха могли да се движат нещата, тъй като свойството на съществуващата материя е да препятствува и да оказва
съпротива и тя би се изпречвала навсякъде и винаги; и никое тяло не би могло да се движи, понеже никое друго не би дало началото на разместването. ...

... Освен това колкото и плътни да изглеждат телата, може обаче да се види, че
те са проницаеми. ...

... Никой, трябва да се признае, няма чувството за времето само за себе си, отделено от движението и покоя на нещата. ...

... И тъй, материята, която се състои от непроницаеми елементи, може да бъде вечна, докато всичко останало се разлага.

... И така, първите елементи са неразрушими поради тяхната непроницаемост и
неделимост;тяхното по-плътно съединяване дава възможност да се образуват твърдите тела и да оказват по-голяма съпротива.

... Най-после на всеки вид неща е поставен предел на тяхното растене и на продължителността на живота им, тъй като от законите на природата е определено какво те могат и какво могат; и нищо не се променя, а всичко постоянствува дотам, че различните птици от поколение на поколение показват върху тялото си общите белези на рода си. Поради това тяхното тяло трябва да е образувано от непроменлива субстанция.

P.S.
За Лукреций се знае много малко. Информацията е доста оскъдна. Споменава се,
че е страдал от умопомрачение и през време на просветление е писал. Пита се,
как би могъл да събере такъв огромен материал, да направи своите наблюдения,
да ги обобщи, да проучи и други философски учения. За цялата тази творческа дейност на Лукреций се иска много време, напрежение, както ясен и силен ум, като се има предвид, че съдържанието на книгата се базира преди всичко на философски размишление, дори и поетично творчество.
За Лукреций може да се твърди най-вече, че е страдал от крайна нервна изтънченост /напреднал стадий " Сърдечна невроза"/

Произведението "ЗА ПРИРОДАТА НА НЕЩАТА" НА ТИТ ЛУКРЕЦИЙ КАР се състои от 6 книги, и е написано в стихотворна форма, в хексаметри.
По всяка вероятност е издадено след неговата смърт от Цицерон. В книгата се
редуват разсъждение и чувство, мисъл и вдъхновение и поетични образи.

Лукреций е бил високо ценен от римските писатели, най-вече от Вергилий, Овидий и Хораций. Те са го разучавали усърдно, но първите двама дават висока оценка само за учението му.

За философските познания и учение на Лукреций може да се говори много, но смятам,че не е мястото тук.